БСП - ГОЦЕ ПЪРВАНОВ - КРИВОТО ОГЛЕДАЛО НА НАЦИЯТА

Докато премиерите, министрите от едно или друго правителство и депутатите от управляващата клика в България са израз на временно статукво, на конюнктурата и превеса на една или друга група от политическата мафия, за президента се предполага, че е наш символ. Той би следвало да олицетворява онова, което представляваме в своята същност, нашия идеал, представата ни за личност, която изразява най-доброто, на което сме способни.
В САЩ, в един тежък и мрачен период за американците, се появи Кенеди. Неговият идеализъм, усмивка, убедително слово и решителност тласнаха хората нагоре, към светлината. В зависимост от периода и духовните потребности на нацията, всяка държава търси своето въплъщение. Търси лицето, което може да вдъхновява, да буди вяра и сили, любов към Родината и решителност да се трудиш за нея. Той съсредоточва в личността си есенцията, сърцевината, Светая светих на една националност. Ето защо е толкова важно държавният глава да бъде личност, която вдъхва възторг и уважение вътре в страната и вън от нея. Чистотата и добродетелите на тази личност трябва да са вън от всякакво съмнение, да будят уважение, гордост и респект, подобно на икона. Защото у един човек се съсредоточва мисията да бъде огледалото на народа си, да показва на света що за хора са тези, какъв е техният облик, дух, интелект и морал. Един президент трябва наистина да забрави пристрастия, сметки и политически интриги, защото принадлежи на цялата нация.
Нашият държавен глава се оказа странна, изпълнена с противоречиви послания личност. При него се установиха тъмно минало, доста мътно настояще и неясно бъдеще. Наистина ли Първанов, президент вече втори мандат, е символ и огледало на нашата същност? Не ми се иска да вярвам, че е така, защото на това огледало липсва кристалната чистота и истинност. То е замъглено като че е от атрибутите на фокусник-шарлатанин, нащърбено е и криво. През него виждаме обезобразено лицето на българския дух. Лошото е, че и светът ни възприема с гротескни, чудовищно разкривени черти.
Нека положим нашия символ и президент под скалпела на честния и безпристрастен анализ. Нека се разходим из неговото минало и настояще , за да видим колко мрак и колко светлина има в същността му и да се запознаем с неговите пороци и добродетели.
Георги Седефчов Първанов е роден на 28.06.1957 г. в с. Сирищник, община Ковачевци, област Перник, но израства в съседното село Косача. По-късно родителите му се преместват в град Перник, където синът им завършва математическа гимназия.
Скромният му произход, кроткото и уважително поведение и милата усмивка, която и до ден днешен просълзява и затрогва стариците му помагат. Наред с това, младежът никак не е глупав.
През 1981 г. завършва история в СУ “Св. Климент Охридски”, а през 1988 г. защитава докторската си дисертация на една носталгична за комунистите тема, “Димитър Благоев и българският национален проблем - 1879-1917 г.” В тази абсурдно политизирана и идеологизирана тема няма нищо странно. Хора като него да козируват на социалистическата идеология и да крякат в хармония с жабешкия хор на възхвала към Партията с главно “П”. Може би, в своето поприще на историк Първанов не е имал друг избор, ако не е бил готов да работи като учител по история в родното си село Сирищник или в с. Косача.
Идеологическата му лоялност и правоверност, а може би и първи стъпки в сътрудничеството на ДС били съответно възнаградени. Още през 1981 г., направо от студентската банка момчето постъпва да работи в Института по история на БКП като научен сътрудник. Той остава имунизиран от задължителна работа като селски педагог за три години, от усилия, конкурси и борби и завинаги се откъсва от прогресивния си селски произход в полза на БКП.
От 1989 г. става старши научен сътрудник, а през периода 1992- 1996 г. е директор на Центъра за исторически и политологически изследвания към ВС на БСП.
Политическата му кариера следва шеметно възходяща линия. От 1981 г. е член на БКП. Остава си такъв до избора му за президент през 2001 г.
През 1989 г. е сред учредителите на националистическата организация Общонароден комитет за защита на националните интереси, която на 04.01.1990 г. се обявява против формирането на ДПС и възстановяването на имената на българските турци. Този малък факт, не толкова широко известен, легитимира Първанов в истинската му същност. Ако проследим последващите му действия и реакции във връзка с ДПС, ще се убедим, че човекът е праволинеен и принципен като хамелеон.
Кариерата на момчето от село Сирищник е направо шеметна. През 1994 г. е избран за член на Изпълнителното бюро на ВС на БСП. През 1996 г. става заместник председател на партията си, а от 1998 до 2001, когато е избран за президент, е неин председател. От 1994 г. Гоце е народен представител, без прекъсване.
На 19.01.2002 г. полага клетва като президент на Република България и тържествено обещава на сантименталните пенсионери, с чиито вот е избран, да бъде “социален президент”. От тази дата Седефчов влиза в най-висшата лига на политическия живот.
