Offer
Предлагам авторските си права върху детската пиеса “ВЪЛШЕБНАТА ТЕРА И ВОЙНАТА НА ГОРСКИТЕ ЖИВОТНИ”. Ако някой проявява интерес, може да прочете текста в блога по долу: http://litagentbg.blogspot.com
Отговори очаквам на e-mail:
litagentbg@abv.bg
paula_light@abv.bg
ДЕТСКА ПИЕСА
Автор Паула Лайт
ВЪЛШЕБНАТА ТЕРА И ВОЙНАТА НА ГОРСКИТЕ ЖИВОТНИ
/ПИЕСА С ПРОЛОГ И ЧЕТИРИ ДЕЙСТВИЯ/
Пиеста са изпълнява от трима или четирма актьори
Действащи лица:
1. Г-н Мечо Медунов – мечок, горски кмет
2. Хитрана Кокошкова – лисица
3. Вълчан Агнев – вълк
4. Скокла Рунтавелкова - катеричка
5. Дългоушко Юнаков – заек
6. Веселушко Цигулков – щурец
7. Д-р Чук-Чук – кълвач
8. Трева Паламидова – трева
9. Бодилка Къпинова – къпина
10. Вълшебната Тера – Природата
11. Актьор.
12. Актриса.
13. Първи Бракониер – дървар
14. Втори Бракониер – дървар
Пролог
АКТРИСА: Излиза на сцената и пее:
Аз винаги ще помня вълшебната гора,
Зелените дървета и бистрата вода.
Там горските животни в таз приказна страна,
Живеят и играят от вечни времена.
АКТЬОР:
- Но днес беда се случи…
АКТРИСА:
- Каква беда?
АКТЬОР:
- Злодеи покосиха вековната гора.
Бандитите ужасни, навярно през нощта
Изсекли като бесни и клони, и листа
От приказното царство в зелената земя
Те всичко повалили за трупи и дърва
АКТРИСА:
-Ами какво се случи с хралупи и гнезда,
със дупки на лисици, със горската страна?
АКТЬОР:
- Ами всичко,
всичко взеха
остана хълмът гол
там жални без утеха
бездомните зверчета
сами на път поеха…
АКТРИСА:
- Къде отиват те?
АКТЬОР:
- При кака Тера – вълшебница добра
за помощ и защита на родната земя.
Те са дружина храбра и вече са на път
Желая да успеят и зло да победят.
АКТРИСА: /обръща се към децата/
- Деца, ако в дома Ви влязат крадци и започнат да рушат стениет, защото им трябват тухли, ще ги пуснете ли?
АКТЬОР:
- А вярно ли е, че гнездата, хралупите и дупките са домовете на горските животни?
/чака отговор от децата/
ДВАМАТА:
- Тогава чуйте за битка велика,
за храбрата горска дружина
за Тера, прекрасна и многолика
за злото, което отмина.
Първо Действие
Първа картина
/Мечката и катеричката крачат омърлушени.Начело върви щурецът, свири на цигулка и пее/
ЩУРЧЕТО:
- Ах,клоните зелени
На вечната гора,
тъй нежно вейки сплели,
къде са те сега?
Къде са днес листата
И птичите гнезда,
и клеят, и смолата
и чистата роса…
/спират на полянката-сцената/
МЕЧКАТА:
- Хм, Веселушко Цигулков, като кмет не те тачех
много. Съставих ти пет акта за глоба - скитничество,
вдигане на шум след осем часа /по жалба на мравките/, за пеене на заядливи песнички против горската управа…
КАТЕРИЧКАТА:
- Сега трябва да се радваш на бедата, а ти…плачеш заедно с нас.
МЕЧКАТА:
- Нали никога не си имал свой дом?
ЩУРЧЕТО:
- Защото съм певец на горския народ
за него ще пожертвам и песен, и живот.
Да зидам не умея, храница не събирам,
но правдата милея и злото саботирам!
КАТЕРИЧКАТА:
- Питам се, господин Мечо Медунов, какво мисли за тази страшана сеч кметът на село Бракониерово?
