ЧЕРЕШКАТА ВЪРХУ ТОРТАТА

ИЗЛЕЗЕ ПОРЕДНАТА МИ КНИГА „ЛЕГЕНДИ ОТ СИНИТЕ ПЛАНИНИ” на Изд. „ДИЛОК”(във всички книжарници в страната) http://dilok.net/article108.html

Не знам на какво се дължи този странен феномен. Може би, на някакъв неразбираем код, заложен в човешките гени. Фактът, обаче, си е налице. Повечето народи изпитват добродушно снизхождение, състрадателна загриженост или дори някаква особена почит към чалнатите, идиотите, лудите или малоумните по рождение. Пазят ги, хранят ги, грижат се за тях и дори, при някои племена и народи, ги прогласяват за свещени и недосегаеми.

При племето Йоруба в Западна Африка, например, съществува мит как бог Обатала Белият, създателят на човеците, веднъж се напил с палмово вино. Той бил горд и самонадеян с таланта си и продължил да работи в нетрезво състояние.

Тогава създал глупаците, пияниците, олигофрените.

И до днес иначе суровите хора от тая бедна общност примирено търпят издевателствата на такива нещастници.

Ако шефът ти е йоруба и ти отидеш на работа пиян, няма да бъдеш уволнен, а той ще охка състрадателно и ще нареди да ти слагат студен компрес на главата.

Навред из селата на това племе хората хранят и отглеждат умствено неразвитите си членове.

На другия край на света, в славянска Русия, наричат такива личности „юродиви”, вярват, че, кой знае защо, те са по-близо до Бога и се стремят да им помагат и да се грижат за тях. Никой не ги тормози, нито им се присмива.

В Англия и САЩ наричат такива хора „cracky” или „loony” и добродушно търпят издевателствата им.

Всичко това съвсем не е лошо, защото е признак на достоен за уважение хуманизъм. Но, все пак, мисля, че да поставяш такива човешки същества на върха на социално-политическата пирамида, начело на своята държава, също е вид особена лудост. Доколкото знам, това чудо съществува само в България.

Нека се върнем в епохата на социалистическата диктатура, в „татово” време. Може би, тогава бяха положени основите на тая странна традиция да ни управляват идиоти!

Тодор Живков си беше един отявлен селски простак, неспособен на ораторски чудеса, който често в речите си сипеше невероятни глупости.

Сигурно всички от онова поколение си спомнят как беше заявил мъдро в една своя реч: „Тая година полупроводници, а догодина, цели!”

На един български град закъсал без поминък, за който беше чул, че почвата подхождала да се сеят картофи, беше заявил, че хората ядат повече, отколкото печелят и покровителствено ги беше насърчил: „Дръжте се за картофите!”

Бисерите на тато нямаха край. Родителите ни с усмивка имитираха новогодишната му реч, която неизменно завършваше с лозунга: „Да живее нашата Татковина, НРБ!” В речта имаше куп чудатости. Например, бай Тодор обичаше да казва „хилядо” вместо „хиляда” Или да хвали с пяна на уста социализъма, марксизъма лененизъма, но за няколко десетилетия всички му бяха свикнали.

Нещо повече, обикновените хора реагираха на тази простотия с някаква развеселена и разнежена толерантност. Битуваше идеята, че човечецът е добър ама наивен и тия гадове, подчинените му, го „лъжат”! Така българите си обясняваха всяка проява на насилие, вопиюща глупост и безхаберна простотия в държавното управление.

Ако мислите, че тато съзнаваше себе си като глупак, дълбоко грешите! Напротив, той се смяташе за задълбочен теоретик на марксизма и ленинизма и избраните му съчинения, доста томове в луксозна опаковка, украсяваха всеки кабинет на средната номенклатура и бяха превеждани на множество езици. Разбира се, за сметка на България!

Може да ви звучи невероятно, но в българското посолство в Лагос можеха да бъдат намерени съчиненията на Тодор Живков както на български, така и преведени на йоруба!

Познавам една специалистка, българска филология, която на времето се дипломира с темата „Сложните съчинени изречения в трудовете на другаря Тодор Живков”

Когато я будалках за това, ми отговаряше през смях, че ползата била двойна: Така се налагало да прочете голяма част от съчиненията, които били много смешни, а и на нито един преподавател не би му стискало да й напише двойка на защитата.

Традицията за стремеж към идиотия в държавното управление продължи и след, както казват шеговито хората, „избухването на демокрацията”.

Няма да се спирам подробно на епизодичните герои, които прехвърчаха на политическия небосклон като комети.

Димитър Попов с неговото „За бога, братя, не купувайте!”; Ренета Инджова с битката й срещу мафията и т.н. и т.н. Ще прескоча още няколко политици, за да се спра направо на Симеон Сакскобурготски.

Невероятните му речи са паметни в съзнанието на българите. Например, как щял да оправи България за осемстотин дни, как българите трябвало да си „оправят чипа” и други незаменими бисери. От време на време, когато опашатите му лъжи и безумни фантазии ставаха нетърпими, той призоваваше „поданиците си” снизходително: „Вервайте ми!”

Имидж мейкърите му, ако се изразя с тази грозна чуждица, направо се виждаха в чудо. Те се опитваха да извинят и обяснят простотиите на вожда си с недобро владеене на езика. Слушала съм го, обаче, да говори и на английски и отговорно заявявам, че проблемът му не беше лингвистичен. И в тия случаи той говореше езика безупречно, но изразяваше все същите простотии!

Накрая, на някой дойде спасителната идея премиерът да се самообяви за „господар на мълчанието”. Защото много мълчаливите хора или са глупаци, или мъдреци, а в съзнанието на царедворците битуваше надеждата да се опитат да изкарат протежето си мъдрец.

Впрочем, не беше нужно голямо усилие, за да пробутат на народа мита за „добрия Симеончо”. Българинът обича да го управляват глупаци и бе готов разнежено да целува и обувките на тоя клоун. Това народно настроение продължи, докато безчинствата на фаворита му в заграбване на имоти, изсичане на гори и банкови афери минаха всякакви граници. Сега неговото движение не е получило достатъчно гласове дори и за да влезе в парламента!

Все пак, въпреки цялата си антипатия към този „национален герой”, съм готова да се съглася, че у „царя”, както го наричаха блюдолизците, имаше и нещо добро. Той поне външно успяваше да покаже някакво лустро, което се дължеше на много десетилетия усилено добро възпитание. И, поне когато мълчеше, имаше благовиден и благоприличен вид.

Освен това, Европа е наясно, че такива беди се случват в големите монархически родове и се дължат на кръвосмешения, ставали поколения наред. Ако не си допускал в генотипа си малко свежа плебейска или пролетарска кръв с векове, твоята ДНК информация ще се предаде на наследниците изродена и, накрая, вследствие трагичната еволюционна девалвация, ще се стигне до явления като Симеон Сакскобурготски!

Та европейският елит припознаваше у царя неудачник, черна овца и провал, но, все пак, един от своите!

Черешката върху тортата на нашето изборно безумие, обаче, цъфна, когато на премиерското кресло седна пожарникарят Бойко Борисов.

Неговата кариера беше направо шеметна. От милиционер и пожарникар той станал мутра, регистрирал през деветдесетте години десетина фирми на ръба на закона и отвъд и доста позабогатял. След това, по безумната логика на българското мислене, бе назначен за главен секретар на МВР. После, някак набързо стана столичен кмет, спретна си някаква партийка, спечели изборите и оглави българското правителство.

У пожарникаря битува една черта, която определено липсваше на неговите предшественици - болезнено честолюбие и отчаяно желание да се изявява в степен, която психиатрите наричат „мегаломания”. Мисля, че той се е въртял и се върти суетно пред телевизионните камери по-често и по-упорито и от най-кокетната манекенка или поп фолк певица. Бедата му е там, че искрено си вярва как всяка негова дума е истински бисер!

Издънките му започнаха още по времето на парламентарните избори, когато в Чикаго определи възрастните избиратели в България като „лош човешки материал”. Репликата шокира мнозина, но някак си я замазаха, обвинявайки журналистите, че са я извадили от контеста. Никой не подозираше, че бисерите на пожарникаря едва сега започват!

Тъй като премъдростите му са прекалено много, ще ги сортирам условно на няколко категории: зле употребени лексеми, комични гафове, сериозни политически издънки.

Нека започна от най-безобидното, просташките думи. Вероятно, хора, които обичат словото, са били впечатлени, че в своите премъдрости българският премиер назовава кюфтетата „кюфтаци”, шортите „шортета” и т.н. Истина е, че такива сленгови изцепки са неприятни, когато се ронят от устата на първия човек в държавата, но, все пак, се търпят.

По-малко търпими са опитите на Бат’ Бойко, както го назовават феновете му, да ни поучава. Ще дам само два много красноречиви примера.

В телевизионно интервю, в което ставаше дума за кризата и тежкото материално положение на българина, премиерът ни даде за пример на оцеляване майка си, която на времето се справяла с трудностите като сеела картофи и призова слисаните си сънародници да вършат същото. С този призив той надмина и тато!

В друго интервю, свързано с проблемите на безработицата, той оскърби фриволно куп достойни българи, като заяви, че, за да ги уволнят от работа, би трябвало добре да си помислят дали причината не е в самите тях.

Трагикомични са и поучителните му слова с главен герой добрият Бойко Борисов. Например, колко беден бил някога и как бил принуден да яде филийка, намазана със свинска мас. Недоизреченият контест гласеше, че, благодарение на голямата му кадърност, той сам се е издигнал до сегашните си шеметни висоти!

