петък, 27 март 2009 г.

ВТОРА ЧАСТ - ДЕМОНЪТ АХМЕД ДОГАН

Всички излезли до сега статии, разкази, притчи и книги можете да прочетете в блога ми:
http://paulaveritylight.blogspot.com


Не смятах да пиша това продължение. Знам, че Ахмед Доган отдавна се е простил с всичко човешко и за него думата съвест би прозвучала по-неразбираемо и екзотично от словата, изписани в древен ръкопис. Решението ми беше променено от някои читателски коментари. Хората изразиха мнение, че ставам жертва на лична омраза и че прекалявам по отношение на този нашенски политик. Искам да заявя най-категорично, че грешат. Не мразя Ахмед повече, отколкото бих мразила троскота в моята градина или листните въшки. Това са създания, които вредят, тровят и задушават и тяхната същност просто трябва да бъде изкоренена и унищожена. Това е необходимост и няма нищо общо с любовта или омразата. Необходимост е и да проветрим добре своята най-нова история, защото от спотаени истини, от недомлъвки или половинчати намеци е заприличала на воняща гробница на доброто, светлината и демокрацията. Истината трябва да бъде казана, не, ИЗКРЕЩЯВАНА на висок глас. Трябва всеки да чуе, че царят има магарешки уши. Тя, голата, неукрасена истина е нужна и на живите и на мъртвите, защото общество без справедливост и нравствени присъди е обречено на гибел. Затова искам да ви разкажа една много страшна приказка, приказка с двама герои - чер и бял, приказка за двама младежи, единият от които сега е по върховете на властта и се зове Ахмед Доган, а другият… другият се е казвал Марио и сега е в гроба, откъдето вече близо двадесет години напразно чака справедливост. Затворете очи и тръгнете с мен назад, към миналото. Годината е 1977, а мястото на действието град Шумен.
През 1976 година Ахмед Доган, който тогава се е представял като “Меди Доганов”, след пламенните си комсомолски изяви в казармата и след цялото си лакейско усърдие най-после намира своя трамплин, който ще го изведе вън от редиците на прогресивната работническа класа и влиза, по своя молба и с голямо желание, в Държавна сигурност. Благоприятният резултат в неговата кариера не закъснява и същата година става студент по българска филология във Висшия педагогически институт (ВПИ) - Шумен. Дали действията, за които ще разкажа, са били резултат на една от първите бойни задачи на агента или са се породили от престараването на слуга, който се чуди как да угодничи на господаря си, не знам. Допускам по-скоро първото, защото още в ония години се е подготвяла основата за ония грозни действия на античовешко и антисоциално насилие, наречени “Възродителен процес”.
Ахмед заговорил на ляво и на дясно как иска да научи повече за корените на населението от своя край и за това какъв е произходът му. Заедно с един художник от своето село, вдъхновен от “патриотичен трепет и плам”, героят започнал разкопки в стари турски гробища и проглушил ушите на всеки, който е бил готов да го слуша, как сред тленните останки на покойните е имало скрити кръстчета и други християнски символи. Целта била ясна. Да се доведе до съзнанието на хората идеята, че в оня край всъщност няма етнически турци, че евентуалното им преименуване и “връщане” към християнското самосъзнание би възстановило историческата справедливост и не би представлявало насилие над вярата и етноса.
Това, че Доганов е действал с агентурна задача става ясно и от факта, че Шуменски всекидневник няколко пъти е отразявал резултати от тия прословути разкопки на младежа, който търси “истината” за историческия си корен.
В кръжока по старобългарски език Ахмед се запознал с Марио и станали не само колеги, а и приятели. Марио бил изключително интелигентен и чист млад мъж. В ония години ходел с дълга коса и брада и приличал малко на Иисус, както го представят в историческите филми. За жалост, подобно на много учени и интелектуалци, бил твърде чистосърдечен и невеж за подлостта, тарикатлъците и лицемерието, които са част от реалния живот. Затова искрено вярвал на своя колега Ахмед и споделял неговите вълнения от “откритията”. Така и не забравил станалото в ония времена, което по-късно го обрекло на гибел.
Изтекли много години. Докато, под крилото на Държавна сигурност Доган се преместил в София и продължил да гради престижна академична кариера, Марио стигнал до там, докъдето в България може да се добере твърде талантлив, но без връзки, без подходящи роднини и без агентурна биография млад човек. Станал асистент и преподавател в Шуменския университет, правоприемник на някогашния ВПИ - Шумен. От 1990 година, той все по-слисано и възмутено започнал да следи политическата кариера на някогашния си колега, който сега стигал до самите върхове, залагайки на етническата карта. Нали бил чувал лично как същият този човек твърдял, че коренът и произходът на цялото етническо малцинство в оня край е български?! Клетият наивник не разбирал, че в случая с Ахмед интересът клати феса. Докато през 1976 г. за него и за господарите му от ДС било изгодно да размахва нашенски калпак, сега вече ония, които го били вербували искали агент и манипулатор сред етническите турци, тоест, очаквали от него вече да размахва фес. Така Доган набързо се предрешил като смел борец за правата и свободите на малцинствата и всеки свидетел на предишните му роли ставал неудобен… Не приемайки политическата и човешка позиция на Меди Доганов, Марио написал няколко материала срещу бившия си състудент и колега от кръжока по старобългарски. Не разбирал ли младият асистент с кого си има работа? Може би, е трябвало да си спомни за оня диалог във “Време разделно”, в който Манол говори за поганците. За съществата - безродници без душа, без съвест, без чувство за дълг, без любов, които обитават тъмната бездна на проклятието и предателството. Кой знае дали е разбрал напълно, че става дума не за човек, а за демон? Едва ли, тъй като писал няколко писма на Доган в опит да събуди “съвестта му”. Ала мисля, че дори и да е разбирал пак не би се спрял, защото съществуват хора, за които изричането на истината на висок глас е по-важно от всичко друго на света. Марио е бил един от тия хора. Затова, продължил да си спомня миналото и да подготвя изобличаването на Доган.
Няколко месеца преди смъртта си, споделил с няколко души, които още са живи и помнят, че Ахмед му изпратил хора, които го предупредили да “не се занимава с глупости, та да не стане някоя беля…” Има личности, които при подобни обстоятелства биха замлъкнали, защото заплахата била повече от явна. Това не се случило при асистента. Подразнен от заплахите, той ревностно се захванал да събира доказателства за онова, което се случило през 70-те години на миналия век. Споделил с учудване и тревога със свои близки, че в перфектно подредените периодични издания на Шуменските всекидневници в читалищата липсват броеве и то точно онези броеве, в които Ахмед Доган е публикувал материали за търсенето на своите корени. Не се отказал от усилията си. Само споменал, че работата му малко се усложнява. Разговарях с човек, който ми сподели, че очаквал Марио да му гостува на определена дата, но не се появил. Малко след това, този негов приятел с ужас прочел в “168 часа”, че Шуменски асистент се самоубил във вилата си в село Стойките, Смоленско. “Самоубийството” било извършено с автомат Калашников, а на местопроизшествието били открити следи от седем изстрела (?!). Правете си изводите сами. Не е трудно да се стигне до заключението. Разбира се, уверена съм, че Доган няма нищо общо с изпълнението на кървавото деяние, което само луд би нарекъл самоубийство. Уверена съм също, че в деня и часа на настъпване на смъртта се е намирал на стотици километри от мястото, с желязно алиби, по-невинен от агънце. Убийците са сред неговите ортаци в ДС, за които било крайно неудобно да се поолющи позлатата от ореола на Ахмед на борец и мъченик за каузата на етническите турци. Нали чрез него, чрез тази удобна маша те успявали и успяват и до днес да държат в ръка коза на етническите взаимоотношения и да цакат всички останали с аргумента за запазване на гражданския мир? Докато Доган не се махне от политическия живот на страната, тъмни, ретроградни обществени кръгове ще държат в ръцете си парламентарното мнозинство.
Ето заради такива конюнктурни игри и подли сметки си е отишъл от този свят един прекрасен човек, чийто единствен грях е, че настоявал да се тури край на политическото лицемерие и да се чуе истината. Той не само е мъртъв, а и заклеймен и опозорен като самоубиец. Всеки самоубиец е малодушен и жалък страхливец, който бяга от житейските предизвикателства. Марио е бил смел и чист мъж и не е посегнал на себе си! Виждам хубавата му и малко тъжна усмивка, лицето му, осветено от най-прекрасния човешки стремеж. Стремежът към правдата. Дали ония, които са окървавили ръцете си, го сънуват понякога? Надявам се Ахмед да спи трудно и да сънува злокобни кошмари като Макбет. Надявам се , когато затвори очи и падне мрак да чува шепота на мъртвите, които мълвят своята нравствена присъда. Засега Марио и неговата истина са затъпкани в гроба, а някои нещастници са спокойни, че уста, пълни с пръст, няма да проговорят. Грешат! Мъртвите могат да шепнат и дори да крещят истината. Те имат своя защитник, недосегаем за нищожеството, станало причина Марио да умре. Този защитник е над всички нас и е в Светлината. Някои го наричат Йехова, други Аллах, трети с други имена, но той е един и бди над делата ни.
Умолявам турците да се осъзнаят и да спрат да подкрепят един безродник, поганец и предател! Не сквернете паметта на близките си, подкрепяйки този злодей, братя и сестри! Не позволявайте да се възползва от вашата наивност, страх или бедност, защото, ако от страх замлъкнат всички, дори камъните биха закрещели, за да разобличат такъв негодник! Помислете си! Говоря ви от името на мъртвия Марио и на мъртвия Ахмед Емин! Не ставайте причина Доган да продължи да пръска зловонието си върху земята, която споделяме от векове, върху нашата Родина!
Посвещавам този материал на Марио и моя приятел от младини, Шейхул, загинал като борец през възродителният процес. Нека паметта ви да бъде светла и чиста, каквито бяхте самите вие!
Паула Лайт.

