ВОЙНИЦИТЕ, ДЪЛГЪТ И СПРАВЕДЛИВОСТТА

Всички излезли до сега статии, разкази, притчи и книги можете да прочетете в блога ми:
http://paulaveritylight.blogspot.com


Трябва ли мъжът да служи в армията? Прави ли го изпълнението на този дълг по-храбър, по-добър, по-човечен? Дали армията следва да бъде редовна или наемна, професионална? Историята, изискването на различните епохи и спецификата на отделните държави дават различен отговор на този въпрос. Уважавам искрено пацифистите, които отказват да служат в армията по религиозни или етически съображения, като в името на идеите си изтърпяват санкции, страдат, борят се за кредото си. Такива хора не са страхливци, а истински хора. Не мога да приема, обаче, глезльовците, които в миналото са използвали протекциите на мама и тати, “връзките” и възможностите си и са кръшкали, докато техните връстници са страдали и търпели неприятното задължение. Това е прилагане в практиката на правилото, очертано от Оруел, “всички са равни, но някои са по-равни от другите”. Една моя приятелка, чаровна и обаятелна жена, не можеше да понася подобен тип “мъже”, наричаше ги “пухльовци” и отказваше да се среща и да излиза с тях. Намирах, че е напълно права…
Но нека се разходим назад във времето и видим как стоят нещата с войнския дълг в България.
Със създаването на третата българска държава през февруари/март 1878 г., се въвежда и задължителната военна служба. За българския младеж да служи в българската армия беше гордост и патриотичен дълг. Всяка майка, родила син, се гордееше с това, че синът й един ден ще прекрачи прага на БНА. В онези години вървеше поговорката, че жена, която не е раждала, и мъж, който не е ходил войник, не стават за нищо. Изпращането на новобранците се превръщаше в празник по места и се състояха тържества по-пищни и от сватби. Всеки младеж с желание, нетърпение и възторг очакваше момента в който да бъде одобрен от комисията, че е годен да бъде БЪЛГАРСКИ ВОЙНИК.
Как нашите политици са гледали на тази мъжка мисия, изисквана от времето?
Ако се върнем няколко години назад ще видим че Иван Костов през 1969/70 г. е служил като радист в Кърджали. В Кърджали е служил и Юнал Лютфи. Огнян Герджиков е служил през 1964г. в Божурище. Военна служба е отбил и Ахмед Доган. Даже Тодор Живков го е сторил като трудовак, а Владимир Живков, неговият син също е служил в НШЗО Плевен.
Дали новите политически мъже, в чийто кабинети често присъства портретът на Апостола на Свободата, са наистина такива патриоти и държавници, милеещи за България? Дали и те са чакали с желание да се наредят в редовете на БНА? Ще спомена някои от тях, защото трудно се намират сведения извън документите на Централния военен архив във Велико Търново.
Ще започна от Председателя на Народното събрание, Георги Пирински. По повод кандидатурата му за президент, от думите на тогавашния министър на отбраната научаваме следният факт: “негоден за военна служба в мирно време”, поради заболяване на костната система и бил зачислен в запаса. Това се е случило в далечната 1968 г., а днес 41 години по късно си е напълно здрав! Изглежда костната му система се е подмладила, откакто заема държавнически длъжности. А не беше ли крайна наглост да се кандидатира за пост, който, по Конституция, предполагаше да стане главнокомандващ Българската армия?
Сергей Станишев - по думите на личното му пресаташе Таня Генева не е ходил войник, защото бил с двойно гражданство! Премиер чужденец! Ако знаеха, нашите революционери от освободителните ни борби щяха да се обърнат в гроба! През 1985-1987 г. той трябвало да бъде войник , а той бил журналист на свободна практика… Същият не е бил войник и в редовете на Червената армия като съветски гражданин. В замяна на това, обаче, дипломната му работа в Историческия факултет на Московския държавен университет е: „Ролята на униформата за бойния дух на военнослужещите в Червената армия”. До 30 годишна възраст т.е. 5 май 1996 година Станишев е трябвало да отбие военната си служба, но това не се е случило. Доскорошен член на ВС на БСП Илия Божинов, който познава отблизо Станишев казва: “... Сергей не познава добре живота на хората в България. Станишев е откъснат от живота и много му личи, че не е ходил в казармата”.