ЩУРЧЕТО:
- Не е ли незаконно така, да убиеш гората?
МЕЧКАТА:
- Хм, там кметът пише хартия и всичко става законно.А бракониерите му дават кокошчици, винце, парички.
ЩУРЧЕТО:
-За човеците, изглежда, закон е това, което им пълни корема.
КАТЕРИЧКАТА:
- Да, ама техните хралупи си стоят цели!
МЕЧКАТА:
- Виждали ли са те разрушени килерите си, които цяло лято с труд са пълнили?
КАТЕРИЧКАТА:
- Ами че, хубав дом си беше.Там господин Скоклю Рунтавелков ме заведе като млада булка и ми предложи да делим орехи и лешници /плаче/
МЕЧКАТА:
- Със сълзи няма да си върнем дома.
КАТЕРИЧКАТА: /замислено все едно говори на себе си/
- Там отгледахме своите рунтавелчета.
МЕЧКАТА:
-Да вървим при кака Тера.Тя решава споровете по справедливост, а не по закон.Знае, че човешките закони често водят до брадви и триони.
ЩУРЧЕТО:
-Да бързаме, че другите животни ни чакат.
МЕЧКАТА:
-Ама с нея ще говоря само аз! /заповеднически/
КАТЕРИЧКАТА:
Добре, господин кмете.Ти си най-мъдър и само теб ще изслуша сериозно.В тия неща един трябва да командва.
ЩУРЧЕТО:
-Хм, съберат ли се дружина да вършат нещо заедно,непременно се пръква един голям началник и поне един подмазвач…
МЕЧКАТА:
-А ти ли искаш да ни поведеш?За сериозни неща като защитата на гората трябват разумни, улегнали животни, а не разни цигуларчета.
КАТЕРИЧКАТА:
- Много хубаво го каза, шефе.Точно тъй!
Щурецът:
-Нищо ,нищо на този свет не се е решавало с щастлив край без силата на песента.
МЕЧКАТА:
- Хубаво, хубаво. Стига дрънка, да вървим. По-добре изсвири нещо да попеем по път.
ВСИЧКИ:
- Аз щурец съм дългокрак
песни пея с мерак.
Цигу-мигу, раз-два-три!
Пътят бял пред нас блести.
Вървим смело, без подслон
на война за своя дом.
За хралупи и гнезда
мили клонки и листа!
Разрушиха ги секачи,
за гората всеки плаче.
Цигу-мигу, раз-два-три!
пътят бял пред нас блести.
Втора картина
/Лисицата, зайчето и кълвачът чакат завръщането на другите животни. Зайчето и кълвачът плачат/.
ЛИСИЦАТА: /вади елегантна дамска чантичка и си пудри носа/
- Стига сте хленчили! И на мен ми е тъжно за моята дупка…
ЗАЙЧЕТО:
- Лесно ти е на теб, Хитрано Кокошкова. Не си мъничка, дребна и страхлива.
ЛИСИЦАТА: / не обръща внимание на заяка и продължава/
- Ще им дам да се разберат на тия хора! Нали хранят кокошчици? Имат си курници, нали? /облизва се/.
ЗАЕКЪТ: /пак към лисицата/
- А аз къде ще се дяна? Къде ще се скрия от твоите роднини?
ЛИСИЦАТА: /подава му кърпичката си/
- Е, хайде, стига, Дългоушко Юнаков! Сега не е ловният сезон.
ЗАЕКЪТ:
- Да, да! Забравяш, че селото се казва Бракониерово.
ЧУК- ЧУК:
- Хленчите за дупки, роните сълзи за хралупи, а помисли ли някой и за горските дървета, а?
ЗАЕКЪТ:
- Кога бракониерите са спазвали ловния сезон? Те ни гонят с кучетата си, когато си поискат.
ЧУК- ЧУК: /замислено/
- Тези толкова силни, толкова могъщи дървета, така прекрасни с бухналите си зелени листа… /обръща се и към двамата/- Сега за кого ще се грижа, кого ще лекувам?