петък, 20 март 2009 г.

ДЕМОНЪТ НА РЕПУБЛИКАТА

Всички излезли до сега статии, разкази, притчи и книги можете да прочетете в блога ми:
http://paulaveritylight.blogspot.com


Никога не съм изпитвала лоши чувства, да не говорим за омраза, към етническите турци. Баща ми някога ми разказваше за някакво ратайче, турче, което виждало как гладува той и неговите брат и сестра в малкото балканско селце. Изпълнено със състрадание, момчето задигало по малко брашно от богатия си чорбаджия и го носело на баба да изпече хляб за децата. “Тогава нито един съсед - българин не се сещаше да помогне” - разказваше татко - “а това турче се сети.” Запомни, дъще: няма по-грозна, безумна и дребнава омраза от тази към другите народи.”
Самата аз, когато ходех през лятната ваканция при баба на село, често си играех с едно турче на около десет години - говедарче. Изпитвах люта завист към него, че ходи да пасе кравите далече горе в планинските мери, а баба не ме пускаше да си играя далече от селото. Бях се научила да казвам на турски “аз съм юнак, а ти си слабак” и направо преграквах да крещя тия предизвикателни думи, та Хасан да ме чуе. Момчето не прояви никаква враждебност към заядливата седемгодишна хлапачка и често ми носеше диви ягоди и къпини.
Никога не съм подозирала, че ще дойде време, когато преградата между нас и турците ще се издигне, студена и непристъпна, по- страшна от всеки планински хълм и никой не ще се опитва да я преодолее. За това отчуждение, за тази тъжна изолация са виновни две личности, моделирани в две епохи. Привидно различни, те всъщност са сродни по отношение на злото, което са причинили. Това са Тодор Живков и Ахмед Доган. Първият започна безумната, античовешка и много глупава социална авантюра, наречена възродителен процес. А вторият? Вторият причини на българи и турци, на тази земя, на мнозина хора толкова злини, че с право се питам дали е човек или демон. Човеците, дори, когато са бездушни и студенокръвни злодеи, все пак, не могат да прекосят съвсем бариерата на своята човечност. Има деяния, които не биха могли да сторят без това да ги разруши отвътре. Причина са чувствата, съвестта, лоялността и състраданието. За Доган тия скрупули не само са чужди, а и напълно неразбираеми. Вече близо двадесет години той дърпа конците на политическите марионетки, третира хората като пионки върху шахматна дъска и не се интересува от нищо друго, освен от собственото си благополучие, от заграбването на повече власт и пари. И от поставените му задачи, които трябва да изпълнява.
Откъде, Ахмед, у теб се появи това черно зло? Как се превърна в чудовище? Как позволи от човек да се трансформираш в демон? Хайде, нека заедно се върнем назад и видим извора, от който блика твоята река или първите стъпки на твоя път първо към върховете, а после - към пропастта:
Роден си на 29.03.1954 година в село Пчеларево, близо до Добрич. Майка ти се омъжва повторно и, след осемгодишната си възраст ти живееш в друго село на този край, заедно с двете си доведени сестри. Не сте били богаташи, но не си бил и изоставено дете, лишено от ласки и обич, каквито растат с хиляди по домовете за сираци. Хранили са те, обличали са те изучили са те. Вярно, не са могли да те пратят в желания техникум във Варна, поради липса на средства, но си завършил СПТУ по стъкло в село Белослав, Варненско и бързо си усетил кои са възможните печеливши карти в твоя живот за онова време. Така, през 1968 г. си бил приет за комсомолец и избран за секретар на дружественото бюро на ДКМС, а в СПТУ си станал заместник секретар на Ученическия комитет на училищната комсомолска организация, отговарящ за идейно - възпитателната работа.
Амбицията, жаждата за власт и авторитет, за влияние и положение още тогава не ти е давала мира, изгаряла те е отвътре.
През 1971 г. Окръжният комитет на ДКМС оценил усилията ти и те пратил в Национална школа за комсомолски кадри. Докато другите използвали тези моменти за развлечение и купони, ти набързо си сътворил два реферата, “Класовият дълг на съвременната българска младеж” и “Личността при социализма”. Искал си да спечелиш конкурс и да си пробиеш път напред и нагоре, но те провалил абсурдния факт, че творенията ти не били написани на пишеща машина. Трупал си непрекъснато жажда, амбиция, злост. Както е ставало със стотици умни млади кариеристи в оня “справедлив” обществен строй, липсвали са ти подходящите връзки, за да станеш нещо повече от “добро наше момче”. Не след дълго си разбрал, че дори да научиш творенията на Маркс, Енгелс и Ленин наизуст, това не би те измъкнало от блатото на посредствеността.
И така, завършил средното си образование, независимо от усилията си да се харесаш на властта, пред теб не се очертава кой знае колко светъл път. Просто започваш да работиш като арматурист и бетонджия в КЗ “Георги Димитров” - Варна. Властта се грижи да си останеш в редиците на прогресивната работническа класа. През октомври, 1973 г. влизаш в казармата и, както е характерно за етническите малцинства в уж справедливата социалистическа държава, независимо от старанието си, се озоваваш в Строителни войски, град Шумен. Това не те обезсърчава, защото до третия месец ставаш комсомолски секретар на взвод, рота, а накрая и на батальон. Специализираш като ел. техник на строителни машини. Уволняваш се през 1975 г. и още една година работиш в производството като бетонджия. Изглежда, точно в този период у теб назрява идеята да поемеш единствения път, който би завел човек като теб по-близо до върховете на властта и кариерата - да станеш агент на Държавна сигурност. Като съпоставя датите, разбирам, че това се е случило приблизително в този период, защото през 1976 година влизаш във ВУЗ - Педагогически институт в Шумен, специалност българска филология, а две години по-късно се прехвърляш в Софийски университет, вече специалност философия. Господарите ти помагат да израстваш, за да им служиш предано.