Бившият министър и настоящ кандидат за шеф на НАТО - Соломон Паси, също не е ходил войник. Създаде през 1991 г. Атлантически клуб. Баща му Исак Паси е бил съветник на Тодор Живков . За Соломон се твърди, че бил твърде нисък на ръст и затова бил отхвърлен. За отстраняване по здравословни причини знам, но за височина…, а и като го гледам не е чак толкова нисък. Ще Ви припомня, обаче, смелото му изказване в Народното събрание, че България един ден ще бъде член на НАТО. По време на тази негова реч (документирана във филмов материал) на банките на първия ред стояха Луканов, Лилов, Джуров. Интересно как така за смелите му думи не опита бастуна, радиацията или не беше блъснат от кола. Дирижиран сценарий.
Дали Паси е такъв демократ и всичките му постъпки са в полза на България…? За него важно е, кой господар плаща по-добре. Като чуждестранен съветник на правителството за интеграцията на Македония в НАТО (заплата 1 евро), един ден ще научим, че търговският център в македонската столица е собственост на бивш външен министър на България.
Волен Сидеров – който винаги сочи с ръка “В атака!”, също не е ходил войник, поради тежко късогледство с десет диоптъра! За него Павел Чернев казва: “Волен е с тежко късогледство, ако не знаете. Поне това сочи справката защо не е ходил войник. Не знам защо никога не съм го виждала с очила.
Филип Димитров - български премиер, също не е отслужил военна служба.
Емил Кошлуков, съден (върху неговата биография може да се поразсъждава. Много от затворниците се вербуваха от ДС), лежал присъда в затвора и след това е опростено дослужването му не без намесата на ген. Семерджиев и ген. Джуров. Как Ви звучи това?
Константин Тренчев е с подобна съдба. Задължителната му военна служба е протекла в трудови войски в мини „Марица-изток” и е прекратена предсрочно по психични причини.
Ето какви патриоти са нашият политически елит или по-точно “псевдо елит”!
В Англия и Дания военната повинност е задължителна. Кралица Елизабет ІІ е с чин младши офицер от запаса, а бъдещата датска кралица Мари посещава курс за млади бойци. Хората, които са лицето на тези държави, макар и жени, са национално по-отговорни от нашите “мъже” - политици! Монархиите по света следват примера на Европа. В Тайланд и Йордания, монарсите имат боен опит. Така се изгражда лицето на страната пред света! Така се създава уважението на хората към държавата и институциите.
За нашия монарх Симеон Сакскобургготски няма да коментирам (този въпрос съм разгледала в статията си: “Тъмна Сакскобургготска приказка”).
А какво да кажем за Емел Етем, министър на държавната политика при бедствия и аварии, която на 5 март 2009 - получава военно звание майор и е зачислена към мобилизационния резерв на българската армия със заповед на министъра на отбраната Николай Цонев? Завършва висше образование със специалност: “технология на машиностроенето и металорежещи машини” (Висше техническо училище “Ангел Кънчев” в град Русе - магистърска степен). Какъв ли инженер е била..? Дали професионалното й израстване се връзва с заеманата длъжност? Е, всички видяхме по време на наводненията и другите сполетелите ни природни бедствия. А как биха гледали и козирували на тази особа истинските бойци?
Изобщо неведоми са пътищата, по които се гради военна кариера в съвременна България.
А какво да кажем и за Бойко Борисов? За по-малко от 8 години от капитан израсна в генерал-лейтенант. Случаите са много. Направо ми се повръща.
Както се раздават медалите, така се раздават и чинове в българската армия и полиция. Не е важно дали си кадърен. Важното е да си наш човек и да си послушен. На кого ли? Ами сами можете да се досетите. Трудно ще се отървем от “братската прегръдка”.