ТРЕТА КАРТИНА
ВЪЛШЕБНИЦАТА ТЕРА:
/ хубава жена с воал. Държи пъстри цветя, пее и танцува/
ТЕРА:
- Светът добър принадлежи на всички,
Цветя и хора, зверове и птички.
Хралупи, дупки, гнезда, треви и вили
еднакво са важни, еднакво са мили.
И ако пък някой слабият обиди,
аз ще се разгневя и зор със мен ще види.
ТЕРА:
- Коя съм аз, деца? Аз съм Тера, добрата вълшебница. Е, коя съм? /чака отговор от децата/.
/Излиза мечката. Не смее да се обади и смутено пристъпва от крак на крак/.
ТЕРА:
- Какво има, господин горски кмете? Да не е разрушил някой гнездата и откраднал яйцата? Или пък старата Хитрана кокошкова е прекалила с Дългоушкови?
МЕЧКАТА:
- Ох, како теро, по- лошо, по- лошо!
ТЕРА:
- Да не е паднала гръмотевица и да е подпалила някоя хралупа или гнездо? Разказвай, защо мълчиш?!
МЕЧКАТА:
- Ох, много, много по- лошо! / закрива муцуната си с лапи и плаче/.
ТЕРА:
- Не плачи, господин Медунов. С мъдрост, търпение и доброта, всяко зло е поправимо. Какво толкова се е случило?
МЕЧКАТА:
- Няма я вече нашата зелена майчица! Няма ги клоните, гнездата и птичите песни. Няма ги могъщите дъбове.
ТЕРА:
- Как ги няма?!
МЕЧКАТА:
- Хората отсякоха гората. Остана един грозен плешив хълм с пънове, ръждясали консервни кутии, мазни хартии и боклуци.
ТЕРА:
- А вие, животните?
МЕЧКАТА:
- Ние, животните, а и мъховете, гъбите, горските храсти, тревите и цветята сме бездомни.
ТЕРА:
- Всичко ли отсякоха хората?
МЕЧКАТА:
- Всичко! Ще ти кажа нещо, како Теро! Човекът е от звяр по- страшен и от огъня по- зъл!
/ Тера се обръща и скришом бърше сълзите си с ръкави. Не иска мечокът да разбере, че плаче/.
ТЕРА:
- Не си прав, кмете! Не всички хора са страшни и зли! Познавам дечица, които си играят сред природата, без да замърсяват и пазят горите и полянките от пожар.
/ Обръща се към децата/
- Вие, деца, обичате ли природата? / чака отговор/.
МЕЧКАТА:
- Е, Тера, за добрите деца сигурно си права. Но бракониерите…
ТЕРА:
- Тия бандити от село Бракониерово трябва да си платят и да се научат на ум и разум! Вие ще ги научите!
МЕЧКАТА:
- Ние ли? Шегуваш се! Ние сме просто слаби бездомни животни!
ТЕРА:
- Трябва да се борите за своя дом! Покажете на ония разбойници колко е лошо някой да посегне на жилището ти.
МЕЧКАТА:
- Но как?
ТЕРА:
- Аз ли да ви уча на акъл? Засрами се! Имате на своя страна мъха, бодливите храсти, тревата, лисицата и вълка. Действайте!
МЕЧКАТА:
- Благодаря ти, како Теро. Вече знаем какво да направим.
ЧЕТВЪРТА КАРТИНА
/ появява се катеричката с тъпан в ръце и важно бие тъпана/
КАТЕРИЧКАТА:
- Внимание, внимание! Важно съобщение! Кметът, господин Мечо Медунов, свиква инициативен комитет за акции в село Бракониерово в състав: Хитрана Кокошкова, Вълчан Агнев, Трева Паламидова, Бодливка Къпинова. Моля посочените лица да се явят незабавно там, където беше могъщият дъб с бърлогата на кметството. Край на съобщението!
ПЕТА КАРТИНА
/ Катеричката и Мечокът/
КАТЕРИЧКАТА:
- Господин кмете, видя колко бързо свиках военен съвет и организирах бойните отряди за наказателни акции. Доволен ли си от мен?