Както виждате, до този момент биографията му не разкрива петна и тъмни сенки. Вярно е, че пред нас се очертава лика на един напорист кариерист, който от социалистическо време се е научил да се катери нагоре и нагоре, дори ако трябва да пълзи. Научил се е да се бори за самоизявата и напредъка с лакти, нокти и зъби.
Само че, подобно на луната, биографията на президента има и своята “обратна”, “тъмна страна”. Или, ако се изразим като един от героите в “Туин Пийкс”, “Совите не са това, което са”.
По време на първия си мандат като президент, на въпрос на журналистка от водеща българска телевизия дали е бил агент на Държавна сигурност Георги Седефчов отговаря категорично “НЕ”. Това е първата лъжа на президента по въпроса. Но на лъжата краката са къси. През 2006 г. след дългогодишно мълчание, тъй като разсекретяването на досиетата предстои, Първанов съобщава, че в архива на ДС съществува папка с псевдоним “Гоце” за него, но тя била съставена без неговото знание и участие. На 19.07.2007 г. Комисията по досиетата установява официално неговата принадлежност към ДС в периода 1989-1993 г. Става ясно, че изрично е изразил желание да сътрудничи. В предизборната му кампания за втори мандат той декларира, че не е знаел, че работи за тайните служби. Дори и хванат по бели гащи президентът не се предава и говори как сътрудничил само като историк, добре подготвен по македонския въпрос във връзка с написването на определена историческа творба. Да, но досието му съществува няколко години след тази мисия, която самият той определя като много патриотична и благородна. Наред с това, от досието му липсват страници, което буди въпроси все с неприятни евентуални отговори.
Когато се анализират такива факти, мнозина се нахвърлят върху автора, че трябва да спрем да се ровим в миналото, че историите с тия досиета трябва да бъдат забравени, че тогава такова е било времето и т.н. и т.н. Миналото, обаче, хвърля дълги сенки. Това минало свързва Първанов със “светли” личности като Меди Доганов, Румен Петков и други подобни апостоли на неосоциализма, по-лош от най-вълчия капитализъм, които разграбват, озлочестяват и погубват клетото ни отечество.
Но дори да признаем, че Гоцето не е такъв, че той е бил агент от друг тип, добричък и родолюбив, това някак не кореспондира с топлите му чувства към Доган и Петков. Но да оставим и това.
Проблемът, който ме тревожи е, че президентът ни, нашият символ и огледало е направо патологичен лъжец! Нека проследим хронологично лъжата му:
2002 - Не съм бил агент!
2006 - Води ми се досие, без да зная това.
2007 - Да, бях агент, но с патриотични задачи.
Бива ли президентът да е лъжльо, който се изправя пред лицето на целия народ и твърди неистини не веднъж, а три пъти, като всеки път ни сервира различна версия. И тези лъжи не са свързани със семейни проблеми и личен живот, което донякъде би било разбираемо, а с факти, важни за избора му, които неговите избиратели и данъкоплатците имат всяко право да узнаят. Защо Седефчов не си подаде оставката веднага, след като беше уличен в измама или поне не постъпи като Георги Коритаров и не се изповяда и извини на нацията? А Коритаров не е лъгал, а само мълчал за агентурното си минало. При Гоцето нямаше извинение, неудобство или дори капчица срам.
Впрочем, навикът да се лъже прилича на лошия дъх. Човек не може да се отърве от него.
На 05.03.2008 г., няколко дни след пожара във влака София- Кардам, който потопи в скръб и страдание толкова български семейства, в регионалния вестник “Струма” излезе информация, че на 01.03., време на траур, президентът бил в околностите на Симитли, заедно със специално организирана от него ловна дружинка. В отговор на официалното запитване, верен на навика си да се разминава с истината, Гоцето първоначално отрича да е бил изобщо на това място. После, когато лъжата става прозрачна, президентството уточнява, че е бил там, но не на лов. Депутатът от БСП Стоян Проданов признава, че самият той е бил на ловна хайка в Симитли и отказва да отговори на въпроса бил ли е там и президентът. Очевидно, човекът просто не е дотам непочтен и му е неудобно да лъже, докато Гоцето няма такива деликатни скрупули. Работата е там, че нашият държавен глава на 01.03.2008 г. е не само грубиян, несъпричастен към мъката на хората и нормите на траура, а и бракониер, тъй като според Правилника за прилагане на Закона за лова, организирането на хайка за вълци е забранено в периода от 01.02. до 30.09. Какво да се прави… Гоце е последовател на славните родни традиции, чиито основи са положени от Кубадински и Тато в доброто старо време. Нека си спомним и за скандала, станал в една от бившите съветски републики, където Гоце с незаконен обстрел убива рядък планински козел, архари, защитен в червената книга на изчезващите видове.
Дотук си поговорихме за морала на човека, който няма кристалния огледален блясък на чистата съвест. Случвало се е, обаче, хора безскрупулни и цинични да се окажат мъдри политици и да допринесат полза на държавата, която ръководят. Да не би пък случаят с Гоце да е точно такъв? Нека направим кратък анализ на някои негови действия във вътрешната и външна политика на страната.