Накрая ще запитам всички граждани на България: Не Ви ли омръзна да гладувате и страдате? Да Ви ограбват и манипулират? Да се подиграват с Вашето достойнство? Не Ви ли дойде до гуша този преход и тези фалшиви реформи? Докога ще допускаме да ни управляват хора, не успели да се утвърдят като професионалисти? Докога ще търпим хора, които провеждат антибългарска политика? Докога с тази наша апатичност и бездушие? Докога…?
Призовавам Ви, ГЛАСУВАЙТЕ всички и мислете преди да пуснете вашата бюлетина. Ако никои не Ви харесват, задраскайте ги, но не им давайте възможност да разпределят, да броят и да управляват с Вашия глас.
Паула Лайт.

Кухата марионетка Станишев - символ на крайното унижение за Родината

Актуални статии на социална тема!

През последните няколко години, когато разрухата, отчаянието и безпътицата станаха съдба за народа ни, когато организираната престъпност и бившата комунистическа върхушка дърпаха конците, когато всеки, който имаше младост, сила, интелект и достойнство напусна страната и тук остана окаяният и обезверен “човешки материал”, в това грозно, чудовищно и безрадостно време Москва чрез указания и декрети, уреди нейният слугинаж да ни нанесе последното и най-тежко оскърбление. Оскърблението си има име: Сергей Димитриевич Станишев. Защото, съгласете се, премиерът е емблематичен за една държава. По неговата същност светът оценява нейната сила, независимост, качества и способност да се развива и прогресира във времето. Наше лице стана едно пълно нищожество, на което липсва дори капчица достойнство, характер и способност. Нека проследим твърде жалкия му житейски път:
Това същество е родено на 05.05.1966 година в град Херсон, СССР (днешна Украйна). Син е на Димитър Яков Станишев, бивш секретар на ЦК на БКП, отговарял за международните връзки на БКП и на Дина Сергеевна Мухина, преподавател във факултета по славянски филологии към Софийски университет.
При такъв трамплин - татко във висшата комунистическа йерархия и майка - почитана съветска гражданка момчето би следвало да покори върхове и да извърши чудеса в развитието на кариерата си. Налице са всички привилегии, които да направят пътя му широк и лесен. Има, обаче, личности, които са толкова нищожни и инертни, толкова пасивни и лишени от капчица талант, че нищо не е в състояние да ги изведе към върха. Поне не и чрез собствените им качества.
Момчето завършва средното си образование в София с отличие. Естествено, бивайки съветски гражданин с подходящия идеологически произход, получава възможността да бъде моделиран и шлифован в Московски държавен университет, където през 1989 г. завършва успешно. Дипломната работа, която е защитил е на тема “ Ролята на униформите за бойния дух на военнослужещите в Червената армия”. Ето това е приносът на младия гений към историческото познание! Пет години по-късно защитава и докторат на тема “Системата на служебното повишение на висшите граждански чинове в Русия и нейната еволюция през втората половина на 19 век”. Точно такъв абсолютно безполезен и некадърен индивид е идеалният кадър от гледна точка на комунистическите възгледи. Подобна личност не може да не осъзнава собствената си безполезност, непригодност към истински ползотворни занимания, некадърност. Това автоматично прави човека послушен, превръща го в марионетка, в пасивна глина, готова да бъде моделирана по волята на своите кукловоди-господари. Такава личност няма начин да не расте в йерархията.
През 1998 г. Станишев специализира политически науки в Московската школа за политически изследвания, а в периода 1999- 2000 година момчето е изпратено за награда да учи международни отношения в Лондонската школа за икономика и политически науки. Там се намират скатаните партийни фондове на другарите, процъфтяват великденчета, формира се кликата около принц Кирил. Там момчето Сергей защитава научно изследване на тема “Съвременната външна политика на Русия”.
Как нашият герой няма да благоговее пред господарите си в Москва? Близо десет години след завършване на средното си образование той живее като техен храненик, без да свърши нищо полезно, без да работи и един ден, без да служи в армията (въпреки любовта си към “униформите” и “бойния дух”)!