МЕЧКАТА:
- Рунтавелкова, сега сме във война! Не съм ти “господин кмете”, а генерал Медунов. Дисциплина трябва да има!
КАТРИЧКАТА: / застава мирно и козирува/
- Слушам, господин генерал!
МЕЧКАТА: / доволно/
- Така е добре! Назначавам те за мой главен адютант за свръзка. Ще инспеектираш работата на отрядите и ще ми докладваш.
КАТЕРИЧКАТА:
- Ще се старая, господин генерал!
МЕЧКАТА: / важно/
- Не съм свършил. Ти ще предаваш на редниците моите заповеди.
КАТЕРИЧКАТА:
- Слушам!
МЕЧКАТА:
- Ще предадеш на Паламидова и Къпинива не само да създават бъркотия и смут сред врага, но и да разрушат до основи всички сгради. Никаква милост!
КАТЕРИЧКАТА:
- Но, господин генерал, къде ще живеят хората?
МЕЧКАТА: / сърдито/
- Където живеем и ние! Нека видят хубаво ли е да бъдеш бездомен!
КАТЕРИЧКАТА: / колебливо/
- Слушам…
МЕЧКАТА:
- После ще предадеш на Агнев и кокошкова да изтребят домашния добитък до крак и да подпалят кошарите, курниците и складовете.
КАТЕРИЧКАТА:
- Ама…Нали селяните ще умрат от глад?! В Бракониерово има и малки дечица…
МЕЧКАТА:
- А ние нямаме ли малки?! Те не унищожиха ли нашите бърлоги, хралупи и скривалища с провизии?
КАТЕРИЧКАТА:
- Направя ли така да гладуват деца, ще ми е криво. Все едно, че са моите рунтавелчета.
МЕЧКАТА:
- Ей такива лигави брътвежи са недопустими за войника! На война всичко е позволено! Изпълнявай!
КАТЕРИЧКАТА: / неохотно/
- Е, слушам…
ПРОДЪЛЖАВА…..
Предлагам авторските си права върху детската пиеса “ВЪЛШЕБНАТА ТЕРА И ВОЙНАТА НА ГОРСКИТЕ ЖИВОТНИ”. Ако някой проявява интерес, може да прочете текста в блога по долу: http://litagentbg.blogspot.com
Отговори очаквам на e-mail:
litagentbg@abv.bg
paula_light@abv.bg
ДЕТСКА ПИЕСА
Автор Паула Лайт
ВЪЛШЕБНАТА ТЕРА И ВОЙНАТА НА ГОРСКИТЕ ЖИВОТНИ
/ПИЕСА С ПРОЛОГ И ЧЕТИРИ ДЕЙСТВИЯ/
Пиеста са изпълнява от трима или четирма актьори
Действащи лица:
1. Г-н Мечо Медунов – мечок, горски кмет
2. Хитрана Кокошкова – лисица
3. Вълчан Агнев – вълк
4. Скокла Рунтавелкова - катеричка
5. Дългоушко Юнаков – заек
6. Веселушко Цигулков – щурец
7. Д-р Чук-Чук – кълвач
8. Трева Паламидова – трева
9. Бодилка Къпинова – къпина
10. Вълшебната Тера – Природата
11. Актьор.
12. Актриса.
13. Първи Бракониер – дървар
14. Втори Бракониер – дървар
Пролог
АКТРИСА: Излиза на сцената и пее:
Аз винаги ще помня вълшебната гора,
Зелените дървета и бистрата вода.
Там горските животни в таз приказна страна,
Живеят и играят от вечни времена.
АКТЬОР:
- Но днес беда се случи…
АКТРИСА:
- Каква беда?
АКТЬОР:
- Злодеи покосиха вековната гора.
Бандитите ужасни, навярно през нощта
Изсекли като бесни и клони, и листа
От приказното царство в зелената земя
Те всичко повалили за трупи и дърва
АКТРИСА:
-Ами какво се случи с хралупи и гнезда,
със дупки на лисици, със горската страна?
