вторник, 27 януари 2009 г.

СТРИЙПТИЗЪТ НА ТЕМИДА

Актуални статии на социална тема!



Някога, много отдавна, когато бях млада, наивна девойка, когато всяка сутрин сякаш виждах слънцето за пръв път, а всяка вечер звездите ми се усмихваха, вярвах и в чистата митологична фигура на Темида, Свещената богиня на правосъдието. Представях си я загадъчна и силна, в достолепната класическа тога и с оная превръзка на очите, която трябваше да осигури нейната безпристрастност. После пораснах… Случи се така, че станах адвокат по професия и положих клетвата да служа на клиентите си и на техните интереси и да ги защитавам. Ето така влязох зад кулисите, вътре в съблекалнята и гримьорната на богинята. И това стана в една объркана, оплетена в кървав хаос и престъпност малка Балканска страна. В България, нашата Родина. Отначало пристъпих в интимното пространство на богинята така, както млад дякон би влязъл в Светая светих, зад олтара. Бях готова с трепетно вълнение и преданост да й прислужвам. Какъв бе ужасът ми, когато открих, че зад красивите дипли на чистата й тога се крие мръсно бельо, несменяно петдесет години и че свещената дама мирише. Не! Направо вони. Докато стоях на прага, зяпнала от удивление, тя небрежно свали от очите си превръзката и зад евтиния грим на уличница открих, че е кривогледа. Изглежда съм изпъшкала, потресена и шокирана, защото Темида ми махна пренебрежително с отрупаната си със скъпи, но просташки бижута ръка и ми викна с глас, подрезгавял от много пазарски скандали: “Стига си зяпала, моме! Какво очакваше? Че съм сляпа ли? Или че съм девствена?” - после прихна с гръмовен просташки смях. Избягах омерзена и после, сама в слугинската си стая дълго плаках за загубения си блян и за Богинята от детските ми мечти.
Бих искала наистина да ви разказвам само приказка. Една прекалено мрачна и страшна измислица. Но, за жалост, говоря истината и само истината. И нека Бог ми помага!
Цивилизованият свят търпеливо и учудено, че не си вземаме никаква поука ни предупреждава за боксуването на съдебната реформа у нас, за това, че борбата с престъпността, справедливостта и безпристрастното правосъдие са само лозунги и добри пожелания. Нещо повече. От странния си отказ да се реформираме губим не само авторитет и уважението на достойните хора по света. Губим и пари, предназначени за невинния ни и многострадален народ. Темата за съдебната реформа е станала толкова банална, че се експонира, както темата за времето. Но вече никой не очаква сериозно, че ще има значителни промени.
Нека се опитаме заедно, не с превръзки, а с широко отворени очи да влезем в храма на Темида и да видим какво куца толкова безнадеждно. Хайде да направим стрийптиз на божеството, та да разберем свято ли е то под дрехите, които го прикриват!
Първият недъг, който ще забележим, е лъжата. Лъжа, за която сме виновни всички ние; аз, ти, той, те, всички.
Когато бях малко момиче, подобно на всяко хлапе, сътворило първите си истински бели, се опитвах да експериментирам с лъжата. Баща ми, сега покойник, се усмихваше леко и ми казваше: “Не се опитвай да ме лъжеш, детето ми! Познавам те по очите! “ Така, когато получих първата си двойка (по математика) и татко попита изпитвали ли са ме, си закрих очите с две ръце и казах “Не!”. Размина ми се леко, защото човекът бе умилен от детския ми наивитет. Колко дълго продължи този наивитет, тази твърда представа, че лъжата наистина е нещо грозно и недостойно? Спомням си, че като млад адвокат разговарях предварително със свидетели на клиентката ми по имуществен спор и сериозно им обясних, че пред съда се говори само истината. Единият от тях прихна, макар че закри учтиво устата си с шепи, а клиентката ми изръмжа: “Вие какво, ще ме защитавате ли или не? Да не ви е купил братът?!” Брат й беше ответникът по делото. “Защо?” - попитах удивено. - “Защото приказвате на хората някакви врели - некипели как не трябвало да говорят в моя полза, а истината!” - изсъска жената, вече вбесена.