Затова буди учудване факта, че през 1996 година се отказва от руско гражданство и става български гражданин. Обяснението е само едно - момъкът действа по заповед на своите опекуни, които подготвят верния си слуга и протеже за политическа кариера в България.
И тя не закъснява, а започва с пълна сила година преди смяната на гражданството. През 1995 г. Сергей е назначен за главен експерт в отдел “Външна политика и международна дейност” към Висшия съвет на БСП, а от 1996 до 2001 г. става завеждащ отдел.
През май, 2000 г. момъкът е избран за член на Висшия съвет на БСП, а през юни, 2001 г. яхва гребена на вълната на голямата политика и става депутат от листата на Коалиция за България за 19 Многомандатен избирателен район в Русе. През декември същата година вече е председател на Висшия съвет на БСП и на Парламентарната група на “Коалиция за България”.
Не е за учудване, че шеметната кариера на една креатура, изпълзяла върху лабораторното стъкло на окаяния ни политически живот от мръсните блатни води на пълната посредственост и безхаберие оскърбява други кадри на БСП, които, вероятно, са не по- малко предани на Москва, но за разлика от Сергей са мислещи хора. Пример за такава реакция към подема на Станишев е, да речем, Татяна Дончева. Както и да е, възмущението и опитът да се спре безумието са напразни. За Русия, Сергей е най-подходящият кадър, който да оглави българската държава. Той е посредствен, малодушен, безполезен и, меко казано, не особено умен. Такива хора са покорни до безгръбначие, защото без своите кукловоди биха се върнали обратно в калта, където им е мястото.
През юни, 2005 г. Станишев отново става депутат за Коалиция за България, този път за Втори Бургаски многомандатен избирателен регион. Председател е на Парламентарната група до избирането му за министър-председател на Република България, което става на 16.08.2005 година.
В какъв смисъл намирам това събитие за огромно унижение и страшно падение?
Първо, Станишев не е работил нещо истински полезно за някого и един ден през живота си. Предполагам, че първото вписване в Трудовата му книжка е като депутат, освен ако придобиването на докторат в Москва или специализация в Лондон не се зачитат за такъв или приемем за труд дейността му като журналист на свободна практика в рамките на няколко години. Той не познава потта и сълзите, страданието и любовта, творчеството и възторга. Едва ли някога е засял дърво, заченал или осиновил дете, положил брачна клетва пред човека, който обича. Лично аз не вярвам да е способен на истинска любов или на истинска омраза. Може ли такава личност да има достойнство и самочувствие? Може ли плазмодият да има гръбнак?
За него великият баснописец би възкликнал:
“Кажи ми, жалко ти творение,
Как се издигна чак дотук?
С пълзене!”
Но нима Путин и последователите му имат потребност от друг тип държавник в България, която желаят да съхранят като свой пасивен и безличен сателит? Момчето Станишев идеално съответства на целите и експанзионистичните амбиции на голямата северна държава.
Как се изявява в политическо отношение премиерът?
Преди всичко, прави впечатление неговата поразителна инфантилност. По отношение на зрялост и житейски опит, на мъдрост и интелект той съответства на едно тринадесет-четиринадесет годишно момче. Особено комични са опитите му да се хареса на младите хора в страната си, като имитира нескопосно авангарден и храбър младок. Оттам и неговата “рокерска” кариера. На практика, обаче, се получава точно обратният ефект. Истинските рокери, смелите рицари на железните жребци се чувстват оскърбени и подиграни от твърдението на този екземпляр с меки китки и мекушава същност, че е един от тях. Това положение не може да се промени с постове и пари. Презрението не може да бъде удавено в бира и затрупано с кебапчета. Неговата свита, ония, които са готови да встъпят в Младежки съюз към БСП са мекушави кариеристи с не повече достойнство и качества от лидера си.