АКТЬОР:
- Ами всичко,
всичко взеха
остана хълмът гол
там жални без утеха
бездомните зверчета
сами на път поеха…
АКТРИСА:
- Къде отиват те?
АКТЬОР:
- При кака Тера – вълшебница добра
за помощ и защита на родната земя.
Те са дружина храбра и вече са на път
Желая да успеят и зло да победят.
АКТРИСА: /обръща се към децата/
- Деца, ако в дома Ви влязат крадци и започнат да рушат стениет, защото им трябват тухли, ще ги пуснете ли?
АКТЬОР:
- А вярно ли е, че гнездата, хралупите и дупките са домовете на горските животни?
/чака отговор от децата/
ДВАМАТА:
- Тогава чуйте за битка велика,
за храбрата горска дружина
за Тера, прекрасна и многолика
за злото, което отмина.
Първо Действие
Първа картина
/Мечката и катеричката крачат омърлушени.Начело върви щурецът, свири на цигулка и пее/
ЩУРЧЕТО:
- Ах,клоните зелени
На вечната гора,
тъй нежно вейки сплели,
къде са те сега?
Къде са днес листата
И птичите гнезда,
и клеят, и смолата
и чистата роса…
/спират на полянката-сцената/
МЕЧКАТА:
- Хм, Веселушко Цигулков, като кмет не те тачех
много. Съставих ти пет акта за глоба - скитничество,
вдигане на шум след осем часа /по жалба на мравките/, за пеене на заядливи песнички против горската управа…
КАТЕРИЧКАТА:
- Сега трябва да се радваш на бедата, а ти…плачеш заедно с нас.
МЕЧКАТА:
- Нали никога не си имал свой дом?
ЩУРЧЕТО:
- Защото съм певец на горския народ
за него ще пожертвам и песен, и живот.
Да зидам не умея, храница не събирам,
но правдата милея и злото саботирам!
КАТЕРИЧКАТА:
- Питам се, господин Мечо Медунов, какво мисли за тази страшана сеч кметът на село Бракониерово?
ЩУРЧЕТО:
- Не е ли незаконно така, да убиеш гората?
МЕЧКАТА:
- Хм, там кметът пише хартия и всичко става законно.А бракониерите му дават кокошчици, винце, парички.
ЩУРЧЕТО:
-За човеците, изглежда, закон е това, което им пълни корема.
КАТЕРИЧКАТА:
- Да, ама техните хралупи си стоят цели!
МЕЧКАТА:
- Виждали ли са те разрушени килерите си, които цяло лято с труд са пълнили?
КАТЕРИЧКАТА:
- Ами че, хубав дом си беше.Там господин Скоклю Рунтавелков ме заведе като млада булка и ми предложи да делим орехи и лешници /плаче/
МЕЧКАТА:
- Със сълзи няма да си върнем дома.
КАТЕРИЧКАТА: /замислено все едно говори на себе си/
- Там отгледахме своите рунтавелчета.
МЕЧКАТА:
-Да вървим при кака Тера.Тя решава споровете по справедливост, а не по закон.Знае, че човешките закони често водят до брадви и триони.
ЩУРЧЕТО:
-Да бързаме, че другите животни ни чакат.
МЕЧКАТА:
-Ама с нея ще говоря само аз! /заповеднически/
КАТЕРИЧКАТА:
Добре, господин кмете.Ти си най-мъдър и само теб ще изслуша сериозно.В тия неща един трябва да командва.
ЩУРЧЕТО:
-Хм, съберат ли се дружина да вършат нещо заедно,непременно се пръква един голям началник и поне един подмазвач…
МЕЧКАТА:
-А ти ли искаш да ни поведеш?За сериозни неща като защитата на гората трябват разумни, улегнали животни, а не разни цигуларчета.
КАТЕРИЧКАТА:
- Много хубаво го каза, шефе.Точно тъй!
Щурецът:
-Нищо ,нищо на този свет не се е решавало с щастлив край без силата на песента.
МЕЧКАТА:
- Хубаво, хубаво. Стига дрънка, да вървим. По-добре изсвири нещо да попеем по път.