Припомних си от всички съдебни трилъри, които бях изчела, че някъде по света, например, в САЩ дори убиецът, разпитван като свидетел, не може и да си представи, че няма да говори истината пред съда. С годините стигнах до горчивия извод, че за нашенци да излъжат съда е нещо не само допустимо, а и подразбиращо се. Тъй и не се научих да давам съвети на свидетелите да говорят лъжи, но свикнах да се правя, че им вярвам, когато съм вътрешно убедена, че не казват истината.
Приемането на лъжесвидетелстването с лека ръка е първото петно върху бялата тога на Темида.
Друго, което обърква и осакатява богинята, е качеството, социалната цел и нравствената стойност на законите. Правосъдието прилага правните норми и не може да ги пренапише. В този смисъл то е огледало за образа на нашата власт: ако пред огледалото застане грозно лице, не можеш да видиш отражението на дивна хубавица. Съзнавам, че съвършени закони няма. Целта на закона е да защити колкото се може по-широк кръг хора в дадения исторически момент и да съхрани техните интереси. Не може всички да бъдат защитени и винаги ще има случаи на морално прави личности, спрямо които се прилагат неблагоприятни правни норми. Така е било винаги. Така е и сега в целия свят. Тревожно става, ако придобиеш усещането, че законите се приемат не за колкото се може повече граждани и техните права, а, например, за един човек или за една тясна категория хора. Ако например, се гласува закон, допускащ да се назначават министри с ниско образование и всяко дете може да каже името на министъра, заради който се прави това или за данъците при придобито наследство и всеки знае чий джоб се брани в момента, говорим за злоупотреба с власт и за закони, противоречащи на принципите на доброто и справедливостта.
Третото петно, покваряващо одеждата на Темида, е начинът, по който се подбират кадрите в системата на правосъдието. Всички виждаме, че съдилищата в страната гъмжат от семейства с поне две поколения съдии, с групи и кръгове, за които всеки в кулоарите може да прецени на коя политическа или икономическа клика служат. Знаем го, но не можем да го докажем. А нима всички не сме виждали съдебни решения, пълни с правописни грешки, с тъпоумни съждения и с абсурди, които петнят лицето на Богинята? Виждаме, знаем и мълчим, защото можем да останем и без троха хляб.
Така се покваряват и смазват истински свестни млади хора, завършили право и поели да служат в храма. Познавах едно момиче, умно и чисто, от скромно семейство, завършило с отличие. Спомням си как отначало искаше да учи не право, а история и обясняваше, че иска да се занимава с чиста наука, а очите му грееха като звезди. Когато завърши, дълго работеше за жълти стотинки като юрисконсулт на дребни фирми. После, въпреки че винаги е била аполитична, девойката се вписа в НДСВ, влезе в кандидатската им листа за общински съветници на съответния град и веднага стана юрист на областта. Накрая стана административен съдия. Вече не говори за чиста наука или за чистото и справедливо право. За това пък носи кожух от норки, а на ръцете й има повече бижута, отколкото в златарска работилница. Лицето й, обаче, повехна. Душата сигурно също… Друг млад човек възмутено реагира, след като, за щастие, успях да обявя за нищожен един нотариален акт, с който нещастна старица бе продала апартамента си, за да погаси 2,000 лева заем на сина си. Колегата ни каза насаме: “Луда ли сте? Какво може да Ви плати тая дърта вещица? Елате се вижте с моя човек. Ще ви плати много по-добре!” Ако в тоя момент се заемех да обяснявам, че иска нещо много недостойно и неморално, наистина щеше да се изненада. Започва да се създава една камарила от безскрупулни юристи, които тъпчат с луксозни обувки чест, права и интереси и биха те взели за луд, ако седнеш да им обясняваш, че правото е изкуство на доброто и справедливостта. Може и да са прави, че тук и сега вече не е.
Ония, свестните, добрите деца, бързо губят вярата и илюзиите си и мечтаят да се занимават с “чиста наука” или да са се захванали за някоя друга, по-почтена професия… Тъжно е, приятели, но е самата истина, че в съдилищата направо вони!