В отношението на премиера към кризите във вътрешната политика също блика детинщина, глупост и безмозъчна наглост. На негово място, един Луканов, например, би къдрил безмислени слова, би лял статистика за някакви несъществуващи успехи на властта, но би се въздържал от открито нагло поведение. Малцина са онези, които биха назовали саркастично “седянка” учителската стачка, които биха се хилели като леки госпожици в моменти, в които опозицията е хванала министъра на вътрешните работи по бели гащи да си гука с лица от престъпния свят или когато във финансовото министерство са разкрити крупни измами и кражби чрез източване на ДДС. Станишев реагира точно толкова неадекватно на кризисни положения. Вероятно, все пак, господарите му са прекалили в старанието си да подготвят за България съвършено безмозъчен държавен глава.
Още по-фрапиращи са гафовете на премиера във външната политика. Привидно, там нещата са добре. По време на това правителство сме страна - членка на ЕС. Но дали всичко, което се случва е толкова хубаво за Родината, а и за ЕС? Преди известно време, един чуждестранен дипломат с житейски опит и мъдрост прогнозира, че България може да се превърне в Троянски кон в ЕС. Като данайци в тази древногръцка трагедия той виждаше Русия. Дали и доколко е бил прав?
Трудно ми е да преценя това, но страната ни стана синоним за корупция по високите етажи на властта, за скапана съдебна система, за злоупотреби с Европейските фондове и за безхаберие на родните висши чиновници.
Да вземем един единствен пример за реакцията на Станишев пред поредния скандал, свързан с България, в Брюксел. В периода, когато ни бяха спрени Европейските фондове по програмата “Фар”, поради присвояване на 220 млн. евро, вместо да поеме ангажименти и да предприеме енергични мерки за откриване и наказване на виновниците, премиерът ни започна да се държи като нещипана госпожица и да хленчи, че Брюксел обвинявал София несправедливо и че отнемането на фондовете щяло да доведе до “криза във вътрешната политика”.
Разбира се, нито един нормален, здравомислещ българин не следва неговата линия на поведение. Цитирам едно от най-меките изказвания по въпроса, което открих във форумите за оня период:
“ Брех, да му се не види! Лапачите на парите на европейските данъкоплатци, разбирай обръчите на Доган и на БСП, били огорчени, че малко ще им поограничат краденето!”
Народът ни не се състои от безмозъчни идиоти и хората много добре разбират истината и мащаба на безобразието и злоупотребите на властта. Още по-тъжно е, обаче, да е налице мъдър народ с почти дебилен премиер!
Друг пример, който илюстрира добре раболепното поведение на младия премиер към господарите му в Русия е неговото посещение там след газовата криза. Момчето, заедно с други дребни чиновници и лакеи е чакало в предверието на покоите на Медведев, за да бъде прието. Завърна се в победоносна еуфория, тъй като господарят е заявил великодушно : “Газ ще има!”. В замяна, Станишев се е оправдавал за американските военни бази и е обещавал България да стане посредник при усилията за затопляне на отношенията между Русия и Европа. Все едно, че ние сме голям авторитет в Брюксел и че думата ни би се чула там! Та нали неотдавна в “International Herald Tribune” излезе материал, който визираше връзките на двама български министри с подземните структури на престъпния свят?! Едно стана ясно от срещата на Станишев в Москва. Доколкото зависи от неговата воля и от волята на управляващата партия, Родината ще става все повече и повече енергийно зависима от Русия!
Ето такова е положението на България във вътрешната политика и пред външния свят при управлението на Сергей Димитриевич!
В навечерието на предстоящите парламентарни избори не апелирам към неговата съвест! За да имаш и капчица чувство за собствената вина и покаяние, трябва, все пак, да не ти липсва съвсем разум, воля и дух. Апелирам, обаче, към управляващата БСП. Колкото и да сте доказали във времето, че ви е чужда всяка нравственост, всеки срам и всяко покаяние, освестете се! Не използвайте гласовете на клетите зомбирани старци, за да поставяте държавното кормило в ръцете на нищожества! За да ви уважават поне собствените ви господари, нужно е, все пак, да имате някакъв разум и морал. Идва време разделно, когато страданието, трусовете, кризата и болката ще преосмислят ценности и идеи. Бивайки човешки същества, не позволявайте да се озовете в бездната на грях, за който няма изкупление!
Паула Лайт - http://www.hermesbooks.com/detail.php?pID=941&pcatID=14 (internet supply).