Тези сведения черпя от подписаната ти автобиография, написана на 16.04.1979 г., когато вече си бил агент на Държавна сигурност и си се подвизавал с един от псевдонимите си, “Сергей”.
За разлика от други агенти, които са вербувани насила и са приели да сътрудничат по липса на друг избор, ти си посрещнал тази кариера с възторг и си близал възторжено ръката на диктатора. Полагал си усилия да се вградиш в системата и да напреднеш чрез нея.
Ето някои твои изказвания, които разкриват прекрасно отношението ти:
“Държавна сигурност има изключително място в личното ми нравствено развитие, социалната ориентация, интелектуалното равнище” или: “Трудно ми е да си представя личния живот без ролята на Държавна сигурност.”
Ето как на практика се развива кариерата ти в тази чудовищна система:
Вербува те на 21.08.1974 година старши лейтенант Стайчо Любенов Стайков. Ръководили са те, последователно, следните служители: Стайчо Стайков, подполковник Васил Панайотов, подполковник Стойко Стойков, капитан Маринов, майор Иван Михайлов, Георги Георгиев, Евгени Крушков, Георги Йорданов. Имал си много господари и не си срещнал затруднение да се сработиш с нито един от тях. Сътрудничил си последователно в различни отдели и отделения на структурата. Първо в София, после - във Варна и отново в София. Агентурните ти имена са Ангелов, Сергей, Сава. Като Ангелов си се водил във военното разузнаване.
Доказателствата за дейността ти са убедителни. Собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество и агентурни сведения, документи за получени възнаграждения, документи от ръководилите те щатни служители, картони по образец, лични и работни дела. Дейността ти заема десет тома.
Разбирам донякъде бесния кариеризъм, характерен за времето, тласнал те в тия позорни структури. Искал си да лапаш, да се издигаш, да побеждаваш. Завършил си философия през 1981 г. и през 1982 г. под формата на сведение от 10.11. вече искаш от своите господари да те внедрят във външното разузнаване, но в Оксфорд или Харвард, където да специализираш в своята област. Естествено, това не се случва, защото, все пак, довереният слуга не може да очаква да седне на трапезата на господарите и да се храни с тях. Полагат му се само остатъците. Все пак, не оставаш с празни ръце. През 1985 година завършваш АОНСУ към ЦК на БКП. Браво! Дотук си само един пробивен хитрец със скромен произход, решил да излезе от посредствената си среда с цената на договор с Рогатия. Нищо толкова страшно, защото стотици тарикати, независимо дали българи, турци или арменци са вършили същото. Какво да се прави, каквито времената, такива и нравите…
Страшното идва през 1985 година, когато твърдиш, че си се включил в организирането на съпротивата срещу възродителния процес. Всъщност, пълна лъжа. Това е станало едва през 1986 година, но не е там работата. Страшното е, че си снет от отчет като агент на Държавна сигурност едва през 1988 година. Съпоставката на тия дати води само до един чудовищен извод. Слухтял си и си донасял за своите. Комунистите са маскирали едно куче като свободен вълк и са го пуснали в глутницата, та да я води към капаните на господарите. Знаеш ли, Ахмед, повръща ми се от теб! Мой колега, Шейхул, когото обичах като брат, изчезна по време на тия смутни събития и казват, че е убит. Такива като теб го убиха. Пострадали са много достойни хора от твоята кръв и вяра. Как спиш, нещастнико?! Как смееш да се представяш за борец за правда и свободи и да се мяркаш на панихидите за загиналите? Такива като теб са петно върху лицето на човечеството!
Един автор, Чакъров, който е писал за периода, когато си се подвизавал като агент на военното контраразузнаване под псевдонима Ангелов и си пресичал опитите на граждани да избягат зад граница, твърди, че в ония времена си бил агент и на турското разузнаване и си предавал сведения за нашите външни разузнавачи, като си бил съден за това. Не съм сигурна дали това е точна информация. За подлостта граници няма и вярвам, че си могъл да я караш като двоен агент и да лапаш блага от два източника. Мисля, обаче, че по ръцете ти стоят невидимите но много истински петна и от българска, и от турска кръв. Мисля, също така, че процесът срещу теб е бил бутафорен и нито за миг не си скъсвал със старите си господари. Как иначе да приемем факта, че от пребиваване в “килията за смъртни”, както твърдиш, си се озовал с присъда десет години лишаване от свобода, постановена от Варненски окръжен съд?
Има и нещо друго: От служители на шести отдел тогава (щатни и под пагон) знам, че си продължил да служиш на държавна сигурност и след 1989 година, въпреки че официално си снет от отчет през 1988. Склонна съм да вярвам на тия хора и на изнесените от тях сведения.
През 1990 година създаваш и своята демонична и вредна партия ДПС, наричана понякога “Движение за пари и свободи”, чийто несменяем лидер и неумолим диктатор си и до днес. Защо ли си мисля, че това е поръчкова групировка на определени среди, които искат да държат в ръцете си взривоопасния лост на етническите взаимоотношения? Както и да е, от тогава си се впил в българската политика като кърлеж върху виме на крава и няма отърване от теб! Немският журналист Юрген Рот, написал книгата “Българските демони”, те назовава “опортюнист, който хладнокръвно се възползва от предоставените му шансове, без чувства и идеологии”. Не мога да не се съглася с това определение. От 1990 г. ти си неизменен и несменяем депутат. Държиш партията си, в която сигурно има и свестни хора, под железен диктат и нищо добро не очаква тия, които се опитат да ти се опълчат. Ти си единственият лидер и господар, несменяем председател на парламентарната група, директор на партийния вестник “Права и свободи”. Ти колиш и бесиш, назначаваш и сваляш министри, разместваш пионките върху шахматната дъска. Мисля, че Мехмед Дикме и Неджет Моллов, които засегнаха интересите ти във връзка с кризата в “Булгартабак”, могат да потвърдят това. Държиш хората си в пълно и вцепенено подчинение чрез страх, вяра и зомбиране. Ориенталската психика, склонна към покорство и подчинение пред “бабаитите” улеснява твоята задача.