Тия абсурдни речи са смешни и жалки, но, въпреки че будят присмех, те не правят големи бели.

Ала в речите на пожарникаря има не само гафове, но и гадости!

Неговият министър и протеже Симион Дянков определи академиците от БАН като безполезни   феодални старци, а премиерът с нищо не опроверга изявленията им.

Бойко си позволи да нарече „нагли” две достойни дами, магистрати, които, за да изразят принципното си несъгласие с кадруването и лобирането в съдебната система, направиха моралния избор да подадат оставката си от ВСС.

„Нагли” той нарече и хората от опозицията, че си позволили да упражнят конституционното си право и да внесат вот за недоверие към правителството.

Наред с простотията и безмозъчната реч, пожарникарят се отличава и с дълбока и искрена самовлюбеност.

С истински патос той реже ленти и мълви как щял да влезе в историята.

Разглезено заявява, че щял да се заключи сам на рождения си ден (като,че ли някой го интересува това), защото не искал поздравленията и подаръците от „колегите” (подчинените) си. Момчето се цупи, че героизацията и обожествяването му от поданиците не са на необходимата висота.

Това си е негова лична работа и въпрос на култура и добри маниери, но когато заявява, че не искал да влезе в парламента, защото хората там му били неприятни, това чупи всеки рекорд по безумие и нахалство! Все пак, не би следвало да забравя, че се намираме в една парламентарна република

Не си струва да обсъждам позата му на мъченик, че бил преследван от комунистите и затова бил влязъл в школата в Симеоново само в най-непривлекателната специалност. Изглежда, човекът забравя, че е бил член на БКП ( напусна МВР в знак на протест, че  вече е деполитизирана) и хората, които помнят това, още са живи. Моето лично мнение е, че приемането му във Висше учебно заведение, макар и в не най-добрата специалност, е нечий безпринципен компромис, защото дори и от пожарникарите се изискват много научни и нравствени качества, за да си вършат работата добре.

Гафовете и издънките на вожда ни са безброй. Едва ли има българин, който вече да е в състояние да приеме на сериозно позицията му за промяна в размера на пенсиите или заплатите, на осигурителния стаж, на основната насока в енергийната политика на страната. Дори един ветропоказател би бил по-праволинеен от него и вече никой не му вярва.

Отново мъдрият пожарникар е заявил, че с вота за недоверие опозицията се стремяла да открадне това, което е останало! Всъщност, не че точно тази част от опозицията никога не е крадила, но с това изявление излиза, че ГЕРБ е заграбила повечето, а сега предстои разпределението на останките!

Бойко се проявява добре, може би, само на спортната площадка.

Засега, овчедушните българи кротко си мълчат и разнежено наблюдават невероятните спектакли в изпълнения на „своето момче”. Защото в националното ни самосъзнание простотията е започнала да се котира като нещо трогателно, похвално и забавно. „Горкото момче!”- сигурно цъкат с език нашенските съдници. - „Тия лоши министри го лъжат и за туй не ще да ни качва пенсиите!”

Все пак, намери се един човек, който искрено заяви, че царят е гол. Това беше Иван Славков, Батето, който вече не е сред нас, живите. Бог да го прости. Та някога той се обърна към премиера:

„ Бойко, дете мое”, - каза му.- „Когато пазеше кучетата на дъщеря ми, да беше прочел поне една книга!”

Мисля, че батето по душа си беше оптимист. Лично аз се съмнявам дали премиерът може да чете книги (Колко ли му е пипето по литература?!) а дори и да може, доколко ще се възползва от това свое умение.

Засега, пожарникарят е черешката върху тортата по глупост, простащина и срамно невежество.

Не казвам, че сред другите политици в Европа и по света има само ангели!

Силвио Берлузсконе и Никола Саркози са женкари. Владимир Путин е властен и отмъстителен. Барак Обама е бивш адвокат, а адвокатите рядко влизат в Рая. Но нито един от горспоменатите не е бил определян някога като невежа и глупак дори и от най-яростните си опоненти. Нито един!

Понякога ми се ще народът ни да не стигаше чак толкова далеч в своето състрадание и доброта. Нека се грижи за своите малоумни, нека, ако трябва, им отпусне президентски пенсии, но, за Бога, да не ги поставя на кормилото на държавното управление!

Защото, ако се следва възходящата градация,  какво чудо ще бъде следващият ни премиер? Какво?! Да си призная, страх ме е дори да си помисля!

Паула Лайт - 22.06.2011г.

http://www.facebook.com/PaulaVerityLight

http://bg.netlog.com/paula_light

ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ!

Синът Божи понесе страданието на мъченическата смърт, на разпятието и мрака, за да измие с кръвта си нашите грехове и да освети пътя към нашето спасение.

Преди неделята е бил петъкът. Денят, когато на оня мрачен хълм, на Голгота, Той е умрял сред безумните крясъци на озлобената тълпа: „Разпни го!”

Може би, мислите, че тия викове са надавали някакви чудовищни варвари, някакви зверове, неразбираеми за съвременната ни епоха? Грешите! В ония страшни дни, пътят към Разпятието е бил трасиран от хора като нас.

Не ви ли напомня първосвещеникът Кайафа за съдия, манипулиран от безскрупулни търговци, живели тогава? Нима демагогският жест, с който Пилат Понтийски си измива ръцете и въпросът му „какво е истина” не ви приличат на продажните слугуващи журналисти днес? С какво лукавите фарисеи се различават от лукавите наши политици? Не прилича ли римският войник, забил копието си в изтерзаното тяло на кръста, на оня изрод, отрязал крачетата на кучето Мими?

Да, в оня злокобен ден Иисус е умрял сред безразличието, интересчийството и злобата на хора като нас. Нои е имал величието и силата да им прости и да каже: „Господи, прости им! Те не знаят какво вършат.”

Христос е измил с кръвта си черното зло, бликащо от човешките души и ни е обещал смисъл, надежда и спасение.

Без пазарлъци и условия, без гняв и презрение. Само с един завет: да се обичаме.

Защото само единението и любовта са способни да се възправят срещу мрака на злото. Ако в душите ни има обич, толерантност и прошка, ще бликне светлината на Възкресението. Ще възкръснат надеждата, вярата в доброто, Отечеството ни, човещината ни.

Нека вярваме в себе си и в Доброто, приятели!

Паула Лайт

http://bg.netlog.com/paula_light

Румяна Желева и Божидар Димитров на изпит пред българското общество!

Книгата "Пътят към Свещената Магия" на изд।"ДИЛОК": http://dilok।net/article91।html
(internet supply)।
Книгата "Свещената магия" на ИК."ХЕРМЕС":
http://www.hermesbooks.com/detail.php?pID=941&pcatID=14 (internet supply).