ВСИЧКИ:
- Аз щурец съм дългокрак
песни пея с мерак.
Цигу-мигу, раз-два-три!
Пътят бял пред нас блести.
Вървим смело, без подслон
на война за своя дом.
За хралупи и гнезда
мили клонки и листа!
Разрушиха ги секачи,
за гората всеки плаче.
Цигу-мигу, раз-два-три!
пътят бял пред нас блести.
Втора картина
/Лисицата, зайчето и кълвачът чакат завръщането на другите животни. Зайчето и кълвачът плачат/.
ЛИСИЦАТА: /вади елегантна дамска чантичка и си пудри носа/
- Стига сте хленчили! И на мен ми е тъжно за моята дупка…
ЗАЙЧЕТО:
- Лесно ти е на теб, Хитрано Кокошкова. Не си мъничка, дребна и страхлива.
ЛИСИЦАТА: / не обръща внимание на заяка и продължава/
- Ще им дам да се разберат на тия хора! Нали хранят кокошчици? Имат си курници, нали? /облизва се/.
ЗАЕКЪТ: /пак към лисицата/
- А аз къде ще се дяна? Къде ще се скрия от твоите роднини?
ЛИСИЦАТА: /подава му кърпичката си/
- Е, хайде, стига, Дългоушко Юнаков! Сега не е ловният сезон.
ЗАЕКЪТ:
- Да, да! Забравяш, че селото се казва Бракониерово.
ЧУК- ЧУК:
- Хленчите за дупки, роните сълзи за хралупи, а помисли ли някой и за горските дървета, а?
ЗАЕКЪТ:
- Кога бракониерите са спазвали ловния сезон? Те ни гонят с кучетата си, когато си поискат.
ЧУК- ЧУК: /замислено/
- Тези толкова силни, толкова могъщи дървета, така прекрасни с бухналите си зелени листа… /обръща се и към двамата/- Сега за кого ще се грижа, кого ще лекувам?
ТРЕТА КАРТИНА
ВЪЛШЕБНИЦАТА ТЕРА:
/ хубава жена с воал. Държи пъстри цветя, пее и танцува/
ТЕРА:
- Светът добър принадлежи на всички,
Цветя и хора, зверове и птички.
Хралупи, дупки, гнезда, треви и вили
еднакво са важни, еднакво са мили.
И ако пък някой слабият обиди,
аз ще се разгневя и зор със мен ще види.
ТЕРА:
- Коя съм аз, деца? Аз съм Тера, добрата вълшебница. Е, коя съм? /чака отговор от децата/.
/Излиза мечката. Не смее да се обади и смутено пристъпва от крак на крак/.
ТЕРА:
- Какво има, господин горски кмете? Да не е разрушил някой гнездата и откраднал яйцата? Или пък старата Хитрана кокошкова е прекалила с Дългоушкови?
МЕЧКАТА:
- Ох, како теро, по- лошо, по- лошо!
ТЕРА:
- Да не е паднала гръмотевица и да е подпалила някоя хралупа или гнездо? Разказвай, защо мълчиш?!
МЕЧКАТА:
- Ох, много, много по- лошо! / закрива муцуната си с лапи и плаче/.
ТЕРА:
- Не плачи, господин Медунов. С мъдрост, търпение и доброта, всяко зло е поправимо. Какво толкова се е случило?
МЕЧКАТА:
- Няма я вече нашата зелена майчица! Няма ги клоните, гнездата и птичите песни. Няма ги могъщите дъбове.
ТЕРА:
- Как ги няма?!
МЕЧКАТА:
- Хората отсякоха гората. Остана един грозен плешив хълм с пънове, ръждясали консервни кутии, мазни хартии и боклуци.
ТЕРА:
- А вие, животните?
МЕЧКАТА:
- Ние, животните, а и мъховете, гъбите, горските храсти, тревите и цветята сме бездомни.
ТЕРА:
- Всичко ли отсякоха хората?