Нещо повече, натъкмил си своите карти с демонична хитрост и си се превърнал в кукловод на почти всички български правителства, което е срам за същите.
През ноември, 1991 година до декември, 1992 подкрепяш Филип Димитров, но впоследствие преценяваш, че не ти е удобен със своето малодушие и лабилност и го оставяш да падне под предлог, че не одобряваш аграрната му политика. Всъщност, не ти пука нито за земеделието, нито за гладните ти и отрудени сънародници. Благодарение на подкрепата на ДПС, на власт се задържа и правителството на Беров за периода 1992-1994. Зад този формално служебен кабинет стоят интересите на БСП. От 1994 до 1997 година поддържаш печално известното правителство на БСП, начело с Жан Виденов. Единствено при Костов (1997- 2001 г.) не ти мина номера. Разбира се, не се предаде, а се превърна в довереник на елементи, които се стремяха да съсипят СДС като Бисеров, Цонев, Дянкова, които сега вече са сред твоите слуги в ДПС. Пак ти отиде в Мадрид, та да доведеш на власт комунистическия агент и почти дебилен фигурант Симеон Сакскобургготски, при чието управление от 2001 до 2005 година отново дърпаше конците. Дотогава, докато ти бе изгодно се правеше на лоялен царедворец и пазеше парламентарната група на НДСВ от разпадане. Сега, при “тройната коалиция” си доволен като прасе в кал, а наглостта и злочинствата ти не познават граници!
Заживял си с оправданото чувство за безнаказаност и нахалството ти няма предел. През 2008 година си влизал в парламента само три пъти . Имаш смелостта да заявиш, че купуването на гласове било “Европейска практика”. Това безпардонно изявление кара баварският министър по Европейските въпроси да заяви: “Така нареченото купуване на гласове и постове, за да се стигне до парите на ЕС е истински скандал, удар за Европа”. Той настоява за блокиране на финансовите средства за България и обосновава това с актуалното законодателство в ЕС, според което санкции се налагат дори и само при подозрения за злоупотреби.
Когато опозицията предлага да се гласува декларация против изявлението ти, управляващите гласуват “против”, ти не благоволяваш да се явиш, а един от твоите лакеи твърди, че не са разбрали дълбоката ти философска мисъл, защото, всъщност, си искал да изобличиш това грозно явление.
Всъщност, не само се хвалиш, а и действаш. През 2005 година, депутатът Фахри заявил във Варна: “Ние купуваме гласовете на 2500 роми в Дългопол, 1800 в Долни Чифлик, повече от 500 в Каменар и Игнатиево и 100000 в съседна Турция.” Ти лично си заявявал, че купуваш гласовете на миньорите на Ковачки по пет евро парчето.
Амбициите ти са направо безгранични. На въпрос как виждаш бъдещето си отговорил: “София не ми е достатъчна. Нуждая се от Брюксел. Искам да правя политика за 500 милиона души”. Горко на Европа, ако стане така!
Как, все пак, наглец като теб успява да манипулира политическите партии, правителство, полиция, съд и прокуратура? Какво те прави толкова недосегаем?
Първата причина е злоупотребата ти с понятието “етнически мир”. Говориш наляво и на дясно, че, благодарение на ДПС, в България се съхранява етническия мир и не се превръщаме във второ Косово или втора Босна. Това, скъпи ми господин Доган, са пълни глупости, на които не бива да вярва и едно дете. Етническият мир се дължи само на благородството и здравия разум на всички етноси в България, на това, че, като се изключат малки групи маниаци и крайни националисти, българинът е етнически толерантен и разумен човек. Вярно е, мразим нещо, свързано с турците. Мразя го и аз. Това си ти и твоята креатура, ДПС, която не само не пази етническия мир, а, подобно на вампир разпалва вражда, за да може да живее от миазмите на страха. Нашата нетърпимост и антипатия се наричат “антидоганизъм”, а не антиислямизъм . Всеки разумен човек знае това.
Другата сила, която все още те пази, са парите. Ти можеш да разполагаш с петте милиарда евро от структурните фондове на ЕС чрез доверениците си в управлението от ДПС в министерствата на земеделието, околната среда и бедствията и авариите. Използваш тия фондове преди всичко в своя и на партията ти полза. В момента, четиринадесет заместник министри са от ДПС. Една от най-изгодните схеми, която твоите министри-маши 14 на брой, от министерствата на земеделието, околната среда и по бедствие и аварии използват за източване на народното богатство е замяната на горски земи на ниска стойност със земеделски , а също и срещу апетитни късове земя на Черноморието и плажната ивица, както и завземане на земи, защитени като резервати или в курортни области. Разликата в цените е достатъчна, за да намаже добре филиите на всички слуги от твоята кохорта. Твои приятели заемат постове в държавни агенции и холдинги, в държавния резерв, в ДКЕВР, в изпълнителна агенция “Пътища” в НЕК, преди приватизацията му, за която ти съдейства на австрийците, в “Булгартабак”.
И третата сила са господарите ти, руските власти, на които служиш и в които продажните български правителства трябва да се вслушват
Наричат те “кръстник на дървената мафия” и си отговорен за множество горски пожари, причинили огромни щети и коствали живота на пожарникари, загинали в борбата със стихията. Приятелите и покровителите ти притежават над 300 хотела, построени в съмнителна близост до защитени местности.
Има две партии, които имат свой обръч от фирми - ДПС и БСП. Те работят предимно в сивия сектор и са под закрила и на двете дружески партии. БСП държи контрабандата, а ДПС - земеделието и износа на дървен материал в чужбина.