Спомнете си за надвзетите суми по сметки за електричество. Хората станаха свидетели на следната шарада: Осъждат държавата за неправилното решение на ДКВР, отменено от Върховния административен съд. След това ДКВР постановява същото решение. Докато го стори, спират делата на гражданите. Накрая, отменят всички осъдителни решения, тъй като вече нямало основание, влязло в сила съдебно решение, за да осъдят хората държавата. Така е доста неразбрано, нали? Нека ви го предам по човешки начин: Хващате някого да краде ябълки от градината ви и го осъждате да ви ги плати. Той отново идва и започва да бере ябълки, а съдът отменя присъдата, щото за новото грабителство нямало влязла в сила присъда. Мисля, че дори Лудият шапкар от “Алиса в страната на чудесата” би изпаднал в шок.
А що се отнася до преследването на престъпността, картината е още по-трагична. В някои случаи е налице добра полицейска работа, но нещо тласка прокурора упорито да отказва да образува дело. В други, напротив, вкарва се бързо обвинение, но с нескопосно събран и неубедителен доказателствен материал и съдът оправдава престъпника. Трети вариант е обвинението да е изградено безупречно, но, незнайно защо, съдът да отказва алогично и упорито да излезе с осъдителна присъда. Четвърти вариант, съдът постановява присъда, но обидно и абсурдно лека, спрямо тежестта на деянието (например, 2500 лева глоба за източени над 600,000 евро от европейските фондове по “Сапарт”). Петият вариант води до съсредоточаване на цялата сила на съдебната и обвинителна власт върху дребни рибки и малки бурми на престъпната машина, като едрите риби, акулите продължават да действат необезпокоявани (например, случаят с Вальо Топлото). Варианти, варианти…
Случва се, поне напоследък, да се постановяват толкова абсурдни оправдателни присъди, че слисаният свят забравя дипломатичната си тактичност и смаяно роптае. Така стана с оневиняването на двамата подсъдими за убийството на наш студент във Франция по особено жесток начин, с множество прободни рани, нанесени по тялото му.
А костите на сестрите от Пазарджик пищят без възмездие. Сянката на един разстрелян писател ни гледа укорително. Майчици не свалят черните забрадки и не виждат наказани злодеите. Експерти по съдебна медицина се бесят. Порядъчни полицаи натискат спусъка и се самоубиват. Държавната хазна, държавния резерв, целеви фондове, национални съкровища се изпаряват, а Комисията за борба с корупцията дреме и се прозява колективно. Докога?! Докога този срам?
Нека си кажем истината. Критиките и укорите на ЕС са твърде меки за деянията ни. Заслужаваме по-тежки квалификации. И един художник в Брюксел представи оценката си под формата на една голяма дупка с… Темида е изнасилвана, обезобразявана и оскърбявана. Храмът й се тресе и ще рухне.
Дано дочакаме по-други времена с истински подбор при назначаване на магистратите, пълна непримиримост пред съдийската или прокурорска некомпетентност или пристрастие и поне малко доближаване на правото до справедливостта и у нас.
Паула Лайт.

ПРЕДИЗБОРНО ОБРЪЩЕНИЕ!
СКЪПИ МОИ ПРИЯТЕЛИ И СЪНАРОДНИЦИ,
Предстоят парламентарни избори и ония, които с деянията си ни донесоха толкова страдания и неволи може отново да бъдат избрани с 10-15 % от българските граждани, защото другите, отчаяни, обезверени и отвратени, са си останали в къщи. Така, мандат след мандат, ще гледаме все същите недостойни и презирани от нас лица в ролята на народни представители и те ще определят съдбините ни. Защото вашите неподадени гласове ще бъдат разпределени между тях. Ако си останете в къщи и не гласувате, това НЕ Е НАКАЗАТЕЛЕН ВОТ, а услуга в полза на хората, които искате да изритате вън от политическия живот. Все пак, гласувайте! Гласувайте с бюлетина, в която сте зачеркнали всички. По този начин ще попречите да получат от държавата субсидии и за вашите гласове. Нека пред света грейне истината, че сме хора, а не стадо овце! Целта е проста. Ако парламентарните избори завършат, например, със 70% гласували и 40% недействителни бюлетини, това ще бъде достатъчно основание да се твърди, че Избирателният закон не отразява волята на избирателя и да се подеме борба за РЕФЕРЕНДУМ за смесена или мажоритарна система при изборите. Това ще ни даде шанс да не гледаме ден след ден, за цели десетилетия, едни и същи лакоми, корумпирани и долни нищожества, седнали зад банките в Свещения храм на народовластието. Това ще бъде крачка напред, колкото и плаха да е тя. Нека Светлината ви озарява и закриля!