Винаги, когато в нашата страна се заговори за окаяната бедност, за гладуващите деца и старци, политиците се усмихват снизходително и произнасят неизменното клише “евтин популизъм”. А когато стане реч за отношението към българите и българските граждани в Република Македония, за смазаното ни национално достойнство, следва клишето “кресливо патриотарство”…
Все пак, не ме интересува какви заключения, коментари и оценки ще получи този материал. Тук ще говоря за хуманността и отношението на нашите дипломати към българските граждани. Тук, скъпи приятели, ще стане дума не за “македонския въпрос”, не за историческия генезис на тази земя, нито за генетичния произход на населението й. Няма да развивам политико-м исторически тези, въпреки че нито един човек с елементарни познания по история и лингвистика няма да отрече българо-славянския произход на населението и езика в Република Македония. Но тук ще говоря за простичката човещина, за това колко струва пред света името “български гражданин” и за това положили ли сме основите на гражданското общество.
Ето малката и тъжна история, с която искам да започна и която научих от вестник “Струма” :
Двадесет и три годишната Спаска Митрова е студентка по английска филология в Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград. Тя е завършила семестриално, но й предстои полагането на държавен изпит. Подобно на много жени по цял свят, е направила грешката да се омъжи за тираничен, своеволен и груб съпруг, който системно я малтретирал физически и психически. Мъжът е със сръбски произход и е с маниакална антибългарска нагласа.
По произход, Спаска осъзнава себе си като българка, а и по думите на майка й корените им са български и през 2005 г. подава молба за придобиване на българско гражданство. Наред с това, избира да учи в български университет. Отношенията в брака й се влошават и тя се развежда. Нейният партньор просто не желае да приеме елементарното й човешко право сама да определи своята национална идентичност и оказва на жена си натиск да оттегли документите си за гражданство.
След раздялата им, отправя заплахи, че ще й отнеме дъщеря им, за да я възпита като “македонка”. Следва друга форма на тормоз, съдебният. По македонските закони, освен правото на лични контакти, Митрова трябва да осигури на бащата и стая и легло по време на срещите му с детето, независимо, че домът й е лична собственост на родителите й и на нея.
Жената отказва такъв достъп на бившия си съпруг в дома си, заради страх от скандали и саморазправа. Той подава оплакване и българката е осъдена условно, а втори път - три месеца ефективно, защото не била изпълнила съдебно решение. Тя категорично отрича да е уведомявана за такова, а в цял свят съдебните книжа се връчват срещу подпис. Митрова обжалва присъдата, но Апелационният съд в Скопие я потвърждава. Съобразно този съдебен акт, на 14.06.2009 г. Спаска трябва да влезе в затвора за изтърпяване на присъдата.
От април, 2009 г. тя е български гражданка, съгласно указ на вицепрезидента, господин Марин.
Жената не получава помощта на българските власти, която отчаяно търси и на 29.07. (четвъртък) е отведена с въоръжен конвой в затвора “Идризово” в Скопие.
Малко преди 22.00 часа я извадили насила от дома на родителите й и, заедно с майка й и малката й дъщеря, Сузана, ги заключили в стая в полицията. “Цяла нощ бяхме на един стол. Нито храна, нито вода, нищо не ни дадоха” - плакала по телефона Сузана Митрова, майка на осъдената пред журналисти от вестник “Струма”.
Впоследствие социалните служби изтръгнали детето от ръцете на баба му. То било болно от пневмония, в период на интензивно лечение и още сучело. Спаска също била на лекарства, заради тумори в двете гърди. Задържането на кърма може да се окаже не само вредно, а и фатално за нея.
Както виждате, изправени сме пред един неописуемо варварски акт. И в най- примитивните човешки общности майчинството се счита за нещо свято. Дори животните избягват да нападат женски, които кърмят своите малки. Тези действия водят до сериозен риск за живота и здравето както на детето, така и на майката.
Вярно, има независима съдебна власт и законни процедури, но в цял свят съществува и възможност за отлагане изтърпяването на наказанието, помилване, екстрадиране в държавата, чиято гражданка е осъденото лице, искане за отмяна на присъдата от Върховния съд със спиране изпълнението й. Възможностите са много.
Нека видим сега какви действия са предприели българските власти и доколко Спаска има основание да се гордее с новопридобитото си българско гражданство.
Жената незабавно потърсила съдействие от своето правителство. Българските дипломати в Скопие мънкали, че ще проучат случая, но, верни на присъщите на нашите дипломатически представители мижитурщина и безгръбначие, нищо не предприели. Говорителят, Драговест Горанов, лъгал многократно журналисти и самата пострадала, че ще предприемат действия, но на 23.07.2009 г. се измъкнал и излязъл в отпуск.
От външно министерство, премиер и президент последвало само глухо мълчание. Вероятно чиновниците, жалки и страхливи като героите на Чехов и Гогол, предпочели да се свиват зад бюрата си с оглед предстоящите избори. Президентът Гоце Първанов пък сигурно счита, че от висотата на Олимпийското си величие, не е нужно да предприема стъпки в защита на една обикновена българска жена. А се пише патриот и историк. Срамота!
Ако пък българските власти смятат, че твърденията, изложени в вестник “Струма” и “Народна воля”, не отговарят на истината, защо не декларират това открито и ясно?!
Господин Божидар Димитров пък е заклеймил станалото като “драстичен и нехуманен случай”, но побързал да се застрахова, че правомощията му не са големи и че щял да се намесва по “свой си начин”.
Начинът, господин министър, е само един ОФИЦИАЛНА ДИПОЛОМАТИЧЕСКА ИНТЕРВЕНЦИЯ и неофициални политически способи.
България е страна, членка на ЕС, а Македония иска да стане такава. Нима това обстоятелство не може да се използва? Няма европейска държава, която да не следва политиката на защита правата на малтретираните жени и деца. Защо не се потърси съдействието на Европейската народна партия? Или на европейските правозащитни организации?
Ако нищо друго не помогне, следва да се предприемат по- драстични мерки като нота, изразяваща “крайно безпокойство”, “силно неудовлетворение” или “възмущение”?
Външният ни министър, госпожа Румяна Желева, е член на един и същ екип с Вас и е жена и, вероятно, майка. Разговаряхте ли вече с нея? Премиерът открито заяви в ТВ ефира приятелските си чувства към Вас. Именно той създаде поста министър, отговарящ за българите в чужбина. Уведомен ли е? Какъв свой начин на действие ще използвате, министър Димитров? Дано вече не Ви е налегнал балканският синдром да преклоните глава и да се снишвате, та да не загубите скъпоценния си нов пост! Тогава бихте заслужавали да сте не само без портфейл, а и без кресло!
Поне Вие сте добре запознат със случващото се с българите и българските граждани в Република Македония.
В периода между 10 и 16.05. 2009 г. двадесет и три годишна българска гражданка от Петрич, Ани Паскова, е бита, унижавана и малтретирана само, защото е направила изявление, че е българка в един автобус. Това било обявено за “морални щети” за пътниците, македонски граждани.
Мирослав Ризински бил арестуван, защото развял българското знаме.
Гробовете на българските войници, за чието поддържане пледирахте и Вие, са безочливо поругавани.
Премахната е мемориалната плоча на Мира Бунева на моста край река Вардар.
По думите на човек, работил на българо-македонската граница, сънародниците ни, които пътуват към тази страна, системно са нагрубявани и малтретирани.
Докога?!
Нима, когато представяме български документи за самоличност, трябва да навеждаме засрамено глави? Защо тогава си харчим парите за данъци? Биха ли си позволили да третират по този начин гръцки, британски, руски или американски граждани?
Бъдете не само политици, а и мъже! И запомнете: Цивилизованият свят уважава миролюбивата, но твърда и достойна външна политика. Никой не почита раболепието и пълзенето. Никой!
Друго, което ме разтревожи във връзка с този случай, е реакцията на нашето така наречено гражданско общество. Чудя се защо петицията в защита на Спаска е подписана предимно от българи, живеещи в чужбина. Една наша сънародничка, госпожа Таскова, от далечна Австралия е сезирала със случая българския омбусман. А ние тук бездействаме. Даже прочетох някакъв премъдър коментар, че проблемът бил битов и това, че Митрова се била омъжила за деспот си било нейна грижа. Прозвуча ми като твърдение, че битите, малтретирани или изнасилвани жени си го “просят сами”. Каква гнусота! Или че, все пак, жената била нарушила закона. Що за европейска държава е тази, в която задължават бивши съпруги да пускат в собствения си дом мъжа, от когото съзнателно са се разделили и да му осигуряват легло?! А защо не и да му лъскат обувките и да му сервират кафето? А къде отива международната конвенция за човешките права и неприкосновеността на жилището? Аз също бих нарушила такива безумни изисквания!
Трябва да осъзнаем, че сами сме безпомощни и беззащитни, а обединени - могъщи. Ако утре същото се случи на теб, на майка ти или сестра ти, от кого ще чакаш помощ, след като сега отказваш да подадеш ръка? Хайде да се вземем в ръце и от овче стадо да еволюираме в народ? Не е ли добра идея, а?
А от Вас, господин Димитров, очаквам бързи и ефективни действия и да еволюирате от красиви думи към красиви дела!

НАУЧИ СИ УРОКА, ЗА ДА НЕ СТРАДАШ!

Всички излезли до сега статии, разкази, притчи и книги можете да прочетете в блога ми:
http://paulaveritylight.blogspot.com

(Получих го, одобрявам го и го изпращам на всички мои читатели. Добавих само заглавието)

ПРИЯТЕЛ

Живял някога юноша с лош характер.
Баща му веднъж му дал едно пълно с пирони чувалче и казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки път, когато изгуби търпение или се скара с някого.
Първия ден той забил 37 пирона във вратата.
През следващите седмици се научил да контролира количеството забити пирони, намалявайки го до един на ден:
Разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони.
Накрая, дошъл денят, в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата.
Тогава той отишъл при баща си и му казал новината.
Тогава бащата му казал, да изважда по един пирон от вратата всеки път, когато не загуби търпение.
Накрая настъпил и денят, когато юношата могъл да каже на баща си, че извадил всички пирони.
Бащата го завел при вратата:
«Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата!»
Тя никога няма да бъде същата както преди.
Когато се скараш с някого и му кажеш неприятни неща, оставяш му рани като тези на вратата.
Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш, но раната остава завинаги.
И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава. Раната, направена от думи, причинява такава болка, както и физическата.

Приятелите – това е най-рядко срещаното богатство!
Те те карат да се усмихнеш и те ободряват.
Те са готови винаги да те изслушат .
Те те подкрепят и ти откриват сърцето си.
Покажи на своите приятели колко са ти скъпи.
Изпрати това писмо на всеки, когото смяташ за свой приятел.
Ако това писмо се върне при теб, значи си заобиколен с приятели.

Накрая:

«Най-хубавото при приятелството – да знаеш, че можеш да споделяш тайните си »
(Allessandro Manzoni )

Няколко реда за размисъл...

Ако си получил това писмо – значи някой те цени.

Нали и за теб има хора, които са ти скъпи.

Ти си много зает, за да пратиш писмото на някого и си казваш: „Ще го изпратя по-късно… Може да се случи така, че никога да не го изпратиш, а някой да има нужда от него...

Прочети тези кратки бележки, това са не лоши съвети за живота:

Давай на хората повече, отколкото очакват!

Когато казваш: «Обичам те!», говори сериозно...

Когато казваш: «Извинявай!», гледай в очите!

Не си играй с мечтите на другите!

Обичай силно и страстно.

Може да се опариш, но иначе няма да изживееш пълен и наситен живот.

Не наскърбявай и не си създавай мнение за хората по техните роднини.

Говори бавно, но мисли бързо!

Ако някой ти зададе въпрос, на който не искаш да отговориш, усмихни се и попитай: „А защо искаш да знаеш това?”

Помни, че голямата любов и големият успех носят със себе си голям риск!

Когато губиш, не загубвай дадения ти от живота урок.