Сам заявяваш най-нагло: “През последните 15 години почти половината бизнесмени над средно ниво са такива, благодарение на моето съдействие или име, на моята благосклонна усмивка”. Знаеш ли, благодарение на абсурдната българска действителност ти си развил в тежка форма мания за величие, подхранвана от страхливостта, продажността и безхаберието на българските финансови и правораздавателни институции!
В данъчната ти декларация фигурират само един апартамент и гараж в София, а, малко по-късно и няколко имота в родното ти село. Като доходи си декларирал само депутатската си заплата, която би следвало да се занули от удръжките, наложени заради неявяване. Тогава те питам откъде взе пари за пищните си сватби?
Нека видим сега какво е действителното положение с имотите ти!
Да започнем от прословутите Боянски сараи: Имотът е с разгърната застроена площ (РЗП) 3543 кв.м. и струва не по-малко от един милион и половина щатски долара. Официално е собственост на фирмата “Акома” - ЕООД на Кирилка Ангелова. Сградата е вдигната без строително разрешение и документ за собственост върху земята. Същото е положението и с масивната сграда около сараите и с двата пропускателни пункта за охраната. Така е и с парника, навеса, санитарния възел и т.н. За постройките не се плащат данъци, а Ангелова напоследък се издирва от прокуратурата. Ти, клетият, си само един беден, безимотен ползовател!
Друг “скромен” имот е хотел “Орфей” в Девин. Той е открит през лятото на 2005 година, а официален инвеститор е бившият президент на “Мултигруп” с фирмата си “Bulgarian eco project”. В момента, формални собственици са една бивша фризьорка и един бивш строител.
Имотът съдържа няколко масивни сгради с обща (РЗП) 23000 кв.м. и 475 легла.
Само откритият басейн е 1400 кв.м , а има и два закрити басейна, солариум, сауна, вани, египетска и турска баня. Както и три ресторанта.
Другият имот е хотелът “Каса Домини” в с. Рибарица. Земята, върху която е построен той, е закупена шест – седем пъти по-евтино. През 2002 г. добиваш 13740 кв.м и сграда с 250 кв.м застроена площ за 18360 лв., а през 2006 г.- още два терена от 1210 кв. м и застроена площ за 1463 лв. и 1485 кв.м за 1697 лв. Колко ли още имота имаш чрез подставени лица?
Ако питаш мен, става реч за огромни перачници за пари, чрез които се реализират данъчни измами и питам: къде са комисията Кушлев, къде е Главна прокуратура, ДАНС и НАП? Някак си успял, с пари, заплахи и хитрости да затвориш устата на всички тях.
И ми се иска да завърша с най-злокобната дата и най-тъмното деяние. На 17.10.2008 г. умира, прострелян с огнестрелно оръжие, твоят доверен сътрудник, Ахмед Емин. Умира в “Боянските сараи”. Прострелян е на прага на банята, с един изстрел в слепоочието. Бил е висок 1.80, а куршумът е забит в стената на 1.10 см. Прострелян е надвечер. Полицията действа много странно. Не е ясен резултатът от балистичната експертиза. Не са взети натривки от ръцете, което е задължително в такива случаи, за да се види убийство или самоубийство е. Все още не е поискана есхумация, та да се направят тези проби. Не е поискана графологична експертиза на предсмъртното писмо, открито в дрехите на мъртвия. За смъртта са се обадили в полицията около 18.00 часа, при положение, че инцидентът според едни е станал между 14.00 и 16.00 часа, а според други – между 12.00 и 13.00 часа. По това време в сградата е имало и други хора. Бащата твърди, че синът му е левак, а е прострелян в дясното слепоочие. Оглед е извършен едва около 20.00 часа, а съдът връща най-важното доказателство, защото неправилно е озаглавено “протокол за оглед”, въпреки че са взети предмети и би трябвало да бъде протокол за претърсване и изземване. Все пак това са професионалисти, а да допуснат такива фатални грешки. Как става …?
От тогава - пълно и мистериозно информационно затишие.
Нека обследваме версията за самоубийство. Човекът решава да свърши със себе си и, вместо да го направи на спокойно и достойно място, се прострелва пред прага на банята. Оставя предсмъртно писмо, но не на видно място, а в дрехите си. Стреля с лява ръка в дясно слепоочие и е някак превит надолу, та да може куршумът от ниво слепоочие да се забие толкова по-ниско. Все пак, да допуснем, че е станало точно така. Защо посяга на себе си този весел, умен човек, грижовен син, който не е зарязал баща си в инвалидна количка в дом за старци от около двадесет години, а и превъзходен съпруг и баща, който не се е развел два пъти и съпругата му не е имала причини да бъде недоволна от нито един аспект на брака? Защо ти избягваш погребението на своя верен съратник, презрително го наричаш “мъжка секретарка” и дори не ти стиска да произнесеш името му? Знам, че не си натиснал спусъка, защото за това се иска мъжка решителност, но знам също и, че си морален виновник за убийството или самоубийството. Ще ти кажа едно: На дневна светлина, сенките на мъртвите не могат да те обезпокоят твърде. Техният шепот е заглушен от пари, перчене, танци на красиви манекенки. Но пада нощта… Тогава мъртвите не шепнат, а крещят и злосторникът сънува кръвта. Тогава черните сенки се сгъстяват и очертават пред виновните пътя към вечния мрак. Рано или късно идва и възмездието. В края на краищата, Емин все още ти е съдружник във фондация “Хермес”. Очакваш дори мъртвите да служат за параван на злите ти дела…
Иска ми се да цитирам думи на Николай Слатински, които ми допаднаха силно: “Големите пари винаги са свързани с големи престъпления, а големите престъпления, рано или късно, оставят след себе си трупове”.
Виж какво стана с Луканов и с приятеля ти Илия Павлов. Те не бяха по-слаби хора от теб, но се отказаха да напуснат играта навреме и я напуснаха набързо. Политиката, която си замислил няма да се осъществи и никога твоят паметник няма да стои на мястото на паметника на Апостола и твоето име ще бъде скоро забравено. Върви си! Махай се от политическия живот! Престани да сееш зло, защото над главата ти се трупат тъмни облаци. Виждам мрак, страдание и смърт през май, другата година. Върви си! Моли пострадалите от теб за прошка! Часовникът тик-така безмилостно…
Паула Лайт.