Във външната политика Гоцето следва вечните и неизменни социалистически традиции и тича в Москва при всеки удобен повод, подобно на васал, оказващ почит на сеньора си. Той доведе с много усилия до енергийното ни обвързване към Русия, а сега хленчи за необходимост от енергийна независимост на България. Прилича на баща дал момата в леглото на прелъстителя, който после надава вопли, че не била девствена. Когато алтернативния църковен синод осъди страната ни в Страсбург, президентът хукна да се кланя на новия руски патриарх Кирил II да съдейства за обединението на църквата. Визитите му на изток десетократно надвишават тия на запад. Той е доктор хонорис кауза на университетите в Армения и Азърбайджан. Непосредствено преди влизането на България в НАТО е правил изявление, че трябва това да стане със съгласието и посредничеството на Русия. Всъщност, абсурдът иде от това, че човекът е президент на държава, която членува в структури и алианси, отстояващи западните демократични ценности и действията му сигурно водят често до вдигнати вежди и цивилизовано удивление у дипломатите.
Още преди да встъпи в длъжност като президент, през 1999 г. Гоцето гласува против резолюция, която позволява на НАТО да влиза в българското въздушно пространство. В сръбската преса се появява писмо до Милошевич, в което приобщаването на България към НАТО е назовано “авантюристично решение, което създава предпоставки за застрашаване на националната сигурност на страната.”
През 2000 г. той прави изявление, че трябва да се отчете мнението на Русия за приемането на България в НАТО.
Вътрешната политика на Гоцето се отличава с не по-малко действия, които тласкат страната към загуби, лош международен авторитет и кризи.
В края на 2002 година, въпреки протестите на 18 религиозни и неправителствени организации, подписва приетия от Народното събрание Закон за вероизповеданията, в който Българската православна църква е определена като представител на традиционното вероизповедание. Целта на закона е да съдейства за преодоляването на разкола в Църквата в полза на патриарх Максим. Прилагането на този закон, илюстриращ недопустимата по конституция намеса на държавната власт в религиозните работи, довежда до насилствено извеждане на православни свещеници от храмовете им през нощта на 20 срещу 21.07.2004 година.
Резултатът за България е печален, защото през 2009 година Европейският съд по правата на човека в Страсбург отсъжда в полза на синода на Инокентий. България губи огромна сума, която е дължимо обезщетение. Вместо да търси начин за преодоляване на недопустимия гаф, Гоцето нагло заявява: "От решението на съда в Страсбург не произтича автоматично едно или друго задължение на българското правителство". Можете добре да си представите как се отразяват такива действия и изявления върху международния авторитет на страната ни!
С всяко свое действие Гоцето се очертава като все по-безскрупулна личност. Интересно как се получава това, но шеф на ДАНС, на Главна прокуратура и на Върховния касационен съд се оказват бивши съветници на президента. При това положение, кой би могъл да упражни контрол върху действията му?!
В доклад на специалната комисия на ООН, сформирана да разследва машинации по програмата “Петрол срещу храни”, БСП, чийто председател през 1998 година е бил Седефчов, е уличена във вземане на подкупи от режима на Саддам Хюсеин от самата партия и близки до нея фирми. Естествено, Гоце отрича ръководството на БСП да е вземало такива средства, верен на навика си да отрича неизгодни за себе си истини. И ето тук идва на помощ “съветника”. Българската главна прокуратура отказва да предприеме действия и разследване по сигнала на авторитетната международна организация. Нали Главният прокурор, Борис Велчев, е президентски съветник.
Единствената сила, която би могла да заяви горчиви истини за държавния глава, е свободната преса. Само че, в случая, и тя не се оказва чак толкова свободна…
На 08.10.2006г., по време на президентската избирателна кампания в предаването “В десетката” по БТВ журналистът Иво Инджев съобщава, че получил анонимни електронни писма, в които се твърди, че Гоцето притежава мезонет на стойност 100000 евро на централен булевард в София, подарен му от наградения от него с орден оръжеен търговец, Петър Манджурков. Обявяват информацията за клевета и Инджев напуска “доброволно” БТВ. Според него, върху телевизията е оказан натиск, а той самият, всъщност е уволнен заради президента. Едно типично политическо уволнение. Комисията по етика в електронните медии, сезирана по случая от българска медийна коалиция, излиза с решение, че журналистът е спазил напълно изискванията на етичния кодекс на българските медии. Журналистите призовават Гоцето да се застъпи, но той отговаря, че не се меси в работата на една частна медия. Дали след тази история журналистите ще имат вече смелостта да обрисуват истинския му лик? Ако беше чист, защо той не извади просто документ от Агенцията по вписванията в София какви имоти притежава? Това би станало за по- малко от час. Защо не беше поканен Маджурков да декларира, че не е правил подобен подарък на президента? Мисля, че има въпроси, които съдържат в себе си и единствения логичен отговор. Точно държавният глава, който трябва да брани ценностите на демокрацията, включително свободата на словото, става причина да бъде изгубен за зрителите един добър журналист и да се всели атмосферата на страх и мълчание.