Запомни тези 3 правила:

-Уважение към себе си

-Уважение към другите

-Отговорност за всички собствени действия и постъпки.

Не позволявай дреболиите и неразбирането да разрушат дружбата;

Когато разбереш, че си направил грешка, поправи я колкото може по-бързо.

Усмихвай се, когато отговаряш по телефона, Този който ти звъни, може да чуе това по гласа ти.

Чети между редовете…

Помни, че понякога да не получиш това, което си искал, може да се обърне в успех за теб!

ИСКАМ ПРОКУРАTУРАТА ДА СЕ САМОСЕЗИРА!

Искам да Ви честитя победата над злото наречено Тройна коалиция: МАРИОНЕТКАТА СТАНИШЕВ, ДЕМОНЪТ ДОГАН и АЛЧНОТО СТАРЧЕ।
Нека всички се гордеем с постигнатото।

Макар и да не одобрявам Бойко Борисов, ще го подкрепя, ако видя тези тримата и техните антуражи, там където им е мястото। Искам да видя конфискувани богатствата на тези апаши, които ги заграбиха от народа. Искам прокуратурата да се самосезират, а ДАНС и комисията “Кушлев” да изпълнят конституционните си задължения към български народ. Народът, които ги храни!

Благодаря на всички, които бяха активни и допринесоха това да се случи। Благодаря и на българите в чужбина, които със своя глас помогнаха на своите близки и роднини и които не са ни забравили। Дори и социолозите потвърждават, че успеха се дължи най-много на неуморният труд на хората в интернет пространството।

Нека и за напред да бъдем активни и задружни за благото и просперитета на БЪЛГАРИЯ.
Паула Лайт.

НА ВНИМАНИЕТО НА ВСИЧКИ МОИ ПРИЯТЕЛИ!

Каня всички Вас, които харесвате моите материали и бихте искали да ми зададете въпроси, всяка събота (от 6 юни до 4 юли) от 17 часа българско време да слушат директно моите политически предавания в интернет радио “ОТЗВУК” – Флорида.
http://www.otzvuk.com
Ваша Паула.

ИЗБОРИ – ПРИЗИВ

ПРЕДИЗБОРНО ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ВСИЧКИ БЪЛГАРИ
СКЪПИ МОИ ПРИЯТЕЛИ И СЪНАРОДНИЦИ,
Предстоят парламентарни избори и ония, които с деянията си ни донесоха толкова страдания и неволи може отново да бъдат избрани с 10 – 15 % от българските граждани, защото другите, отчаяни, обезверени и отвратени, са си останали в къщи. Така, мандат след мандат, ще гледаме все същите недостойни и презирани от нас лица в ролята на народни представители и те ще определят съдбините ни, ще имат имунитет при разследване за корупция, ще черпят блага. Защото вашите неподадени гласове ще бъдат разпределени между тях. Нека не го допускаме! Ако си останете в къщи и не гласувате, това НЕ Е НАКАЗАТЕЛЕН ВОТ, а услуга в полза на хората, които искате да изритате вън от политическия живот. Моля ви, ако не харесвате никого от кандидатите на политическите партии, все пак, гласувайте. Гласувайте с бюлетина, в която сте зачеркнали всички. По този начин ще попречите да получат от държавата субсидии и за вашите гласове лица, които не одобрявате. Излезте и подайте вота си! Ако съединим много малки пламъчета, ще запалим клада, на която ще изгорим или поне поопърлим злото. Нека политиците видят, че народът ги уволнява! Нека пред света грейне истината, че сме хора, а не стадо овце! Целта е проста. Ако парламентарните избори завършат, например, със 70% гласували и 40% недействителни бюлетини, това ще бъде достатъчно основание да се твърди, че Избирателният закон не отразява волята на избирателя и да се подеме борба за РЕФЕРЕНДУМ за смесена или мажоритарна система при изборите, както и за това, ако не са гласували 50% + 1, изборите да не бъдат легитимни. Това ще ни даде шанс да не гледаме ден след ден, за цели десетилетия, едни и същи лакоми, корумпирани и долни нищожества, седнали зад банките в Свещения храм на народовластието. Това ще бъде крачка напред, колкото и плаха да е тя. Запомнете, че ако пуснете бюлетина, в която сте зачеркнали всички кандидати, ще се отчете като недействителна, но гласът ви ЩЕ СЕ БРОИ! Нека Светлината ви озарява и закриля!
Паула Лайт

“СВОБОДНИЯТ” ИЗБОР

Всички излезли до сега статии, разкази, притчи и книги можете да прочетете в блога ми:
http://paulaveritylight.blogspot.coм


“СВОБОДНИЯТ” ИЗБОР
(за кого да гласувам)