вторник, 17 март 2009 г.

ВОЙНИЦИТЕ, ДЪЛГЪТ И СПРАВЕДЛИВОСТТА

Всички излезли до сега статии, разкази, притчи и книги можете да прочетете в блога ми:
http://paulaveritylight.blogspot.com


Трябва ли мъжът да служи в армията? Прави ли го изпълнението на този дълг по-храбър, по-добър, по-човечен? Дали армията следва да бъде редовна или наемна, професионална? Историята, изискването на различните епохи и спецификата на отделните държави дават различен отговор на този въпрос. Уважавам искрено пацифистите, които отказват да служат в армията по религиозни или етически съображения, като в името на идеите си изтърпяват санкции, страдат, борят се за кредото си. Такива хора не са страхливци, а истински хора. Не мога да приема, обаче, глезльовците, които в миналото са използвали протекциите на мама и тати, “връзките” и възможностите си и са кръшкали, докато техните връстници са страдали и търпели неприятното задължение. Това е прилагане в практиката на правилото, очертано от Оруел, “всички са равни, но някои са по-равни от другите”. Една моя приятелка, чаровна и обаятелна жена, не можеше да понася подобен тип “мъже”, наричаше ги “пухльовци” и отказваше да се среща и да излиза с тях. Намирах, че е напълно права…
Но нека се разходим назад във времето и видим как стоят нещата с войнския дълг в България.
Със създаването на третата българска държава през февруари/март 1878 г., се въвежда и задължителната военна служба. За българския младеж да служи в българската армия беше гордост и патриотичен дълг. Всяка майка, родила син, се гордееше с това, че синът й един ден ще прекрачи прага на БНА. В онези години вървеше поговорката, че жена, която не е раждала, и мъж, който не е ходил войник, не стават за нищо. Изпращането на новобранците се превръщаше в празник по места и се състояха тържества по-пищни и от сватби. Всеки младеж с желание, нетърпение и възторг очакваше момента в който да бъде одобрен от комисията, че е годен да бъде БЪЛГАРСКИ ВОЙНИК.
Как нашите политици са гледали на тази мъжка мисия, изисквана от времето?
Ако се върнем няколко години назад ще видим че Иван Костов през 1969/70 г. е служил като радист в Кърджали. В Кърджали е служил и Юнал Лютфи. Огнян Герджиков е служил през 1964г. в Божурище. Военна служба е отбил и Ахмед Доган. Даже Тодор Живков го е сторил като трудовак, а Владимир Живков, неговият син също е служил в НШЗО Плевен.
Дали новите политически мъже, в чийто кабинети често присъства портретът на Апостола на Свободата, са наистина такива патриоти и държавници, милеещи за България? Дали и те са чакали с желание да се наредят в редовете на БНА? Ще спомена някои от тях, защото трудно се намират сведения извън документите на Централния военен архив във Велико Търново.
Ще започна от Председателя на Народното събрание, Георги Пирински. По повод кандидатурата му за президент, от думите на тогавашния министър на отбраната научаваме следният факт: “негоден за военна служба в мирно време”, поради заболяване на костната система и бил зачислен в запаса. Това се е случило в далечната 1968 г., а днес 41 години по късно си е напълно здрав! Изглежда костната му система се е подмладила, откакто заема държавнически длъжности. А не беше ли крайна наглост да се кандидатира за пост, който, по Конституция, предполагаше да стане главнокомандващ Българската армия?
Сергей Станишев - по думите на личното му пресаташе Таня Генева не е ходил войник, защото бил с двойно гражданство! Премиер чужденец! Ако знаеха, нашите революционери от освободителните ни борби щяха да се обърнат в гроба! През 1985-1987 г. той трябвало да бъде войник , а той бил журналист на свободна практика… Същият не е бил войник и в редовете на Червената армия като съветски гражданин. В замяна на това, обаче, дипломната му работа в Историческия факултет на Московския държавен университет е: „Ролята на униформата за бойния дух на военнослужещите в Червената армия”. До 30 годишна възраст т.е. 5 май 1996 година Станишев е трябвало да отбие военната си служба, но това не се е случило. Доскорошен член на ВС на БСП Илия Божинов, който познава отблизо Станишев казва: “... Сергей не познава добре живота на хората в България. Станишев е откъснат от живота и много му личи, че не е ходил в казармата”.
Бившият министър и настоящ кандидат за шеф на НАТО - Соломон Паси, също не е ходил войник. Създаде през 1991 г. Атлантически клуб. Баща му Исак Паси е бил съветник на Тодор Живков . За Соломон се твърди, че бил твърде нисък на ръст и затова бил отхвърлен. За отстраняване по здравословни причини знам, но за височина…, а и като го гледам не е чак толкова нисък. Ще Ви припомня, обаче, смелото му изказване в Народното събрание, че България един ден ще бъде член на НАТО. По време на тази негова реч (документирана във филмов материал) на банките на първия ред стояха Луканов, Лилов, Джуров. Интересно как така за смелите му думи не опита бастуна, радиацията или не беше блъснат от кола. Дирижиран сценарий.
Дали Паси е такъв демократ и всичките му постъпки са в полза на България…? За него важно е, кой господар плаща по-добре. Като чуждестранен съветник на правителството за интеграцията на Македония в НАТО (заплата 1 евро), един ден ще научим, че търговският център в македонската столица е собственост на бивш външен министър на България.
Волен Сидеров – който винаги сочи с ръка “В атака!”, също не е ходил войник, поради тежко късогледство с десет диоптъра! За него Павел Чернев казва: “Волен е с тежко късогледство, ако не знаете. Поне това сочи справката защо не е ходил войник. Не знам защо никога не съм го виждала с очила.
Филип Димитров - български премиер, също не е отслужил военна служба.
Емил Кошлуков, съден (върху неговата биография може да се поразсъждава. Много от затворниците се вербуваха от ДС), лежал присъда в затвора и след това е опростено дослужването му не без намесата на ген. Семерджиев и ген. Джуров. Как Ви звучи това?
Константин Тренчев е с подобна съдба. Задължителната му военна служба е протекла в трудови войски в мини „Марица-изток” и е прекратена предсрочно по психични причини.
Ето какви патриоти са нашият политически елит или по-точно “псевдо елит”!
В Англия и Дания военната повинност е задължителна. Кралица Елизабет ІІ е с чин младши офицер от запаса, а бъдещата датска кралица Мари посещава курс за млади бойци. Хората, които са лицето на тези държави, макар и жени, са национално по-отговорни от нашите “мъже” - политици! Монархиите по света следват примера на Европа. В Тайланд и Йордания, монарсите имат боен опит. Така се изгражда лицето на страната пред света! Така се създава уважението на хората към държавата и институциите.
За нашия монарх Симеон Сакскобургготски няма да коментирам (този въпрос съм разгледала в статията си: “Тъмна Сакскобургготска приказка”).
А какво да кажем за Емел Етем, министър на държавната политика при бедствия и аварии, която на 5 март 2009 - получава военно звание майор и е зачислена към мобилизационния резерв на българската армия със заповед на министъра на отбраната Николай Цонев? Завършва висше образование със специалност: “технология на машиностроенето и металорежещи машини” (Висше техническо училище “Ангел Кънчев” в град Русе - магистърска степен). Какъв ли инженер е била..? Дали професионалното й израстване се връзва с заеманата длъжност? Е, всички видяхме по време на наводненията и другите сполетелите ни природни бедствия. А как биха гледали и козирували на тази особа истинските бойци?
Изобщо неведоми са пътищата, по които се гради военна кариера в съвременна България.
А какво да кажем и за Бойко Борисов? За по-малко от 8 години от капитан израсна в генерал-лейтенант. Случаите са много. Направо ми се повръща.
Както се раздават медалите, така се раздават и чинове в българската армия и полиция. Не е важно дали си кадърен. Важното е да си наш човек и да си послушен. На кого ли? Ами сами можете да се досетите. Трудно ще се отървем от “братската прегръдка”.
Накрая ще запитам всички граждани на България: Не Ви ли омръзна да гладувате и страдате? Да Ви ограбват и манипулират? Да се подиграват с Вашето достойнство? Не Ви ли дойде до гуша този преход и тези фалшиви реформи? Докога ще допускаме да ни управляват хора, не успели да се утвърдят като професионалисти? Докога ще търпим хора, които провеждат антибългарска политика? Докога с тази наша апатичност и бездушие? Докога…?
Призовавам Ви, ГЛАСУВАЙТЕ всички и мислете преди да пуснете вашата бюлетина. Ако никои не Ви харесват, задраскайте ги, но не им давайте възможност да разпределят, да броят и да управляват с Вашия глас.
Паула Лайт.