Не по-чистоплътен е Гоцето в другите свои функции като упражняването на правото на помилване и назначаване на дипломатически представители.
През 2006 година държавният глава подписва указ, с който назначава бившият главен прокурор Никола Филчев за посланик в Казахстан. По този начин прекъсва развитието на дело, в което към бившия прокурор са отправени обвинения в убийство. Въпреки последвалите оскърбителни и непристойни скандали, изразяващи се в това, че посланикът се крие в България и не изпълнява задълженията си, че по Българското национално радио са излъчени псувните му по адрес на интевюиращ журналист, Гоцето не предприема никакви действия за прекратяване на мандата му и Филчев продължава да се подвизава като посланик. Това не е единственият случай, при който се позори клетата ни Родина.
В деня, когато окончателната присъда на Цветелин Кънчев за побой и изнудване е потвърдена, на 14.11.2001 г. като лидер на Ромската организация Евророма, той дава подкрепата си на президентските избори на Гоце. В открито писмо съдия Нели Куцкова го укорява, че приема подкрепата на един престъпник. Въпреки позорните обстоятелства, станали известни, през април 2005 година президенството помилва Цветелин Кънчев.
Всички тези постъпки, макар и срамни и неприятни сами по себе си, са дреболии в сравнение с основните грехове на Гоцето в служба на тъмните сили, извели го до върха.
Той е основната причина да ни се стовари на главите “прекрасното” управление на тройната коалиция.
След като се провалят два мандата за съставянето на правителство, президентът използва третия мандат, за да го връчи на ДПС, третата партия по брой на избраните депутати. Така героят става инициатор и вдъхновител на сегашното управление, разсипало страната ни.
Изобщо, чувствата му към ДПС се оказват странно нежни. Гоцето е много близък с Меди Доганов, когото награди с орден най-висока степен. Граждани от Кърджали са ми писали, че портретът на президента е окачен в повечето кабинети на чиновници, назначени от квотата на движението. Той е наградил с хиляди евро лауреати на конкурс за художници, организиран от Алберт Хавальов, разследван за източване на ДДС в размер на 638761,66 лева. Същата персона е от антуража на Доган и се води като собственик на един от сараите му в село Рибарица. Известен е с прозвището “домакинът на Доган”. Какво да се прави? Изглежда, някогашните агенти на ДС са членове на много специално братство и се държат заедно при всички обстоятелства. Мисля си, обаче, че пламенният патриотизъм и патос на гражданин и историк, демонстриран в много речи на президента е чиста проба бутафорно лицемерие. Едва ли човек, който дори малко милее за страната ни би влизал в толкова приятелски взаимоотношения с престъпник и предател като Ахмед Доган.
Друг негов любим авер се оказа Румен Петков, който за мнозина е Дон Корлеоне на родната нашенска мафия. През 2008 година, след разкриването на връзките с престъпността по най-високите етажи на МВР и обвинението срещу Румен Петков, първоначално Гоцето заявява, че в президенството не е постъпила информация по случая и че той бил целенасочено изолиран. Няколко дни по-късно, обаче, излиза с изявление, че Румен Петков можел да реформира системата и че проблемът бил в липсата на доверие в МВР от страна на обществото. Това става ден преди да бъде разстрелян Георги Стоев (на 07.04. 2008 г.). Седмица преди това в “Сеизмограф” писателят е обвинил Петков във връзки с престъпния свят. Ето какви са съратниците и другарите на Гоцето, нашето криво огледало!
Не забравяйте едно! Този човек държи в ръцете си националната сигурност на България. Представяте ли си колко разчитат на нас Европа и съюзниците ни в НАТО? Дали ще имат търпението да ни чакат да тръгнем най-после по демократичния път?
Бих искала да обобщя с няколко думи тъжната картина. Чрез президента ни, както и чрез правителството на власт са все ония тъмни и мракобесни сили, пръкнали се от бившата Държавна сигурност. ДС е жива! Чрез нейните манипулации на власт са хора от структурите й, слуги на интересите на чужда държава, кукловоди на мафията. Как да градим международен авторитет? Неслучайно един висш дипломат изпусна нервите си и направи изявление, че България е Троянският кон на Европа. Срамно е емблематична фигура като държавния глава да е тясно свързана с тия структури, със силите на мрака. Срамно и страшно!
Мнозина будни и съвестни граждани виждат какво става. Виждат и не мълчат, но никой не ги чува.
Пламен Асенов казва: “Не намерих едно негово действие, дума или позиция, която да е донесла истинска полза на страната”.
Илия Илиев рисува следния словесен портрет на президента: “Въжеиграч, политически безгръбначен субект, способен в името на личния си интерес да заобиколи или прескочи всякакви уставни или нравствени ограничения.”
Млади хора говорят за тениски с надпис: “Това не е моят президент!”