Паула Лайт.

неделя, 25 януари 2009 г.

СЕРГЕЕВАТА ЗИМА __________________________________ Статия за прогресивно мислящите българи!



Зимата в нашия политически живот се превърна във време на протести, копнеж за промени, горещ гняв и студена подлост, на управленска наглост и насилие, на народен гняв. Сега сме в ядрото на такава една зима, която не е първата, заредена с чувство на омерзение и отвращение, на непоносимост към властта. Зимата, в която Петър Младенов повика танковете, зимата на 1997, в която стагнирахме под управлението на Жан Виденов и, накрая, сегашната, Сергеева зима. Едва ли е само климатично съвпадение, че зими на остро политическо и социално недоволство се случват, когато управлява БСП. Сякаш тази политическа група съдържа фермента на толкова арогантност, престъпност и алчност, че винаги съумява да провокира народния гняв. Смея, обаче, да твърдя, че никога, ама никога досега безпардонната наглост, дебелащината, безумието и алчността на управляващите не са били толкова крайни, до такава степен отвъд представата за човешко достойнство, срам и покаяние, както сега, през зимата на 2009 г. По времето на Петър Младенов танковете, все пак, не дойдоха. Управляващите имаха поне дотолкова срам и страх да не проливат народна кръв и, когато ги уволняват, да си отидат. През 1997г. също надделя малката капчица почтеност, която се беше съхранила в съзнанието на политиците и те се подчиниха на върховния сюзерен, Народа и си отидоха. Нищо подобно не се очертава днес. През целия си живот не съм виждала толкова наглост, такова дебелашко нахалство, такава безумна жестокост и арогантност, каквато показа парламентарното мнозинство и правителството на Сергей Станишев.
Винаги, когато говорим за управлението на социалистическата партия се стига до копнежа за развод. В българското семейно право причината за развод се определя като “дълбоко и непоправимо разстройство на брака”. Това е състояние, при което бракът е изпразнен от всякакво съдържание, от хармоничното споделяне на хляб и трапеза. Чувствата отдавна са мъртви, отношенията формални. Между партньорите няма уважение. Те не се гледат в очите, нито гледат в една посока. Липсват надежди, усмивки, бъдеще със смисъл. Липсва и любов. Само изключително безумните, нагли и самозабравили се брачни партньори при подобен емоционален климат упорито продължават да се вкопчват в брачния съюз и да настояват, че няма да си отидат. Такова поведение никога не е резултат от любов. То е плод на омраза, пренебрежение, незачитане, безумна самонадеяност и надменност. Такъв брачен партньор се оказа и тройната коалиция, образуваща парламентарното мнозинство, начело със своя правителствен кабинет. Народът им казва “оставка”, а те говорят как се подготвяли за следващия си мандат. Хората искат от тях да напуснат, а те развиват тезата, че имали най-добра програма, най-изгоден икономически план и без тях в страната щял да настъпи хаос. Работодателят им, българският народ заявява “Махнете се! Писна ни!”, а те радостно описват как се е подобрил жизнения стандарт на хората и колко отговорно са управлявали. Тъй като положението се оказва като в театър на абсурда, остана им един-единствен изход: да омаловажат народното недоволство и да го сведат до хулиганските прояви на шепа лумпени, последвани от малолетни наивници и криминално проявени лица. Всеки, който на 14.01.2009 беше на площада пред Народното събрание, може да потвърди, че пред сградата не стоеше шепа пияни или дрогирани гамени, а хиляди граждани, млади и стари, мъже и жени, които бяха мирни, цивилизовани, достойни и знаеха много добре какво искат: РАЗВОД С НЕДОСТОЙНАТА ВЛАСТ.