Отдавна, много отдавна, когато бях младо момиче и пред очите ми маршируваше сивата комунистическа диктатура, а в света наоколо гърмяха фанфарите на “победилия” социализъм, за свободните избори се говореше само шепнешком. Самата дума “избор” звучеше абсурдно, защото, за да избираш, трябва да имаш поне две алтернативи.
Спомням си как при първото си гласуване, когато за избори бях чела само в учебника си по история, учудено излязох от тъмната стаичка и попитах комисията къде са останалите видове бюлетини. За мой късмет, възприеха въпроса ми точно като това, което си беше, плод на детински наивитет.
Формално погледнато, днес е налице свободата да избираш между твърде много варианти. Само че, наистина ли е така? Защо ли тези многообразни алтернативи ми напомнят нашенските колбаси, в червата на които, независимо от екзотичния вид и имена, се тъпче все същата блудкава соя?! Или се сещам за клетия Адам, на когото Бог великодушно казал: “Избирай, човече! Всички жени са твои!” Хрумва ми и друго сравнение. Представете си твърде бедна пътуваща театрална трупа, където една и съща увяхнала улична артистка трябва последователно да изиграе ролята на съпругата, любовницата, любопитната съседка-клюкарка, пощальона и кварталния полицай.
Мисля, че възможността да избираме е фалшива опаковка. Зад различните маски ни се зъби все същото грозно, лукаво лице на диктатора, който някога дебелашки се перчеше на трибуните, пред които марширувахме…
Понякога в коментарите хора гадаят кой плаща за моите публикации. Не бих имала нищо против да стана малко по-богата. Само че, като честен търговец, бих продавала само качествена стока. Как да рекламирам боклуци? Как да твърдя, че соята е месо, че повяхналата грозница е красиво момиче, а крантата - буен жребец, който ще ни изведе от блатото на отчаянието? Не пиша платени публикации просто, защото няма кого да похваля. За жалост, един от коментарите, според който “Паула вижда и през стените” е верен. Да, виждам ясно зад маските, зад шарения грим, който скрива бръчките върху морала, зад пищните одежди, покрили мръсното бельо, зад фалша, измамите и гаврата с клетия ни народ. Виждам троянските коне и мулета, които ни пробутват като народни герои, евтините дрънкулки, представяни за злато и диаманти. И ще продължа да разобличавам измамниците, докато дишам, съвсем безплатно.
Не вярвате, че всичко е фалш??? Е, добре, каня ви на театър. Режисьорът е един, а сценариите различни. Нека да надникнем зад кулисите и да видим какво са нашите актьори на политическата сцена. Не забравяйте, че тук билетите са безплатни, но на изборите ще ви излязат много скъпи и добре си помислете на кого ръкопляскате толкова щедро:
БСП (БАЛКАНСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПОМИЯ) - играе собствената си роля на червена бабичка, накичена с тенекиените значки на славното си минало. Всички театрални трикове са създадени да трогнат най-наивните слоеве от публиката, онези възрастни хора, които биха ронили сълзи за “Многострадалната Геновева”, за “Злочеста Кръстинка” и “Изгубена Станка”. Налице са всички сладникави елементи на постановката. “Беззащитно” очилато момче с глуповат вид и прилична подстрижка, което стариците биха искали да ощипят по бузките; крокодилските сълзи на Масларова за нейните “скъпи майчици и бащи”. Репликите се подават в типичната “паткореч” на Оруел. Говори се дълго, гладко, сложно и витиевато, без да се казва нищо съществено. Използват се думи като “компетентност”, “професионализъм”, “социална политика”. Зад всичко това се зъби болшевишката вълча муцуна на звера, който не се насити да граби от куфарните пари до европейските еврофондове.
НДСВ (НАТРУФЕНО ДВИЖЕНИЕ на СИМЕОНОВИТЕ ВАСАЛИ) - партия от един човек, вече бита карта. Успя да докара на актрисата четири години пълни салони с мита за благородния монарх, напуснал страната като разплакано малко дете и върнал се с рицарска шпага да ни спасява. А зад маската се зъби плейбой, отдавна купен от най-ретроградните червени кръгове, за да върне техните деца и внуци във властта, да изпере парите им в чуждестранните банки и да им докара нови, свежи средства от наивните данъкоплатци. Под това царствено знаме тук се вмъкнаха отрочетата на старите вълци от ЦК на БКП, аморфни кариеристи, които са готови да се продадат и на дявола, за да получат достъп до парче от баницата и всякаква подобна паплач.
ДПС (ДАЛАВЕРИ, ПАРИ, САРАИ) - подходящо средство да се разиграва етническата бучка захар и етническия камшик. В страх и объркване клетите ни сънародници от турски произход гласуват под строй за злодея, по чиито ръце има тяхна кръв. А той върти задник в сложни гюбеци и успява да размества българските политически сили като пешки върху шахматната си дъска. Безнаказан е и такъв би си останал, ако зависи от българските институции. Никой не му прави данъчни проверки, разследванията срещу него умират в зародиш, него не го притесняват съд, полиция или прокуратура.
Герб (ГЕНЕРАЛ ЕВНУХ на РОДНИЯ БОКЛУК) - партия от един и за един човек. Създадена, за да подмами сексуално неудовлетворените домакини на средна възраст и “мачовците”, които виждат в генерала голям пич, нашенски Джеймс Бонд, дето ще разгроми лошите. А зад мъжкарската фасада се крие типичната нашенска мутра с врат на бик и мозък на фолк певица, чиято цел в живота е да остане пред обектива на камерите, каквото и да му струва това. Това мускулесто и лъскаво нищо ще е принудено да танцува в ръцете на кукловода, защото миналото му не е чисто като момина сълза. Бивш бодигард на Тодор Живков и Симеон, сега е призван да пази отрочетата им с други средства - да бъде тяхната политическа играчка.
Атака (АЗ ТАРИКАТЪТ - АВАНГАРД на КЛОУНИТЕ АНАРХИСТИ) - Тук стигаме до най-хитрата мимикрия на старата артистка. Играе се върху благородна струна в сърцето на българина- неговия патриотизъм. Атака пледира за националните консервативни ценности, за християнски морал и ни шашва с красиви лозунги като “България за българите!” Привлича като електорат хора честни, потъпквани и готови за борба в името на благородни каузи. Вниманието, обаче, се отклонява от истинската драма, ярко и изкусно. Виновни са турците, циганите, евреите, ЕС, извънземните. За корупцията се говори много, но без имена. Често в речите блика умилено стародавно русофилство. Лидерът е красавец и левент, с войнствен речник и мъжкарско излъчване. Той толкова агресивно поздравява възторжените тълпи с поздрав на генералисимус, че човек забравя, че дори не е ходил войник. Активистите на “Атака” са агресивни, многословни и нешлифовани. Те са обилно покрит с нафталин анахронизъм, придаващ си авангарден вид. Не бива да забравяме, че, ако искаме България да излезе от блатото, не трябва да гледаме назад, а напред. Жената на Лот се вкаменила, а Евридика се върнала в царството на мъртвите само заради такъв поглед в погрешната посока.
ДСБ (ДЕМОНИЗИРАНИ СЪРДИТИ БЪЛГАРИ) - Иван Костов е мъж със здрав разум и управленски талант, който би могъл да ни приобщи към съвременната европейска демокрация, но допусна грешки, които дадоха възможност на червения режисьор, използващ медийния си слугинаж, да го демонизира. Сега майките едва ли не плашат децата си, че, ако не слушат, “ще ги дадат на чичко Костов”. Така “командирът” плаща греха си, че допусна да го подмамят евтини илюзионисти като Александър Божков, Христо Бисеров, Йордан Цонев, Светлана Дянкова (последните трима са в Движение за права и свободи - ДПС) за пари и безнадеждно опетни политическата си визия. Боя се, че в момента го използват за емблема на злото и корупцията тия, които наистина са зли и корумпирани. Жалко!
СДС (СЪЮЗ на ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ) - нашата крехка политическа мечта беше сериозно осквернена и обезобразена още, когато бе засято семето й в каменистата почва на робския ни манталитет. Затова в средите й гъмжи от троянски коне на Държавна сигурност и при всеки истински опит за подем и победа, се появяват “мравки”, “люспи” и други форми на политически лекета, които убиват и компроментират синята идея. Последен пресен пример за това е фарсът с регистрацията за избори.
“Другата България” (ДАР за БАЛАМИТЕ) – гнездо на евтини мошеници с болезнени амбиции, употребени да добавят някой и друг глас към излинелия електорат на “царя”
“Ред, Законност и Справедливост” (РЕВОЛЮЦИОННА ЗАВЕРА на САМОТНИЦИ) - Добър опит за честна сценична игра, но унищожен в зародиш от червената артистка - уличница, която, когато не може да намери други аргументи, назовава младите и талантливи актьори “луди”. Уви, България е земя, където за дълго, дълго време ще считат свестните за луди.
Е, харесва ли ви спектакълът? Бих искала да го представя като комедия, но си е цяла трагедия.
Наред с това, налице е и имуществен ценз. В политическото театро можеш да се включиш само ако ти или родителите ти са крадили достатъчно или ако те купят мафиоти, крадили така. Виж образователен ценз липсва. Ако кандидастваш за роля в политическия театър, да си невеж, простак, малограмотен или просто наивен и задръстен е предимство. На мода са манекенките, научили се да натискат бутончето за гласуване по подаден от кукловода знак.
Е, и какво да сторим? - ще попитате. - Дали да не си останем в къщи в деня на избора?
Не, в никакъв случай! Това би значело да допуснете лошите актьори да чуват аплодисменти, макар и от почти празна зала. Влезте в залата и, ако спектакълът не ви харесва, освиркайте ги! Няма по-лоша позиция от бездействието. Моят човешки и граждански съвет е тия, които искрено вярват на определена политическа сила, да гласуват за нея, а останалите пак да гласуват, но с бюлетина, в която са зачеркнали всички имена. Време е режисьорът да разбере, че съзнаваме колко слаби и жалки са неговите актьори и че за в бъдеще искаме сами да си избираме изпълнителите в представлението. Време е!
ПРЕДИЗБОРНО ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ВСИЧКИ БЪЛГАРИ

СКЪПИ МОИ ПРИЯТЕЛИ И СЪНАРОДНИЦИ,
Предстоят парламентарни избори и ония, които с деянията си ни донесоха толкова страдания и неволи може отново да бъдат избрани с 10 – 15 % от българските граждани, защото другите, отчаяни, обезверени и отвратени, са си останали в къщи. Така, мандат след мандат, ще гледаме все същите недостойни и презирани от нас лица в ролята на народни представители и те ще определят съдбините ни, ще имат имунитет при разследване за корупция, ще черпят блага. Защото вашите неподадени гласове ще бъдат разпределени между тях. Нека не го допускаме! Ако си останете в къщи и не гласувате, това НЕ Е НАКАЗАТЕЛЕН ВОТ, а услуга в полза на хората, които искате да изритате вън от политическия живот. Моля ви, ако не харесвате никого от кандидатите на политическите партии, все пак, гласувайте. Гласувайте с бюлетина, в която сте зачеркнали всички. По този начин ще попречите да получат от държавата субсидии и за вашите гласове лица, които не одобрявате. Излезте и подайте вота си! Ако съединим много малки пламъчета, ще запалим клада, на която ще изгорим или поне поопърлим злото. Нека политиците видят, че народът ги уволнява! Нека пред света грейне истината, че сме хора, а не стадо овце! Целта е проста. Ако парламентарните избори завършат, например, със 70% гласували и 40% недействителни бюлетини, това ще бъде достатъчно основание да се твърди, че Избирателният закон не отразява волята на избирателя и да се подеме борба за РЕФЕРЕНДУМ за мажоритарна система при изборите, както и за това, ако не са гласували 50% + 1, изборите да не бъдат легитимни. Това ще ни даде шанс да не гледаме ден след ден, за цели десетилетия, едни и същи лакоми, корумпирани и долни нищожества, седнали зад банките в Свещения храм на народовластието. Това ще бъде крачка напред, колкото и плаха да е тя. Запомнете, че ако пуснете бюлетина, в която сте зачеркнали всички кандидати, ще се отчете като недействителна, но гласът ви ЩЕ СЕ БРОИ! Нека Светлината ви озарява и закриля!
Паула Лайт

ДРУГАТА БЪЛГАРИЯ ИЛИ ПОРЕДНАТА ПОЛИТИЧЕСКА МИМИКРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА МАФИЯ

Всички излезли до сега статии, разкази, притчи и книги можете да прочетете в блога ми:
http://paulaveritylight.blogspot.