вторник, 3 март 2009 г.

Кухата марионетка Станишев - символ на крайното унижение за Родината

Актуални статии на социална тема!


През последните няколко години, когато разрухата, отчаянието и безпътицата станаха съдба за народа ни, когато организираната престъпност и бившата комунистическа върхушка дърпаха конците, когато всеки, който имаше младост, сила, интелект и достойнство напусна страната и тук остана окаяният и обезверен “човешки материал”, в това грозно, чудовищно и безрадостно време Москва чрез указания и декрети, уреди нейният слугинаж да ни нанесе последното и най-тежко оскърбление. Оскърблението си има име: Сергей Димитриевич Станишев. Защото, съгласете се, премиерът е емблематичен за една държава. По неговата същност светът оценява нейната сила, независимост, качества и способност да се развива и прогресира във времето. Наше лице стана едно пълно нищожество, на което липсва дори капчица достойнство, характер и способност. Нека проследим твърде жалкия му житейски път:
Това същество е родено на 05.05.1966 година в град Херсон, СССР (днешна Украйна). Син е на Димитър Яков Станишев, бивш секретар на ЦК на БКП, отговарял за международните връзки на БКП и на Дина Сергеевна Мухина, преподавател във факултета по славянски филологии към Софийски университет.
При такъв трамплин - татко във висшата комунистическа йерархия и майка - почитана съветска гражданка момчето би следвало да покори върхове и да извърши чудеса в развитието на кариерата си. Налице са всички привилегии, които да направят пътя му широк и лесен. Има, обаче, личности, които са толкова нищожни и инертни, толкова пасивни и лишени от капчица талант, че нищо не е в състояние да ги изведе към върха. Поне не и чрез собствените им качества.
Момчето завършва средното си образование в София с отличие. Естествено, бивайки съветски гражданин с подходящия идеологически произход, получава възможността да бъде моделиран и шлифован в Московски държавен университет, където през 1989 г. завършва успешно. Дипломната работа, която е защитил е на тема “ Ролята на униформите за бойния дух на военнослужещите в Червената армия”. Ето това е приносът на младия гений към историческото познание! Пет години по-късно защитава и докторат на тема “Системата на служебното повишение на висшите граждански чинове в Русия и нейната еволюция през втората половина на 19 век”. Точно такъв абсолютно безполезен и некадърен индивид е идеалният кадър от гледна точка на комунистическите възгледи. Подобна личност не може да не осъзнава собствената си безполезност, непригодност към истински ползотворни занимания, некадърност. Това автоматично прави човека послушен, превръща го в марионетка, в пасивна глина, готова да бъде моделирана по волята на своите кукловоди-господари. Такава личност няма начин да не расте в йерархията.
През 1998 г. Станишев специализира политически науки в Московската школа за политически изследвания, а в периода 1999- 2000 година момчето е изпратено за награда да учи международни отношения в Лондонската школа за икономика и политически науки. Там се намират скатаните партийни фондове на другарите, процъфтяват великденчета, формира се кликата около принц Кирил. Там момчето Сергей защитава научно изследване на тема “Съвременната външна политика на Русия”.
Как нашият герой няма да благоговее пред господарите си в Москва? Близо десет години след завършване на средното си образование той живее като техен храненик, без да свърши нищо полезно, без да работи и един ден, без да служи в армията (въпреки любовта си към “униформите” и “бойния дух”)!
Затова буди учудване факта, че през 1996 година се отказва от руско гражданство и става български гражданин. Обяснението е само едно - момъкът действа по заповед на своите опекуни, които подготвят верния си слуга и протеже за политическа кариера в България.
И тя не закъснява, а започва с пълна сила година преди смяната на гражданството. През 1995 г. Сергей е назначен за главен експерт в отдел “Външна политика и международна дейност” към Висшия съвет на БСП, а от 1996 до 2001 г. става завеждащ отдел.
През май, 2000 г. момъкът е избран за член на Висшия съвет на БСП, а през юни, 2001 г. яхва гребена на вълната на голямата политика и става депутат от листата на Коалиция за България за 19 Многомандатен избирателен район в Русе. През декември същата година вече е председател на Висшия съвет на БСП и на Парламентарната група на “Коалиция за България”.
Не е за учудване, че шеметната кариера на една креатура, изпълзяла върху лабораторното стъкло на окаяния ни политически живот от мръсните блатни води на пълната посредственост и безхаберие оскърбява други кадри на БСП, които, вероятно, са не по- малко предани на Москва, но за разлика от Сергей са мислещи хора. Пример за такава реакция към подема на Станишев е, да речем, Татяна Дончева. Както и да е, възмущението и опитът да се спре безумието са напразни. За Русия, Сергей е най-подходящият кадър, който да оглави българската държава. Той е посредствен, малодушен, безполезен и, меко казано, не особено умен. Такива хора са покорни до безгръбначие, защото без своите кукловоди биха се върнали обратно в калта, където им е мястото.
През юни, 2005 г. Станишев отново става депутат за Коалиция за България, този път за Втори Бургаски многомандатен избирателен регион. Председател е на Парламентарната група до избирането му за министър-председател на Република България, което става на 16.08.2005 година.
В какъв смисъл намирам това събитие за огромно унижение и страшно падение?
Първо, Станишев не е работил нещо истински полезно за някого и един ден през живота си. Предполагам, че първото вписване в Трудовата му книжка е като депутат, освен ако придобиването на докторат в Москва или специализация в Лондон не се зачитат за такъв или приемем за труд дейността му като журналист на свободна практика в рамките на няколко години. Той не познава потта и сълзите, страданието и любовта, творчеството и възторга. Едва ли някога е засял дърво, заченал или осиновил дете, положил брачна клетва пред човека, който обича. Лично аз не вярвам да е способен на истинска любов или на истинска омраза. Може ли такава личност да има достойнство и самочувствие? Може ли плазмодият да има гръбнак?
