понеделник, 24 май 2010 г.

ПО ДЕЛАТА ИМ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ.

На 17.04.2010 г., "политик, лидер на партия Ред Законност и Справедливост (Р.З.С.), посети Чикаго, заедно със своя заместник в партията, Атанас Семов и международния секретар, Живко Темелков. Там, в залата при българската православна църква „Света София”, в продължение на близо три часа, "видният политически трибун", с тържествен и пророчески глас, обяви, че Българската Конституция трябва да бъде сменена.
Това, безспорно, е истина. В този свой вид, Конституцията е огромна спънка пред възможността поне да поемем по пътя на трансформацията си в нормална демократична държава. Преди около двадесет години, онази част от българската интелигенция, която не беше сляпа, нито на слугинска прехрана в кухнята на власт-имащите, вече прекрасно осъзнаваше това. Дотолкова, че, безпомощни да сторим нещо друго, участвахме в гладни стачки. Разбирахме, че проектантите на тази Конституция искат реформата в България да бъде по посока на хаотична бананова република, подвластна на мафията. Но бяхме безсилни нещо да променим. Тогава, Яне Янев не беше един от нас.
Истината е проста. Този политик си търси свещена мантра, ореол, основание да остане на сцената, без да бъде освиркан и замерян с домати. В тази насока, темата за Конституцията му върши чудесна работа.
Нека си припомним какви ореоли си нахлузиха над недостойните чела други негови събратя:
Симеон Сакскобургготски - надеждата за благосъстояние - „Ще оправя България за 800 дни”.
Сергей Станишев - социалната струна в сърцата на бедняци-те - „Стабилна и социално ориентирана политика”.
Бойко Борисов - надеждата ни за капка справедливост в зеления ад на джунглата - „ще вкарам бандитите в затвора”.
Ахмед Доган - чувството за етническа солидарност - „права и свободи за малцинствата”.
Е, оказа ли се ореолът им изкован от благороден метал или, с времето, ръждяса, както всяко фалшиво тенеке?!
Ще си отговорите сами…
А на лъскавия плакат-покана Яне Янев бе назован „лидер на новата Българска Република”. Какъв цинизъм! Моля се единствено да ни пази Бог.
Ние, които живеем между пипалата на октопода на територията на България, отдавна не можем да си позволим наивност. Твърде дълго ни прострелваха с халосни патрони и живи са ни одирали кожата, за да продължим да бъдем лесна плячка. Сега вече се придържаме към кредото: „По делата им ще ги познаете”.
Нека за миг осветим фигурата на Speedy Яне.
Съжалявам, ако ви разочаровам, но той просто не е реален политик, а фигурант и момче за политически поръчки на друго, доста тъмно лице от българския подземен свят - обвиняемия Алексей Петров.
Алексей, бивш служител в специалния отряд за борба с те-роризма, бивш търговски съдружник на Бойко Борисов в „Будо-инвест” - ООД, съществувало до август, 1998 г., бивш служител на ДАНС и постоянен участник в разпределянето на баницата между босовете на престъпния свят, до неотдавна, беше в топли и сърдечни отношения с настоящия български премиер.
Негово сламено чучело в политическата власт, в която просто няма как да се легитимира с лично присъствие, е Яне Янев, из-вестен в политическите кръгове с нежното прозвище „Лудото Яне”.
Ето как, преди известно време, дребният политически клоун, за няколко месеца, набра инерция и влезе с трясък и гръм в голямата политика.
Той е бил разследван за документ с невярно съдържание, съставен с цел да се отърве от казармата. В този фалшив документ пише, че той е бил приет за студент, което е довело от предсрочното му уволнение. Хванат на тясно, през 1989 г., родният политически трибун е бил вербуван от Военното контраразузнаване.
Опитите му през годините да излезе на голямата политическа сцена са комични, трогателни и патетични. Той не успя да свие гнездо в нито една политическа партия. И как да успее, когато името му се използваше като синоним за налудна политическа мегаломания?
Но, с лостовете и средствата на Алексей Петров, Янев, най-неочаквано, получи своята писта към върха. Този, който не направи кариера в нито една партия, създаде своя. Финансовата му немощ загадъчно се изпари и човекът си спретна скъпа и бляска-ва предизборна кампания. С цел компромат на конкуренцията, добрият Яне взе да вади от ръкава си факти, които биха могли да се узнаят само със съдействието на службите за сигурност.
Така, момчето влезе в парламента, който отдавна не е храм на българското народовластие.
Отначало, докато Бойко Борисов и Алексей Петров бяха в топли дружески отношения, между ГЕРБ, РЗС и Атака цареше трогателно единство.
После, големите атове (жребци) се сритаха, а, когато конете се ритат, магаретата страдат. Така, гневът на премиера към Алексей Петров първоначално се насочи към клетия Яне.
С леко нерегламентирано въздействие върху друг полити-чески клоун, Марио Тагарински, парламентарната група на РЗС беше разбита.
Яне получи съответните заповеди и насочи стрелите си както към пожарникаря, така и към раболепния му и послушен съратник, Волен Сидеров.
Завихриха се дребни схватки, отвратително жалки и нелепи, в които забележителните български герои взаимно се нападаха на теми от икономическата политика и борбата с корупцията до сексуалната принадлежност.
„Малките” проблеми на Алексей Петров, свързани със за-държане в следствения арест и повдигане на куп сериозни обвинения, изплашиха Яне Янев. Очевидно, през цялото време той се е надявал Алексей да изпревари Бойко, но стана точно обратното. Ето как, послушното момче се оказа в много кофти позиция вър-ху политическата и житейска шахматна дъска. В България, вече никой не го приема сериозно и той отчаяно се захвана да търси своето лоби в чужбина. Ваше право е, сами за себе си, да преце-ните героя.
Искам да ви споделя само, че името РЗС лъже. Депутат от листата на тази партия, например, е адвокат, инструмент на най-върли лихвари, един от които изгони осемдесет годишна жена, вече покойница, на студа, защото беше заложила апартамента си за 2000 лева.
Вгледайте се в очите на тези хора и разровете окопите на благоприличие и благонадеждност, зад които са се маскирали и ще видите, че, ако бяха откровени членове на партия РЗС, биха я преименували Разбойнически Злокачествен Съюз.
Не мога да ви попреча да поднасяте на Speedy Яне цветя и почитания! Мъчно ми е, че, вероятно, лишавам някои от вас от още една илюзия.
Но, моля ви, помнете едно: По делата им ще ги познаете!

Паула Лайт

Мнението Ви за статията