Кой и защо направи провокацията? Къде е причината сега, в съвременния цивилизован свят да се опетним с проливането на народна кръв? В интервю за “Сеизмограф” премиерът Станишев мъгляво говореше за някаква си неизвестна загадъчна група, която се стремяла да предизвика насилие. Очевидно, още от ранно детство Сергей е учен да смята останалите за безнадеждни глупаци и идиоти. Хайде с общи усилия да му докажем, че не е така и да направим един хладен, безпристрастен анализ на случилото се!
И в най-евтините и сензационни криминални романи се знае за триадата, чрез която се определя извършителят на престъпление. Това е човек, който е имал мотив и възможност и срещу когото има преки или косвени доказателства за вина.
И така, кой имаше интерес протестът да се провали, репресивните органи да имат основание да разтурят митинга, а участниците да бъдат дискредитирани? Само и единствено управляващата коалиция и правителството, защото те биха спечелили от това. Кой разполага със средствата да манипулира престъпните среди и полицията едновременно? Единствено тези, в чиито ръце е властта. А сега нека обсъдим доказателствата.
Към 9.30 на 14.01. на главния комисар на МВР се обажда неизвестно лице, което подава анонимен сигнал за взривно устройство пред Народното събрание. Не знам към колко часа са уведомили кмета от МВР, но едва към обяд органите на реда правят опит да разпръснат митинга. Ами ако устройството беше взривено сутринта? Освен това, забележете, на никого и през ум не минава да евакуира сградата на парламента. Нима органите на реда питаят чувство на загриженост за гражданите, но не и за народните представители?! Обяснението е само едно: управляващите са ЗНАЕЛИ, че няма никаква опасност от експлозия, че загадъчните терористи с взривно устройство са измислени от самите тях.
Нека сега да поговорим за лошите провокатори, които са причината за насилието, кръвопролитията и побоите на площад “Народно събрание”. Всеки, който е наблюдавал станалото като очевидец или по телевизията, е забелязал добрата подготовка на тези лица. Усилията им бяха насочени към една цел: да прикрият лицата си, да се подготвят за бързо отстъпление и да останат в компактна група. Не, приятели мои, това не са нито футболни хулигани, нито случайни лумпени, а още по-малко хора под влияние на дрога или алкохол. Това са професионалисти. А професионални биячи с дисциплината на командоси имат на разположение само управляващите и престъпните групировки. В определени държави силите на властта и престъпния свят се сливат и това се нарича мафия… Нека ви припомня някои странни моменти от ставащото. С първите си действия провокаторите атакуваха не полицията, а хора от събралите се протестиращи. Едва след това, усетили вероятно, че не са убедителни в ролята си, нападнаха охраняващите огражденията полицаи. Въпреки бруталните им действия, полицаите стояха кротко като нещипани девойки и с нищо не попречиха на тези брутални актове. И дете можеше да ги разпознае по качулките и маските. Тия лица, за които в медиите се спрягаше, че били пияни, дрогирани, анархистично настроени, изглежда, дотолкова уплашиха полицията, че и с пръст не ги докосна. Мисля, по-скоро, че им беше НАРЕДЕНО от някого да не ги закачат. Забележете, никой от провокаторите не беше задържан и разпитан или поне такова нещо не е огласено. Вместо това, арестите се напълниха с цивилизовани студенти, изплашени хлапета-ученици и някой и друг старец. Сега, за пореден път подценявайки здравия разум на българина, управляващите се опитват, чрез изявленията на психиатри, психолози и т.н. да изкарат, че маскираните “герои” били произволно сформирани младежки банди. Подчертавам, че дори да е имало няколко хлапета, увлечени да подражават на непознатите, ударната сила не беше някаква стихийна и произволна група.
Едва след тази описана по-горе пантомима, полицията се сети, че има дълг да се справя с безредиците и атакува… старците и децата. Влачеха по земята мирно протестиращи, събаряха жени и деца, като сякаш се ориентираха към най-слабите физически и най-беззащитните. Целта беше една: да се събуди у протестиращите силен страх, да бъдат демотивирани, да се разпръснат и да не се върнат пак.