Гоцето, обаче, е по-жилав и устойчив и от хлебарка. Злото е винаги такова.
Все пак, искам и аз да присъединя своя глас към всички, които имат достойнство, чувство за чест и здрав разум, които милеят за Родината: Освестете се, хора! Огледалото е криво и нечисто. Заради образа на президента ни, светът гледа на нас като на тъмни субекти и диви варвари. Елате на себе си. Нека си изберем чисто, кристално, истинско огледало, за да може да гледаме децата си в очите без срам!
Паула Лайт - http://litagentbg.blogspot.com

АДВОКАТ НА ДЯВОЛА ИВАН КОСТОВ ИЛИ ПЛАТЕН МАНИПУЛАТОР Е ПАУЛА ЛАЙТ?

Вече осем години Иван Костов е просто един депутат в парламентарната група на малка опозиционна партия, но медиите- верни поданици на различни финансови клики и групировки не спират да бълват срещу него огън и жупел. Докато една личност олицетворява настоящата власт, това е не само здравословно и правилно, а и необходимо, за да имаме истинска демокрация. Самата аз често нападам с прекалено остър език Доган, Бойко Борисов, Станишев, Симеон. Буди тревога, обаче, когато един човек, който няма властовите лостове, за да се защити, системно и непрестанно бива превръщан в жертвен козел, върху който се прехвърлят всички грехове на племето ни. Костов е виновен за лошата и неизгодна приватизация; Костов е виновен за корупцията и организираната престъпност. Пак Костов е в дъното на разбиването на дясното политическо пространство. Може би, той стои и в основата на сушите, земетресенията, или глобалното затопляне.
За едни той бил комунист от средната номенклатура, внедрен за да унищожи синята идея. За други пък рушал етническия мир с отношението си към ДПС. За трети с твърдия си и краен антикомунизъм създавал поляризация в политическото битие и рушал парламентаризма и възможността за диалог и компромиси.
Знаете ли, просто съм учудена, че не се е явил пред кроткото ни и апатично посткомунистическо стадо с рога и опашка, преди да изчезне в произподнята сред сяра, пепелища и пламъци. Защо ли един- единствен човек толкова плаши както безличните парламентарни мравки, така и политическите хиени, лешояди и чакали? С какво Костов тревожи сънищата на днешната политическа върхушка? Толкова се боят от него, че, когато дойде краят на земните му дни, сигурно биха поискали да сложат катинар и на ковчега му.
Ще ви кажа, че на мен ми се повръща от такава злобна, постъпателна, упорита демонизация на един наш сънародник!
Искам да заявя следното: Иван Костов не е ангел, но не е и дявол! Той, разбира се, има своите грехове, но и своите добродетели. Нека започна от това какво НЕ Е Костов:
Не е бивш комунист, останал верен на марксистките идеи, префасонирани в Макиавелистки формат. Дори и в най-дълбокия тоталитарен мрак човекът е имал неприятности заради еретичните в онова време идеи за пазарна икономика и е бил посъветван да напусне преподавателската си позиция в Икономическия институт, “Карл Маркс”, след което постъпва като асистен по в ВМЕИ “Ленин”.
Не е бил и не е агент на Държавна сигурност.
Допуснал е от криви и наивни политически сметки под носа му да се вихри безобразна корупция, но самият той не се е облагодетелствал от плодовете й нито пряко, нито чрез трети лица. Внимателно и отговорно проучих всички корупционни далавери, които приписват на него или на членове на семейството му.
Една от тях е историята с фондация “Сапио”. Тя датира от периода, когато е министър на финансите. Действително, налице е разрешение с неговия подпис, за чието полагане не си спомня, свързано с внос на безмитни стоки в страната от тази фондация. Това разрешение, обаче, нито е изведено по предвидения ред, нито носи дори печата на Министерство на финансите и недоумявам как е било използвано пред митническите власти. Наред с това, стоките са конфискувани навреме по нареждане на Костов и реално страната не е претърпяла нито лев загуба от случая. Наричат тази преписка наказателно – правния виц на България, защото вече дванадесет години стои на фаза предварителна проверка и нито се образува досъдебно производство, нито се прекратява по предвидения в закона ред. Използва се за тояга, която всяко ново правителство да размахва. Би следвало повече от десетилетие да бъде достатъчно време за разследващите органи да решат има ли престъпление или не. Впрочем, аз им съчувствам, защото изпълняват разнопосочни политически указания, вместо да ги оставят да си свършат работата спокойно и независимо.