Съдбата на България е предначертана. След тези парламентарни избори, “Герб” ще управлява за две години и четири месеца. След този период, за клетата ни измъчена Родина ще възникне големият и последен шанс да поеме по пътеката на духовното и материално Възраждане. Но ПП Другата България не е тази обновителна сила. Нейните лидери не са месиите. Нейните цели нямат нищо общо с мечтите и благополучието на клетия ни народ. Не бива да допускаме да бъдем излъгани за пореден път, защото историята не дава безброй възможности.
Мнозина от моите читатели са ме укорявали в прекалено черногледство, а някои дори в твърде много злоба и омраза. Не им се сърдя, защото често рисувам мрачни картини, но мисля, че не са прави. Като всеки българин чакам, надявам се и търся. Подобно на Диоген, който, странен и неразбираем за другите, обикалял по друмищата на Древна Елада с фенер, запален посред бял ден, търся и ще продължавам да търся. Очаквам онези наши синове и дъщери, които с истинско родолюбие, безкористност и жертвоготовност ще се захванат да изринат Авгиевите обори и да спасят народа си от блатото, в което е затънал.
Вярвам, че спасителите ще дойдат отвън и ще бъдат емигранти, може би, второ поколение. Това трябва да са хора, които не носят гените на робската апатия и бездушното покорство. Те ще бъдат нашият Мойсей, който да ни изведе от духовната пустиня, в която се намираме. Ето защо, когато разбрах за учредяването на партия Другата България, у мен за миг трепна надеждата, че това са чаканите, че някак ще прескочим предначертания период на управлението на Герб, че светлината доближава мрачната яма на затвора ни. Затова написах на господин Божидар Томалевски, лидер на въпросната политическа организация писмо, което завършва така:
“Но паякът плете огромни паяжини, а злото хвърля дълги сенки. Кой може да знае дали сред вас не са се настанили като личинки на паразити потомците на ония, които озлочестиха народа ни? Преуспели и загладени, костюмирани и самодоволни, те, може би, обикалят сред добрите и почтените от вас и ви убеждават, че не са деца на мрака, а на светлината. Спомнете си за “великденчетата” на Симеон Сакскобургготски! Един от вас, например, е бил координатор на НДСВ. Огледайте се за маскирани издънки на комунистическата върхушка или за агенти на Държавна сигурност второ поколение, та да не ви употребят за своите користни цели! Не допускайте да внесете в Родината оня дървен кон, с който данайците са унищожили Троя.
Аз ще следя кандидатите, действията и идеите ви и ще бъда много бдителна. Ако целите ви са чисти, ако не сте емисари на все същата червена ламя, няма да имате по-добър приятел от мен. Ще работя за вашата кауза, анонимна и неизвестна, безвъзмездно и честно, без да очаквам “къс от баницата” и да претендирам за заслуги. Докато съм жива, едва ли ще научите моята самоличност.
Но горко ви, ако смятате да си направите поредната гавра с клетите ни сънародници! Ще ви обявя война, а мисля, че умея да воювам. Колкото и Донкихотовско да ви изглежда, мечът на Гебура не е ръждясала и смешна старомодна играчка на честта, а оръжие на Светлината! Работете в името на Родината! Не позволявайте да ви завладее лакомия, презрение към обикновените хора, надменност и псевдоелитарни фасони, защото ще бдя! Засега съм с вас и ви благославям. Нека Светлината ви пази и закриля! “
В отговор, Божидар Томалевски ми изпрати следното писмо:
Bojidar Tomalevski
До: Паула Лайт
Относно: paritq Drugata Bulgaria
Дата: Неделя, 2009, Май 3 19:17:23 EEST
Уважаема госпожо Лайт,
Благодаря Ви за моралната подкрепа. Вместо да си губите времето и да търсите някакви закодирани комунисто, царисти и т.н.,по-добре се присъединете към нашата идея. Уверявам Ви, че при нас такива няма.Както разбирам от Вашето писмо, нашата инициатива Ви хареса и ще се радвам ако Ви е лично се ангажирате с нея, станета наш члан, оргфанизирате клуб и бъдетепредставител в държавата, в която живеете.
С най-добри пожелания,
Божидар Томалевски
Бих желала искрено да споделя какво най-много ме огорчи. Не това, че господинът най-безпардонно излъга в своето послание. Политиците май лъжат по презумпция така, както леопардът има петна, а таралежът - бодли. Не! Огорчи ме твърде снизходителната представа на Томалевски за интелектуалните качества на неговите сънародници. Това, че гледа на нас, както конквисдаторите са гледали на примитивните диваци и аборигени и смята, че е много лесно да ни пробута мъниста, бутилки евтин алкохол и огледалца, а да получи в замяна земя и кюлчета злато. Вярно е, че сме дали много примери за политическа доверчивост и наивитет, но все пак сме компютърно грамотни и не е чак толкова трудно да се направи проверка и внимателен анализ на новите лица, които искат да станат част от “политическия елит”. Тази проверка ми показа с кого си имам работа. Зад кротката агнешка маска отново ми се озъби старата вълча муцуна на червената върхушка и нейните потомци. Подобно на сюжета в евтина comedia del’arte или в сензационен Холивудски филм, зад картоненото домино, в различна роля, играят все същите стари актьори с набръчкана съвест, съсухрен морал и немощни души. Спомнете си старата приказка за седемте козлета. За да влезе в заключената колиба и да погълне козлетата, вълкът покрива лапите си с брашно и говори с тънки и нежни кози трели, та наивните яренца да го вземат за своята майчица коза и да му отворят. За да не пуснем сред стадото си поредния гладен вълк, искам да ви разкажа една приказка, приказката за Другата България. В нея има всичко - красиви благороднички, наследници - хамелеони, дипломати с манталитет на търгаши и цяла торба илюзии. Който има уши да слуша, за да не пуснем за пореден път хищника сред нас!
Имало едно време в град Златица хубаво момиче на име Василка Димитриева. Тя не харесвала сивия си живот в сивия делник, сред сивите си връстници. Не харесвала и името си. Искала да попадне в друга земя, в друго време и под нова самоличност. Така Василка претърпяла метаморфоза и станала Лучия Остерлунд, смел борец за човешки права и свободи, яростна роялистка, носителка на благородническа титла. Дистанцирам се от онези, които й се подиграват и я назовават “луда бабичка”, както и от онези, които твърдят, че е търпяла наказание за кражба в Сливенския затвор. Може да е било така, а може и да не е. Разбира се, Василка - Лучия лъже за много факти от живота си, но това е разбираемо и донякъде простимо. Ужасно е да не харесваш себе си, да искаш да влезеш в друго битие и друга кожа. Все пак, бих я посъветвала да реши каква е. Представя се за член на лигата (то е комитет) за човешки права и свободи, Helsinky Watch (http://en.wikipedia.org/wiki/Helsinki_Watch), за член на комитет с това име в България, Финландия или Южна Америка. Представя се и за член на Amnesty International (http://www.amnesty.org), което не е възможно, просто защото в тази организация не членуват физически лица, въпреки че има многобройни сътрудници. Лучия трябва да си избере и дали да бъде баронеса или графиня, защото е невъзможно двете едновременно, бива и да се задоволи с едно-две висши образования, а да не твърди, че има пет. Няма нищо срамно в това в жилите ти да тече българска пролетарска кръв и да си по образование лаборантка. В този фентъзи епос нашата Пепеляшка се обърква твърде много и си противоречи, а твърденията й са направо безумни. Не бих се занимавала с нея и не бих дръзнала да руша илюзорния й свят. Нека вярва, че тиквата е златна каляска, а плъховете – лакеи. Нека смята, че изящната и аристократична кристална пантофка е подходяща за нейния крак. Проблемът е в това, че госпожата е решила да влезе в голямата политика и да пробие пъртина в нея за своя син, Божидар.
Отначало вижда мястото му най-вече в средите на НДСВ, където бляновете й вече го рисуват като доверен царедворец и най-приближен и обичан съветник на “царя”. За целта, мадам Лучия се втурва да основава роялистки клубове и да проповядва доктрината на монархията сред своите сънародници. В оня период, нашите медии проявяват наивност и често я интервюират като дама със знатно потекло, която иде от Запад да ни налее ум в главите. Гостенката не спира да говори за качествата на Симеон, за предимствата на монархическата форма на държавно управление. Стига дотам, че твърди най-сериозно как фамилията на Сакскобургготите произлизала от прабългарския род Дуло. Намират се хора, готови да преглътнат дори и това. Действително, нашата Пепеляшка постига нещичко и синът й става член на Националния съвет на НДСВ, но достъпът до държавната баница на управлението тъй и остава недостижим за него. Тлъстите мръвки са подготвени за великденчетата, за приближените на принц Кирил от така наречения Лондонски клуб, които носят в гените си знатно червено потекло и разполагат с доста куфарни пари.
Разочарована, Лучия Остерлунд се опитва да направи сина си евродепутат от листата на Социалдемократическата партия. Когато не успява, става страстна привърженичка на “Герб” и хуква да агитира за кандидатите на тази партия в местните избори. Тя обикаля из провинцията. Посещава Русе, Плевен, Габрово, и Хасково. Направо е неуморна, но накрая стига до печалния извод, че и тук баницата отдавна е разпределена и едва ли ще има къс за нейния наследник. Така мадам стига до извода, че е трудно да се снесе златно яйце в нечие чуждо гнездо и че на сина й е нужна собствена партия. За привърженици тя привлича втора вълна монархисти, чрез които Симеон ще запази известно влияние в управлението на страната, за да защити авоарите си. Така се ражда Политическа партия Другата България.