Обяснението е само едно. Министърът на вътрешните работи е потърсил съдействието на престъпния свят чрез подходящ посредник. Лично аз се сещам за един, който обича да се облекчава във фонтаните, но е достатъчно коварен и хитър да държи главата на октопода. След определен пазарлък с престъпните босове (наркобосове или други, не знам) се формира ядрото на провокаторите, което става летяща бригада в полза на ръководството на полицията и управляващите.
Ето я истината, гола и неукрасена, без маска и качулка. Загриженото, хуманно и социално правителство не само потърси, но и създаде повод да се пролива народна кръв. Какво, отричате ли, господа? Погледнете се в огледалото! Там ще видите върху челата си белега на Каин.
Впоследствие се използваха и други средства за овладяване на ситуацията. Над общественото съзнание бавно и коварно като мъгла се надвеси страхът. Медиите, поне първоначално, отразиха ставащото някак вяло и несигурно. Не ги обвинявам. Бяха потресени, а, поне доколкото знам, някои от тях също ядоха бой. На 18.01. г-н Бойко Борисов заяви пред програма “Хоризонт”, че е вероятно следователите и прокурорите при делата срещу протестиращи да действат под заплаха. В този случай съм склонна да му повярвам напълно.
Виждате злокобната мутация на другарите социалисти. През Лукановата и Виденовата зима те все още имаха съвест и страх и не посмяха да посегнат на народа си. Сега, след като се ашладисаха с престъпния свят, вече нямат тия нежни скрупули. За да не си изгубят кокала през оставащите месеци, са готови да леят кръв и да травмират деца. Е, ако съвестта им донесе някой и друг кошмар, ще се утешат на Карибите, в знойните прегръдки на някоя латино-американска гърла…
Друг любим подход на управляващите е умалителната хипербола. Всички протестиращи, млади и стари, искаха едно, оставката на правителството, уволнение на нежеланата и ненавиждана власт. От изявленията на премиера по-късно излезе, че се е касаело за някакви малки групи с дребни и козметични проблеми, които лесно ще се уредят. Козметичен проблем е погубената ни природа и отсечените гори! Дреболия са гладуващите майки! А ако в студентското градче убиват деца, е, какво толкоз е станало? Нали кабинетът е отпуснал няколко милиона за ремонт на общежития и ще увеличи броя на полицаите в района. Чух и твърде интересното изявление, че охраната на гражданите от престъпността била работа на кмета. За такива положения баба ми имаше следната поговорка: “Ти заплюваш негодника в лицето, а той ти говори, че това било росица от Бога”.
Нека сега видим кой как издържа гражданския си изпит.
Да започнем от депутатите. За сравнение, ще напомня протеста на таксиметровите шофьори при управлението на Костов, когато водачите на таксита протестираха заради убийството на детето на свой колега. Премиерът и част от управляващото мнозинство излязоха вън, сред хората и застанаха пред тях, за да дадат обяснение, въпреки че протестът не беше разрешен по надлежния ред. На 14.01, обаче, управляващи и опозиция се криеха в сградата като охранени плъхове и гледаха през прозореца как бият народа им. Всъщност, мисля, че трябва да се извиня на плъховете, защото те се свират в дупките си, за да избягат от котки, кучета и капани, но не бягат от своите. Нашите политици излязоха по-лоши от плъховете. Включително и тези от опозицията, които излязоха едва на следващия ден, когато всичко беше спокойно и безопасно. Оценка по гражданско достойнство: слаб (2)!
Нека оценим поведението на редовите полицаи. Мисля, че бяха объркани, подведени от бутафорията и измамата и манипулирани от шепа безсъвестни политици. Вярвам, че, когато размислят добре, ще си извлекат най-важната поука: Когато властта се изправи срещу народа си, единственото, за което трябва да се грижат, е народът, защото той е истинският им работодател и сюзерен. Нека никога не забравят, че студентите, простили побоя, подкрепиха техните искания. Надявам се никога да не забравят този урок по достойно гражданско поведение.