Доста по-сложно е положението с приятелския кръг “Олимп”. Премиерът Костов и семейството му са обвинявани във връзки и общ интерес с така наречения приятелски кръг “Олимп”, групиран около собственика на столичния ресторант “Олимп”, Славчо Христов, шеф на СиБанк и “приятел на Костови”. Историята, в действителност, е следната:
През есента на 1996 г. в ресторант “Олимп” за пръв път се събира официалният елит на СДС (тогава в опозиция) във връзка с президентската кампания на Петър Стоянов и нейното финансиране. Да, същият този Петър, който разхождаше невестата си, Антонина, с частен самолет по света, който после разби СДС, който като президент взе принц Кирил за съветник, който канеше “великденчетата” на Симеон, западните юпита на червения капитал всяка година на събор в Родопите и усърдно подготвяше похода на мравките. Това невинно агънце! Срещата е организирана не от Иван Костов, а от Марио Тагарински и наистина е среща с представители на едрия бизнес като Красимир Стойчев, шефът на СИК, Красимир Маринов (големият Маргин), Евгения Калканджиева. В това мероприятие няма участие на Костов, нито на негови близки, въпреки че в последствие никой дори не споменава имената на истинските виновници, оказали се класически “сини мравки”.
През 1998 г. фирмата на Славчо Христов печели първите си търгове за летище София. В тази фирма, “Балканстрой инженеринг” работи братът на тогавашния министър на транспорта, Вилхелм Краус, Борис. Синът му, Антон Краус, става съдружник на Славчо Христов във фирма на Христов / “Софтстрой комплект”- ООД.
През април, 2000 г. на Общо събрание на “БриБанк” Славчо Христов е избран за председател на надзорния съвет на банката. Официално притежава само 1,5 % от капитала, но неофициалната информация гласи, че чрез офшорни компании контролира повече от 40 %
Първата голяма приватизационна сделка е покупка на Златни пясъци, като купувач на 63,8% е капиталът на РМД “Златни пясъци”, финансирано от тази банка.
През май, 2000 г. Славчо Христов финансира две РМД, кандидатстващи за пет ВЕЦ , обединени в каскадите “Пиринска Бистрица” и “Санданска Бистрица”. Общата предложена сума е 65 милиона щ.д. Въпреки шумът около тази сделка, тя всъщност пропада.
През юни, 2000 г. става покупка на фалиралата Стопанска банка. БриБанк се преименува на СиБанк (Стопанска инвестиционна банка), а Георги Прохаски, съветник на вицепремиера Александър Божков, става изпълнителен директор на мястото на напусналия Красимир Ангарски. Близки до чиновници на тази банка РМД, финансирани от нея, купуват апетитни курорти.
През януари, 2001 г. НОИ решава да даде обслужването на половината от парите за пенсии на СиБанк.
Очевидно, всички тези факти говорят за заиграване на министри от кабинета на Костов и видни политици като Стоянов и Тагарински със сенчестия капитал, по-точно, със СИК, както пък важни политически фигури в БСП се заиграват с ВИС и формират кръга “Орион”, но никъде не се посочват индиции за пряка или косвена връзка на тези сделки с Иван Костов. Въпреки това, никой не обвинява в корупционни схеми и едно от тези лица, по-късно сини мравки и ренегати, допринесли за разцепване на СДС, а всеки спряга само и единствено премиера. Колко е удобно да се скриеш зад гърба на жертвен козел и да си останеш невинен!
Друга сага, драматично раздухана от медиите, е тази за фондация “Демокрация”.
Скандалът с фондация “Демокрация” започва през 2003г., двадесет дни преди местните избори същата година, с публикацията на руския сенчест бизнесмен , Майкъл Чорни, във вестник “Труд”. В нея изгоненият от Костов и от България мафиот обвинява бившия премиер, че през 2001 г., малко преди парламентарните избори, го бил изнудвал за пари.
Десет дни преди парламентарните избори през 2001 г., когато страната ни беше споходена от рядкото щастие да ни управлява Симеон, във фондацията постъпва дарение от 18 900 щ.д. с платени данъци от регистрирана в Кипър офшорна компания, “Ромент Трейдинг”. По-късно, кипърски адвокат на фирмата прави изявление, че е извършил банковия превод по нареждане на Майкъл Чорни. Самият Чорни намеква, че бил изнудван от фондацията. Фирмата е проверена от финансовото разузнаване и няма данни Чорни да е бил дарител. Четири години по-късно бизнесменът си признава, че е прехвърлил парите, за да злепостави Костов.
Не по-малко нелепа е историята с данъчните престъпления на съпругата на Костов във фондация “Бъдеще за България”. В трите ревизионни акта, съставени крайно некомпетентно, се съдържат факти, които абсурдно си противоречат. Въпреки жалкия изходен материал, жената преминава през целия пъкъл на едно предварително разследване, а прокуратурата внася в съда обвинителен акт. Съдът, разбира се, признава Костова за невинна, на база на събраните по делото доказателства и извършените съдебно-счетоводни експертизи.
Така, всеки от грозните компромати се пука като сапунен мехур, но зловонието, съмнението, демонизацията от страна на жалките, платени журналистически хрътки остава. Такива петна трудно се изтриват. Ако започнат да говорят, че сестра ти била лека жена, иди доказвай, че просто нямаш сестра!
Всичко това говори за предварително обмислени сценарии, за да не дойде отново на власт синьото правителство, да бъде изхвърлен Костов от политическата сцена и вовеки да бъдем управлявани от тройната коалиция или от техни създадени сателити.