Партията е учредена на 23.03.2009 г. в столицата, в хотел “Кемпинкски-Зографски”, а учредителното събрание се състои от 620 делегати. Бих искала да споделя с вас каква е програмата на тази партия, но така и не разбрах. Всичко се свежда до приятно мъгливи обещания в страната да стане по-хубаво, а избраниците, които имали солидни европейски връзки, да “лобират” за повече Европейски инвестиции. Като се изключат няколко технически предложения, свързани с възможността на емигрантите да упражнят правото на глас, лично аз не видях никаква конкретика. Лозунгите силно ми напомнят обещанията на Симеон да “оправи” България за осемстотин дни и направо да я превърне в земен рай. Е, наистина я превърна за себе си и за приближените си фаворити!
На събранието за лидер на партията единодушно бе избран Божидар Томалевски, а в ръководството влязоха някои емблематични личности, за които ще поговорим по-долу.
Какво бих могла да кажа за лидера? Като начало, това, че лъже като барон Мюнхаузен. Заявява в писмото си, адресирано до мен, че сред тях няма царисти и пропуска да спомене, че е бил в ръководния орган на НДСВ. В интервю с него, взето преди време от журналистката Ана Миланова, четем следното: “НДСВ се олицетворява с Негово Величество. Той е една силна и харизматична личност. Аз самият съм хард роялист. Именно това ми даде тласъка да бъда съпричастен към идеите на НДСВ”. В други изявления говори за образованието си , завършено във Финландия, със специалност маркетинг, менижмънт и реклама, за това, че знае шест езика и че има солидни контакти с елитни международни среди. Не знам какво да мисля за тези изявления, но лично аз вече, преди да се ръкувам с него, бих си преброила пръстите. Още повече, че твърди, че имал родствени връзки с фамилията Ротшилд, което вече ми напомня за богатото въображение на майка му, госпожа Остерлунд.
Каквито и да са подвизите и постиженията на нашия герой в миналото, не разбирам защо са му нужни няколко документа за самоличност и няколко имена, от които аз знам за три: Божидар Томалевски, Божидар Томалев и Дарио Томалети. На мен ми се струва, че за почтения човек е достатъчно едно, а ако е торец и творчески псевдоним. Повече ми миришат на сериозни разногласия със закона.
Томалевски ни смайва с подобно обилие и в търговско-правната си биография. Ако се обърнем за помощ към немите търговски регистри, те могат да ни разкажат една твърде странна история:
На всяка от самоличностите му има регистрирани различни фирми. Индиректните връзки на тия компании, от своя страна, водят съответно до около сто офшорни или с чуждестранно участие дружества, регистрирани на един и същ телефон в София. Голяма част от дружествата, независимо от това, че са с един и същ телефон, имат различни адреси. В други случаи, обратно, адресът е един и същ, а телефоните - различни. Накратко, като че са положени големи усилия да затруднят до безобразие едно евентуално разследване. Ако смятах да правя общ бизнес с господин Томалевски, Томалети или Томалев, тези данни в регистрите биха ме накарали сериозно да се замисля. За жалост, Общинският съвет на Община Поморие е пропуснал да направи своевременно това и доверчивостта му ще струва на данъкоплатците 2000 дка земя, продадена на безценица, по 15 стотинки за декър.
Община Поморие регистрира смесено дружество с компанията “Ен джи би Кънсълтинг” – ООД, съдружници в която са Дарио Томалети, Георги Гюрковски и още едно лице, англичанин по националност. Тази фирма държи контролния пакет от 80% от капитала, а Общината е влязла с апортна вноска (земята) и няма дори блокираща квота. Според дружествения договор на смесеното дружество, с 2/3 от капитала спокойно може да бъде изключена като съдружник. Вероятно, общинските съветници са подлъгани със златни видения за голям инвестиционен проект, свързан със строеж на туристическо селище и игрище за голф в Каблешково. Томалети обещава парите да дойдат чрез инвестиции от лицата Дейвид Нюмън, Томас и Никълъс Галахър, за които твърди, че управлявали около един милиард евро в Европа. Българската агенция за инвестиции, незнайно как, е издала сертификат за първокласен инвеститор на “Ен джи би Кънсълтинг”, който позволява оказване на държавна помощ при изграждане на помощната инфраструктура.
Внасянето на терените в проекта като цяло е в груби закононарушения. Парцелът от 2000 дка още се води земеделска земя и, за да се промени предназначението й, е необходимо Решение на министерството на земеделието и продоволствието. Без такова решение, не би следвало да се говори за урегулиран парцел. За промяна на статута, трябва да се внесе такса, която възлиза на милиони левове и още не е постъпила в бюджета. За да се пристъпи към утвърждаване на Подробен устройствен план (ПУП), е необходимо първо да се приеме Общ устройствен план, в който да се вземе предвид урегулирания терен, а това не е сторено. Въпреки това, по мистериозен начин бива одобрен ПУП, дори без наличие на изготвена оценка на въздействието на проекта върху околната среда. Одобрението на ПУП преди приемането на екооценка е грубо нарушение на закона, с което в момента се занимава Окръжна прокуратура - Бургас.
Все пак, отново с мистериозни методи, преди първата копка Министерството на околната среда и водите излиза с положителна екологична оценка, която господин Томалети получава на ръка от министър Джевдет Чакъров. Общината получава тази оценка твърде късно, което прави жалбата безпредметна. Накратко, налице е пълен хаос. Няма съгласие за проекта от Електроразпределителното дружество, няма строителна виза и няма договор за строителен контрол. Всичко това не пречи на господин Томалети и съдружниците му да преминат към действия.
Междувременно, точно в деня на подписването на дружествения договор за смесеното дружество с Общината Ен джи би Кънсълтинг става 100% собственост на малтийската офшорка “Дарник Лимитид”- ЕООД. Земята вече е прехвърлена с нотариален акт, а съдружниците предприемат предупредителни действия, които и най-големият наивник би разтълкувал като прелюдия към изключване на общината като съдружник. Ако отключите вратата към държавното управление на господин Томалети и съдружниците му, става ясно що за личност бихте пуснали при козлетата.
Разказах ви тази история на дълго и широко с една цел. Искам да си зададете въпроса как господин Томалети работи в такава хармония с настоящето и предишно правителство. Очевидно, министърът не би дал на всеки почтен бизнесмен исканата оценка на ръка, взаимоотношенията с чиновниците водят всички нас до обриви и нервни кризи, а за нашия герой протичат много леко, направо по мед и масло. Това за пореден път следва да ни отвори очите за един прост факт: господин Томалети не е алтернатива на сегашното управление, а техен предан играч, седял досега на резервната скамейка, който предстои да излезе на игрището и да създаде поредната димна завеса, поредната илюзия, че нещо в тази страна се променя!
Друг член на ръководството на ПП Другата България е Мартин Гюрковски, син на Андрей Гюрковски, убеден монархист, който по времето на НДСВ бе спряган като евентуален кандидат за кмет на София или за министър на енергетиката и брат на Георги Гюрковски, съдружник на Дарио Томалети в Ен джи би Кънсълтинг, чиито действия анализирахме преди малко.
Интересна фигура представлява господин Цачевски, дипломат. Същият е бивш посланик на страната ни във Финландия, освободен от длъжност за груби нарушения, предимно на финансовата дисциплина. Става дума за продажба на безакцизен алкохол. Данните са за 660 бутилки, продадени на външни лица и 900 бутилки, за които липсват оправдателни документи защо са освободени от мито. Всъщност, при продажбата им посланика е начислявал ДДС, който по-късно е получил от Финландия. Парите липсват в касата на посолството. По-късно, Цачевски се мъчи да оправдае себе си с нагласен срещу него сценарий, поради принципното му отношение към кариерата на дипломатите в посолството. За жалост, обаче, е канен за обяснения и във Финландското външно министерство, което не може да бъде винено в интерес към нашата кадрова политика. Наред с това, много българи, живеещи във Финландия с носталгия си спомнят за купения “на далавера” алкохол, продаван от посланика. Всичко това просто не може да бъде нагласен сценарий. Интересно е, че господин Цачевски е станал дипломатически представител на страната си чрез квотата на ДПС. Той обяснява това с мистериозна лична покана от Ахмед Доган.
Ето какви са данните за част от политическия актив на партията. Не само мирише, а направо вони на великденчета!
Разбира се, има и почтени хора, вероятно подведени да се включат в тази политическа авантюра. Например, треньорът Емил Велев или господин Йовчо Белчев, който е на една достолепна възраст и, въпреки че е убеден монархист, никога не ми е правил впечатление на безчестен човек. Ако не греша в преценката си за тези хора, искрено се радвам да им отворя очите, за да не се излагат пред българската общественост.
Това е тъжната история на Другата България, нашия пореден “спасител”. Вярвам, че видяхте вълчата муцуна зад приятната пъстра маска. Не допускайте да ни лъжат повече! Нямаме време за нови грешки и нови удари, защото страната ни вече загива под напъна на паразитите! Само след около две години и половина ще дойде единствената възможност за Родината ни. През това време, търсете хората, защото те ще дойдат от вашите среди. Преценявайте личностите с достойнство и морал, за да може, когато настъпи решаващият миг, те да са готови за спасителна акция. Създайте задгранично електронно правителство, следете внимателно събитията и мислете за спасението на изстрадалата ни земя. Костите на Аспарух, Паисий и Левски зоват за помощ. Не губете време за фалшиви илюзии и грешки, защото историята няма да ни го прости!
Паула Лайт