А какво да кажем за гражданите в страната, още по-зле за софиянци, които останаха в купа на зяпачите и дървените философи? Типично по нашенски, оцениха ставащото на чаша ракия, излегнати удобно пред телевизорите и мъдруваха пред булките си къде била грешката на протестиращите и как им липсвала добра организация. А вие защо си останахте по домовете, братя и сестри? Защо оставихте дечицата и шепа достойни старци да воюват сами за демокрацията ни? Не се ли срамувате? Неотдавна четох една прекрасна детска книжка за котарака, който научил малката чайка да лети. Животното било отхранило малката птица, останала сираче, но не можело да й помогне да се научи да си служи с крилете. Но, все пак, успяло - с любовта и подкрепата си, с уважението и силата, която вляло на сиротното пиле. Подобно на котката в тази приказка и ние нямаме криле. Отсякоха ни ги през годините на славната социалистическа диктатура. Не сме виновни, че сме осакатени, че сме безкрили. Но не пречете на младите да летят! Не им давайте уроци по пълзене! Посочете им синьото небе и им кажете: Сине, дъще, разпери криле! Ти можеш да стигнеш слънцето! Можеш!
А сега ще се обърна към вас, наши скъпи деца! Браво! Дълбок поклон пред смелостта и достойнството ви! Вие не се изплашихте от репресиите и не побягнахте с подвити опашки. Не допуснахте и да бъдете провокирани към насилие и зло, а последвахте примера на Махатма Ганди и на Мартин Лутер Кинг. Помнете, че мечът на мирния справедлив гняв, който държите, е меч на светлината и доброто! Бог е с вас, защото каузата ви е достойна и справедлива. Оценка по гражданско поведение: Отличен (6).
Какво повече бих могла да ви кажа? Ще завърша с една малка песен, която някога са пеели шотландските миньори в дните на справедливата си борба за хляб и свобода:
И човекът ще стои изправен, дори и с наболял гръбнак
Просто, защото е ЧОВЕК.
Не допускайте брътвежите на страхливците да ви наранят. Правото е на ваша страна!
Паула Лайт.
ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ВСИЧКИ БЪЛГАРИ
СКЪПИ МОИ ПРИЯТЕЛИ И СЪНАРОДНИЦИ,
Предстоят парламентарни избори и ония, които с деянията си ни донесоха толкова страдания и неволи може отново да бъдат избрани с 10 – 15 % от българските граждани, защото другите, отчаяни, обезверени и отвратени, са си останали в къщи. Така, мандат след мандат, ще гледаме все същите недостойни и презирани от нас лица в ролята на народни представители и те ще определят съдбините ни, ще имат имунитет при разследване за корупция, ще черпят блага. Защото вашите неподадени гласове ще бъдат разпределени между тях. Нека не го допускаме! Ако си останете в къщи и не гласувате, това НЕ Е НАКАЗАТЕЛЕН ВОТ, а услуга в полза на хората, които искате да изритате вън от политическия живот. Моля ви, ако не харесвате никого от кандидатите на политическите партии, все пак, гласувайте. Гласувайте с бюлетина, в която сте зачеркнали всички. По този начин ще попречите да получат от държавата субсидии и за вашите гласове лица, които не одобрявате. Излезте и подайте вота си! Ако съединим много малки пламъчета, ще запалим клада, на която ще изгорим или поне поопърлим злото. Нека политиците видят, че народът ги уволнява! Нека пред света грейне истината, че сме хора, а не стадо овце! Целта е проста. Ако парламентарните избори завършат, например, със 70% гласували и 40% недействителни бюлетини, това ще бъде достатъчно основание да се твърди, че Избирателният закон не отразява волята на избирателя и да се подеме борба за РЕФЕРЕНДУМ за смесена или мажоритарна система при изборите. Това ще ни даде шанс да не гледаме ден след ден, за цели десетилетия, едни и същи лакоми, корумпирани и долни нищожества, седнали зад банките в Свещения храм на народовластието. Това ще бъде крачка напред, колкото и плаха да е тя. Нека Светлината ви озарява и закриля!
Паула Лайт - Това съм аз (It is me): http://PaulaLightVerity.blogspot.com
Възникна грешка в тази притурка

Мнението Ви за статията

Възникна грешка в тази притурка

NASA Image of the Day

ooVoo Web Video Chat Room

Възникна грешка в тази притурка