Спомням си, когато по вестниците се появиха скандални “разкрития” за палата на Костов в Драгалевци. Проявих любопитството да видя този "палат". Оказа се не много представителна триетажна къща, докарана до тухла. Както правим, когато успеем да си го позволим, всички ние тук, в България, по един етаж за щерките и семействата им и един - за старите. Когато се разгоря скандалът, още не беше изкаран и покрива.
Български финансист, който живее от двадесет и пет години във Виена, Стефан Краев и който ми позволи да го цитирам заяви: “Костов покрива своите и на семейството си потребности, но няма никакви капитали, съхранени за бъдещето.” Карал стар Мерцедес, който и една средно успяла мутра би сметнала за позор и се издържали благодарение на средствата от реституираните имоти на госпожа Костова.
Нека съпоставим всичко това с веригите от хотели на Георги Велчев, брат на Милен Велчев, финансовия министър на Симеон, който стана известен с пътешествието си в яхтата на наркотрафиканта Иван Тодоров, Доктора или с имотите, които си “възстанови” Симеон, или със скандалната сделка на сина му принц Кирил с магистрала “Тракия”. Нека не забравяме, че в момента управител на скандалната СиБанк, на мястото на Славчо Христов, е Цветелина, приятелката на генерал Бойко Борисов. И, все пак, никой не ги обвинява в корупция…
Вторият въпрос, на който ми се иска да се спрем, е направил ли е “дяволът” Костов и нещо добро.
Ами, тия от вас, които са достатъчно възрастни да си спомнят ясно 1996 г., ще ми повярват в какъв ужасен батак беше страната. Помня, че доларът се котираше за 3 000 лева, магазините бяха празни, а един мой познат продаде гаража си за около 2-3 милиона, с които, след като си погаси битовите задължения, храни семейството си само два- три месеца.
Може да не литнахме в бляскав подем, но нещата се стабилизираха. Въведе се валутен борд и, бавно, икономиката излезе от блатото и взе да живва.
Подобри се и международният авторитет на страната и се сложи начало на преговорите ни за влизане в НАТО и ЕС. По времето на Виденов, светът ни беше забравил, а на световната икономическа географска карта името ни никакво го нямаше.
Единствен Костов никога не отиде да коленичи в Москва.
Това, което, всъщност ми беше личен балсам на сърцето, беше фактът, че за пръв и последен път БСП и Доган наистина се озоваха в опозиция. И не закъсняха да си отмъстят за това! Поредната колона от сини мравки, начело с Бисеров, Йордан Цонев, Светлана Дянкова (умницата, която направи точковата система при пенсиониране) вече се стягаше за поход (всички те сега са в ДПС при Доган). Ако не се беше появило почтеното и свръхинтелигентно “Мадридско чудо”, ако СДС имаше още един мандат, може би, икономическата ни съдба щеше да е друга…
Какви са истинските грехове на Иван Костов?
Намирам го за човек, твърде нерешителен и колеблив до малодушие. Според мен, видя доста по-рано от първите си действия корупционните далавери на свои съпартийци и съекипници, но не намери смелост да действа радикално и да рискува да разцепи управляващата партия (нека не забравяме, че членовете и симпатизантите на СДС са свободомислещи хора, не вървят под строй и не изпълняват поставени политически задачи, които не одобряват). Ако беше постъпил другояче, щеше да избере по-малкото зло. Вярно, в края на 1999 г. се реши и изгони от кабинета най-корумпираните министри, но беше твърде късно да изчисти кръвта от отровата.
Не предприе решителен ход за бързо разсекретяване на досиетата. Това, че уважавал позицията на Конституционния съд, не е истинската причина. Просто се боеше, че от сенките ще изпълзят като бивши ченгета един куп сини депутати и в гардероба на управляващата партия ще загъмжи от скелети!
Подобна нерешителност премиерът прояви и с непредприемането на визита при Кадафи, с което усложни живота на българските медици в Либия.
Този муден и колеблив счетоводителски подход е недопустим в голямата политическа игра, защото от колебанията на нашенския Хамлет страдаше цялата страна! Ако се нуждаех от животоспасяваща операция, не бих си пожелала Костов за хирург.
Не мога да отрека и диктаторските наклонности на Костов. Той трудно понася чуждото мнение и не търпи критика! В годините разви вкус към обкръжение с лакейски манталитет, което му оказа лоша услуга.