За него великият баснописец би възкликнал:
“Кажи ми, жалко ти творение,
Как се издигна чак дотук?
С пълзене!”
Но нима Путин и последователите му имат потребност от друг тип държавник в България, която желаят да съхранят като свой пасивен и безличен сателит? Момчето Станишев идеално съответства на целите и експанзионистичните амбиции на голямата северна държава.
Как се изявява в политическо отношение премиерът?
Преди всичко, прави впечатление неговата поразителна инфантилност. По отношение на зрялост и житейски опит, на мъдрост и интелект той съответства на едно тринадесет-четиринадесет годишно момче. Особено комични са опитите му да се хареса на младите хора в страната си, като имитира нескопосно авангарден и храбър младок. Оттам и неговата “рокерска” кариера. На практика, обаче, се получава точно обратният ефект. Истинските рокери, смелите рицари на железните жребци се чувстват оскърбени и подиграни от твърдението на този екземпляр с меки китки и мекушава същност, че е един от тях. Това положение не може да се промени с постове и пари. Презрението не може да бъде удавено в бира и затрупано с кебапчета. Неговата свита, ония, които са готови да встъпят в Младежки съюз към БСП са мекушави кариеристи с не повече достойнство и качества от лидера си.
В отношението на премиера към кризите във вътрешната политика също блика детинщина, глупост и безмозъчна наглост. На негово място, един Луканов, например, би къдрил безмислени слова, би лял статистика за някакви несъществуващи успехи на властта, но би се въздържал от открито нагло поведение. Малцина са онези, които биха назовали саркастично “седянка” учителската стачка, които биха се хилели като леки госпожици в моменти, в които опозицията е хванала министъра на вътрешните работи по бели гащи да си гука с лица от престъпния свят или когато във финансовото министерство са разкрити крупни измами и кражби чрез източване на ДДС. Станишев реагира точно толкова неадекватно на кризисни положения. Вероятно, все пак, господарите му са прекалили в старанието си да подготвят за България съвършено безмозъчен държавен глава.
Още по-фрапиращи са гафовете на премиера във външната политика. Привидно, там нещата са добре. По време на това правителство сме страна - членка на ЕС. Но дали всичко, което се случва е толкова хубаво за Родината, а и за ЕС? Преди известно време, един чуждестранен дипломат с житейски опит и мъдрост прогнозира, че България може да се превърне в Троянски кон в ЕС. Като данайци в тази древногръцка трагедия той виждаше Русия. Дали и доколко е бил прав?
Трудно ми е да преценя това, но страната ни стана синоним за корупция по високите етажи на властта, за скапана съдебна система, за злоупотреби с Европейските фондове и за безхаберие на родните висши чиновници.
Да вземем един единствен пример за реакцията на Станишев пред поредния скандал, свързан с България, в Брюксел. В периода, когато ни бяха спрени Европейските фондове по програмата “Фар”, поради присвояване на 220 млн. евро, вместо да поеме ангажименти и да предприеме енергични мерки за откриване и наказване на виновниците, премиерът ни започна да се държи като нещипана госпожица и да хленчи, че Брюксел обвинявал София несправедливо и че отнемането на фондовете щяло да доведе до “криза във вътрешната политика”.
Разбира се, нито един нормален, здравомислещ българин не следва неговата линия на поведение. Цитирам едно от най-меките изказвания по въпроса, което открих във форумите за оня период:
“ Брех, да му се не види! Лапачите на парите на европейските данъкоплатци, разбирай обръчите на Доган и на БСП, били огорчени, че малко ще им поограничат краденето!”
Народът ни не се състои от безмозъчни идиоти и хората много добре разбират истината и мащаба на безобразието и злоупотребите на властта. Още по-тъжно е, обаче, да е налице мъдър народ с почти дебилен премиер!
Друг пример, който илюстрира добре раболепното поведение на младия премиер към господарите му в Русия е неговото посещение там след газовата криза. Момчето, заедно с други дребни чиновници и лакеи е чакало в предверието на покоите на Медведев, за да бъде прието. Завърна се в победоносна еуфория, тъй като господарят е заявил великодушно : “Газ ще има!”. В замяна, Станишев се е оправдавал за американските военни бази и е обещавал България да стане посредник при усилията за затопляне на отношенията между Русия и Европа. Все едно, че ние сме голям авторитет в Брюксел и че думата ни би се чула там! Та нали неотдавна в “International Herald Tribune” излезе материал, който визираше връзките на двама български министри с подземните структури на престъпния свят?! Едно стана ясно от срещата на Станишев в Москва. Доколкото зависи от неговата воля и от волята на управляващата партия, Родината ще става все повече и повече енергийно зависима от Русия!
Ето такова е положението на България във вътрешната политика и пред външния свят при управлението на Сергей Димитриевич!
В навечерието на предстоящите парламентарни избори не апелирам към неговата съвест! За да имаш и капчица чувство за собствената вина и покаяние, трябва, все пак, да не ти липсва съвсем разум, воля и дух. Апелирам, обаче, към управляващата БСП. Колкото и да сте доказали във времето, че ви е чужда всяка нравственост, всеки срам и всяко покаяние, освестете се! Не използвайте гласовете на клетите зомбирани старци, за да поставяте държавното кормило в ръцете на нищожества! За да ви уважават поне собствените ви господари, нужно е, все пак, да имате някакъв разум и морал. Идва време разделно, когато страданието, трусовете, кризата и болката ще преосмислят ценности и идеи. Бивайки човешки същества, не позволявайте да се озовете в бездната на грях, за който няма изкупление!
Паула Лайт - http://www.hermesbooks.com/detail.php?pID=941&pcatID=14 (internet supply).
Възникна грешка в тази притурка

Мнението Ви за статията

Възникна грешка в тази притурка

NASA Image of the Day

ooVoo Web Video Chat Room

Възникна грешка в тази притурка