СВЕТЛИНАТА НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО !

Всички излезли до сега статии, разкази, притчи и книги можете да прочетете в блога ми:
http://paulaveritylight.blogspot.com


Христос възкресе! Той възкръсва отново и отново в съзнанията и душите ни с всяка напъпила пролет. Всяка година обърканото и нещастно човечество си спомня за неугасващия благодатен огън, за светлината, която струи от Оня, който умря за нас.
Но спомня ли си някой как се полага началото на всичко това? Човек се ражда в кръв, слуз и болка и първият му зов към света е плач. Синът Божи е възкръснал след агонията на кръстното разпятие, след мрак, жестокост и страдание. И онези, за които е умрял, крещели в хор: “Разпни го!”. После - мрака на зазиданата гробница и сълзите на трите любящи жени. После - ослепителна светлина и Ангел Господен, възвестяващ Светото Възкресение. От онази тъмна и страшна нощ бликва най-благодатният огън, който, вече над две хиляди години, ни свети в тъмата. Всяка пролет, заедно с Възкръсналия, ликуваме в победата над смъртта, студа и мрака.
Но, докато се тъпчем с печени агнета и шарим яйца в цвета на кръвта Му, докато режем марули и пием бира, спомняме ли си защо умря Той? Защо Синът Божи измина своята Голгота, изпи горчивата чаша и бе разпнат? Защо самата Светлина позволи да бъде изтезавана от мрака? За нас, заради нас, в името на най-възвишената любов, непостижима и неразбираема за човешко същество.
Затова, в Неговото светло име, нека позволим за миг неугасващият огън да заслепи неоновите ни реклами, а оня тих, благ глас да заглуши телевизионните брътвежи на глупавата ни суета.
Две хиляди години са нищо пред вечността. Сякаш е изминал един кратък миг… Ако сега Той реши да се върне сред нас и да стъпи на наша земя, ще приеме ли, че не е умрял напразно?
Той е вървял, прост и любящ, сред рибари, митари и блудници, а нашият “елит” гнусливо се мръщи пред изстрадалия лик на своя народ.
Той е проповядвал бедност, скромност и простота. Би ли приел с усмивка палатите и хотелите, издигнати сред стенанията на гладните?
Той е помогнал на самарянката. Помагаме ли ние на своите братя и сестри роми и турци? Обичаме ли хората от другите етноси така, както обичаме себе си?
Той е прогонил от един нещастник бесовете. Би ли успял да прогони беса на нашата алчност, завист и омраза?
Той е изхвърлил с бича си търгашите от предверието на храма. Не се ли перчат те сега вътре, в Светая Светих на самия храм?
Не, ако сега Той дойдеше тук, при нас, бялата Му дреха би заслепила гузните ни лица, а суетните клоуни трудно биха понесли кроткия, любящ пламък на благите му очи. Подобно на Великия инквизитор, нашите управници биха бръщолевили: “Върви си, върви си! Иначе ще трябва да те разпнем отново!”
Христос възкресе! Босите му нозе очертаха пътека от кръв и светлина към хълма Голгота. Може ли тази пътека да се следва с подковани ботуши или с мокасини марка “Гучи”? Ние оставаме долу, в подножието, в плен на своите страсти и грехове.
Но нека се опитаме да сторим така, че Той да повярва, че не е бил разпнат напразно. Нека поне през този ден, през тази седмица, през тази година да махнем резетата от душите си и да позволим на Светлината да влезе. Нека да си простим, да се обичаме, да гледаме не към чековите си книжки, а към звездите, да чувстваме не с търбусите, а със сърцата си! Нека не забравяме светлия небесен път и накъде води той. Нека разгоним търгашите от националния си Храм и да заживеем по Неговата светла повеля!
Нека Го възкресим отново в сърцата си!
Паула Лайт.

ПРИЗИВ КЪМ ВСИЧКИ БЪЛГАРИ!

Споделям искрено, с душа и разум идеята, прогласена от господин Ангел Грънчаров। Затова публикувам призивът му। Призовавам всички прогресивни българи, които милеят за потъпканата демокрация, за Родината и Бог, да се отзоват।
Нека Светлината ви озарява и закриля!
Паула Лайт

Инициатива за учредяване на ГРАЖДАНСКИ КЛУБ за подкрепа на демокрацията и на европейската ориентация на България

Нещо наистина трябва да се прави в това мъртвило. Престъпление е да се стои със скръстени ръце и да се чака - сякаш нещо може да ни падне от небето и вкупом да ни спаси!

В тази крайно тежка и злокобна ситуация, в която управляващите докараха българската демокрация, трябва да се съпротивляваме, трябва много да работим за спасяването й: как изобщо можем да чакаме, защо стоим, какво трябва да се случи, та да се размърдаме масово?!

Ето два примера че можем много неща да направим (Важна инициатива: първа национална среща на политически ангажираните граждани и на политическите блогъри в България - Пловдив, февруари 2009 г. и също Българската демокрация е мъртва: длъжни сме да я възкресим!)
за да докажем и пред себе си, че не сме се примирили и че нямаме намерение да се примирим.

В тази връзка предлагам да се учреди ГРАЖДАНСКИ КЛУБ за подкрепа на демокрацията и на европейската ориентация на България. Това трябва да стане колкото се може по-скоро, до 10-тина дни най-много. Смисълът на тази инициатива е лесно постижим от хората, които са съпричастни на случващото се у нас, които са ангажирани, които не са склонни да стоят със скръстени ръце и спокойно да наблюдават издевателствата, на които всекидневно сме подложени от управляващата олигархична върхушка и от слугуващите й медии. Длъжни сме в тази ситуация, повтарям, да се съпротивляваме, да се борим, поне да "мърдаме", за да не излезе, че самите ние сме подобни на мъртвешки трупове, че сме изтощени, че сме се примирили. Да докажем на наглеците, че не сме склонни да ги търпим безкрайно.

Сегашната ситуация наподобява времето преди 1989 година, когато беше същото мъртвило, предизвикано и тогава, и сега, от все същата партия: БКП (БСП). Тогава, през окт. 1987 година в Пловдив, в Пловдивския университет, от група млади преподаватели, от студенти и от граждани беше създаден ФИЛОСОФСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ. Инициатор и ръководител на този клуб тогава стана моя милост. За една година преди "партията" да се усети и да го забрани в него гостуваха със свои лекции много най-известни български интелектуалци (професорите от СУ Н.Василев, Цочо Бояджиев, Иван Славов, С.Герджиков, ст.н.с. от Философския институт към БАН Стефан Пенов, също Красен Станчев, Иван Колев, академик Азаря Поликаров, академик Кирил Василев и мнозина други. Година по-късно в София беше създаден известният Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, създаден и иницииран главно от лекторите на Пловдивския Философски дискусионен клуб. Събитията от онова време съм описал в своята книга “СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ” (Кратка психологическа история на съвременна България)

Ето по тази причина предлагам сега пак в Пловдив да учредим нов клуб на граждани, на студенти, на ученици, на интелектуалци с европейско мислене и манталитет, който да помогне за радикализация на настроенията, та да подкрепим и да вдъхнем сили на издъхващата, на омаломощената, пък макар и толкова млада, ала така несретна българска демокрация. Смятам, че е наш дълг да направим нещо и да покажем, че нямаме намерение да се примирим, т.е.,че сме твърдо решени да защитим демокрацията си.

Затова предлагам на 13 февруари 2009 година, в Пловдив, от 11 часа, да се открие първият ГРАЖДАНСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ ЗА ПОДКРЕПА НА ДЕМОКРАЦИЯТА И НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОРИЕНТАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ. На учредителната сбирка, на която са поканени всички милеещи за съдбата на европейска България и на българската демокрация граждани, ще се обсъди ситуацията и ще се предложат ония инициативи, които сме дължни да предприемем, за да противодействаме на крайно неблагоприятните тенденции в съвременната българска действителност. Такива клубове могат да бъдат учредени във всеки български град, университет, населено място.

Приканвам най-ангажираните блогъри и участници по форумите, които са склонни да подкрепят учредяването на такъв клуб, не просто да подпомогнат популяризирането на идеята, но и лично да участват в учредяването на клуба. Лични покани към никой няма да отправям, всеки, които сам пожелае да се включи, който разбира смисъла на тази инициатива, нека да заповяда на учредяването. По този начин предлагам тази инициатива да се обедини с другата, именно с провеждането на национална среща на политически ангажираните граждани и на политическите блогъри в България. Смятам, че тия две прояви органически се допълват и взаимно се проникват, затова съчетаването им е съвсем естествено.

Важна инициатива: първа национална среща на политически ангажираните граждани и на политическите блогъри в България - Пловдив, февруари 2009 г.

Тази идея не е моя, тя е на г-н Камен Петев. Той ми я предложи в едно свое писмо преди време. За мой срам успях да му отговоря едва днес. Написах му по повод на тази негова идея следното:

... Сега искам да Ви кажа нещо по Вашата идея за създаването на клуб за срещи и дискусии на политически активните граждани и на политическите блогъри. Това според мен е изключително ценна идея и изцяло я подкрепям. Днес ще се постарая да напиша нещо за това в блога си, като изцяло признавам Вашето авторство над идеята.

Предлагам, тъй като Пловдив е горе-долу в средата на България, да проведем първата среща тук, в Пловдив; аз мога да я организирам, да намеря отоплено и озвучено помещение и пр. Разбира се, всеки ще трябва сам да си поеме разноските по пътуването. Смятам, че първата срещатрябва да е еднодневна, а пък по-нататък ще решим.

Според мен моментът е крайно подходящ за една такава среща, която може да изиграе голяма роля за консолидацията на гражданското общество у нас и за излизане от крайно обърканото състояние на масовите настроения и на духовете (което показаха и протестите в София). По тази причина предлагам срещата да се проведе в най-скоро време, примерно до 10 дни да се организираме и да я проведем. Разбира се, ще Ви помоля да ми съдействате, за съдействие ще се обърна и към други блогъри.

Това е същината на идеята. Интересно ми е как ще се възприеме една такава идея от общността на политическите ангажираните граждани (имам предвид всички участници във форуми и блогове) и по-специално също така от политическите блогъри. Всички от двете категории да се чувстват поканени за срещата. Аз ще напиша специално писмо-покана до по-известните блогъри, и ще им го изпратя в най-близко време. Ще помоля няколко човека да се включат в т.н. "инициативен комитет за организиране на срещата".

Тези хора трябва просто да си сътрудничат и помагат та да стане така срещата да се състои колкото се може по-скоро. Смятам, че е необходимо желаещите да изнесат съобщения или доклади предварително да заявят за желанието си, та да се предвиди време за всеки изказващ се. Това е в общи линии. Да видим какво ще стане, а идеята и инициативата, трябва да признаем, си ги бива - и то много...