Човекът има, също така, сериозни проблеми с характера. Накратко казано, пълен темерут е! От началото на премиерския си пост показа непоносимост към медиите. Вярно е, че доста често те заслужават това отношение, но да отблъснеш “четвъртата власт” си е самоубийствена лудост! Би могъл да се опита да се защити, но предпочете да запази презрително мълчание, с което позволи на плъховете да изгризат целия му авторитет, а по индукция, и авторитета на партията му. Ако Костов не преосмисли сериозно отношението към публичния си образ, никога няма да се утвърди като политик! Нека да вземем за пример едно просто сравнение между него и “мачото” Бойко Борисов. Бойко, въпреки че трудно свързва две думи в изречение, никога не отпрати и не отблъсна медиите, с което стана техен герой. Така спечели и авторитет сред избирателите. За да бъда обективна, единствената покана за дебат , на която сигурно е отказал мълчаливо, е тази на радио “Отзвук” в моето предаване “Коя е истинската партия?” Не го виня, защото там не би се разминал с два лозунга и красиво размахване на мускули. Но, да не се отклонявам! Ето резултатът от различното медийно поведение:
Бойко е бил комунист като капитан в МВР и през 1990 е напуснал системата, защото е отказал да подпише декларация за деполитизиране. Иван, може би, е бил редови член на БКП, но е бил изгонен от икономическия институт за немарксистко мислене. Бойко хленчи, че не го приели в специалност Държавна сигурност в Симеоново, а Иван е имал досие като враг на режима. Благодарение на медиите, обаче, Бойко се смята за репресиран, а Иван за заподозрян в комунистически възгледи.
Бойко е регистрирал тринадесет фирми, а гаджето му е управител на СиБанк и има съдружници, свързани с престъпния свят. Иван се е питал какво да прави, докато Божков, Бисеров, Бакърджиев, Краус, Стоянов са си пълнели банковите сметки. Бойко е богат и чист рицар, който обещава от екрана да дари “възмездие на корумпираните типове”, а Иван кара стар Мерцедес и живее на заплата и доходите на съпругата си, но го спрягат за цар на корупцията в България. Ето каква е силата на четвъртата власт!
Вярно, че Костов не е нито ангел, нито е сътворен с непорочно зачатие! Той има своите лоши дела. Но, кажете ми, ако бе извършил макар и най-мижавото престъпление, щяха ли Доган, Станишев и др. да се лишат от удоволствието да го видят облечен в раирана дреха в софийския затвор?
Знам, че мнозина няма да ми повярват, както никой не ми вярваше и всеки ме псуваше, когато през 2001 година бях скептична към бъдещото управление на “царя”. Знам и че върху ми ще се излее много помия, че съм платен защитник на дявола, въпреки че Костов не ме познава и никога няма да ме познава. Това си е ваша работа! На мен лично направо ми се повръща от ангели като Симеон, Станишев и Доган и съм по-склонна да заложа на обратната сила! Какво да ви кажа, такова ни е конното състезание. Има на пистата само един кон, Синята коалиция. Може да е кранта, но все пак се тътри по пистата. Аз лично не ща да залагам на политическите мулета и кастрати, каквито са останалите състезатели. Те не вървят по правия път и мъкнат в дисагите си финансовите интереси на мафията.
Бих гласувала за тия мили деца от ПП “Зелените”, но мога да смятам и съзнавам, че гласът ми ще отиде точно там, където не желая, в нищото. Така че или ще зачеркна бюлетината си, или ще заложа на “крантата”. Въпрос на личен избор!

Паула Лайт.

Програмата за 13.06.2009 г. в 17 часа.Интернет радио “Отзвук” – Флорида / http://www.otzvuk.com

Интернет радио “Отзвук” – Флорида
(могат да се задават въпроси по време на предаването)
http://www.otzvuk.com

I. Анализ на изборните резултати.
а). Избирателна активност.
б). Новият фаворит “Герб”.
в).Фрагментираното политическо пространство.
г). Изненадата с НДСВ – причини за добрите резултати.
д).Анализ на резултатите на “Лидер” и “Ред, законност и справедливост – двете противоположни основи на относителния им успех.
II. “НДСВ” – скритият генезис на партията. Контакти и връзки на лидера и отделни членове на политическия актив. НДСВ и гласовете на Ахмед Доган.
III. “Атака” - Корени и развитие. Националният радикализъм – корен на етническа омраза. Волен Сидеров – същност, причина за успеха му.
IV. “Герб” – творението на оперетния генерал. Развитие и характер на Бойко Борисов. Икономически контакти с престъпния свят. Пороци и добродетели. Мегаломанията и нейната сила.
V. “Ред, законност и справедливост” – израз на копнежа към истина. Анализ на Яни Янев,неговите мотиви и действия. Как противниците на Янев могат да се борят с неговите разкрития.
VI. “Лидер” – Христо Ковачки – гавра със свободата на избор в България. Анализ на личността и нейното развитие. “Новото време” - Емил Кошлуков.
VII. Доброто и злото в търсенето на “силната ръка”. Същността и коренът на българската трагедия.

НА ВНИМАНИЕТО НА ВСИЧКИ МОИ ПРИЯТЕЛИ!

Каня всички Вас, които харесвате моите материали и бихте искали да ми зададете въпроси, всяка събота (от 6 юни до 4 юли) от 17 часа българско време да слушат директно моите политически предавания в интернет радио “ОТЗВУК” – Флорида.
http://www.otzvuk.com
Ваша Паула.