МЕЧКАТА:
- Всичко! Ще ти кажа нещо, како Теро! Човекът е от звяр по- страшен и от огъня по- зъл!
/ Тера се обръща и скришом бърше сълзите си с ръкави. Не иска мечокът да разбере, че плаче/.
ТЕРА:
- Не си прав, кмете! Не всички хора са страшни и зли! Познавам дечица, които си играят сред природата, без да замърсяват и пазят горите и полянките от пожар.
/ Обръща се към децата/
- Вие, деца, обичате ли природата? / чака отговор/.
МЕЧКАТА:
- Е, Тера, за добрите деца сигурно си права. Но бракониерите…
ТЕРА:
- Тия бандити от село Бракониерово трябва да си платят и да се научат на ум и разум! Вие ще ги научите!
МЕЧКАТА:
- Ние ли? Шегуваш се! Ние сме просто слаби бездомни животни!
ТЕРА:
- Трябва да се борите за своя дом! Покажете на ония разбойници колко е лошо някой да посегне на жилището ти.
МЕЧКАТА:
- Но как?
ТЕРА:
- Аз ли да ви уча на акъл? Засрами се! Имате на своя страна мъха, бодливите храсти, тревата, лисицата и вълка. Действайте!
МЕЧКАТА:
- Благодаря ти, како Теро. Вече знаем какво да направим.
ЧЕТВЪРТА КАРТИНА
/ появява се катеричката с тъпан в ръце и важно бие тъпана/
КАТЕРИЧКАТА:
- Внимание, внимание! Важно съобщение! Кметът, господин Мечо Медунов, свиква инициативен комитет за акции в село Бракониерово в състав: Хитрана Кокошкова, Вълчан Агнев, Трева Паламидова, Бодливка Къпинова. Моля посочените лица да се явят незабавно там, където беше могъщият дъб с бърлогата на кметството. Край на съобщението!
ПЕТА КАРТИНА
/ Катеричката и Мечокът/
КАТЕРИЧКАТА:
- Господин кмете, видя колко бързо свиках военен съвет и организирах бойните отряди за наказателни акции. Доволен ли си от мен?
МЕЧКАТА:
- Рунтавелкова, сега сме във война! Не съм ти “господин кмете”, а генерал Медунов. Дисциплина трябва да има!
КАТРИЧКАТА: / застава мирно и козирува/
- Слушам, господин генерал!
МЕЧКАТА: / доволно/
- Така е добре! Назначавам те за мой главен адютант за свръзка. Ще инспеектираш работата на отрядите и ще ми докладваш.
КАТЕРИЧКАТА:
- Ще се старая, господин генерал!
МЕЧКАТА: / важно/
- Не съм свършил. Ти ще предаваш на редниците моите заповеди.
КАТЕРИЧКАТА:
- Слушам!
МЕЧКАТА:
- Ще предадеш на Паламидова и Къпинива не само да създават бъркотия и смут сред врага, но и да разрушат до основи всички сгради. Никаква милост!
КАТЕРИЧКАТА:
- Но, господин генерал, къде ще живеят хората?
МЕЧКАТА: / сърдито/
- Където живеем и ние! Нека видят хубаво ли е да бъдеш бездомен!
КАТЕРИЧКАТА: / колебливо/
- Слушам…
МЕЧКАТА:
- После ще предадеш на Агнев и кокошкова да изтребят домашния добитък до крак и да подпалят кошарите, курниците и складовете.
КАТЕРИЧКАТА:
- Ама…Нали селяните ще умрат от глад?! В Бракониерово има и малки дечица…
МЕЧКАТА:
- А ние нямаме ли малки?! Те не унищожиха ли нашите бърлоги, хралупи и скривалища с провизии?
КАТЕРИЧКАТА:
- Направя ли така да гладуват деца, ще ми е криво. Все едно, че са моите рунтавелчета.
МЕЧКАТА:
- Ей такива лигави брътвежи са недопустими за войника! На война всичко е позволено! Изпълнявай!
КАТЕРИЧКАТА: / неохотно/
- Е, слушам…
ПРОДЪЛЖАВА…..
Публикации
