понеделник, 13 декември 2010 г.



ДЕКЕМВРИ ИЗЛИЗА КНИГАТА МИ "ЛЕГЕНДИ ОТ СИНИТЕ ПЛАНИНИ” НА          ИЗД."ДИЛОК" - http://dilok.net/


АНОТАЦИЯ

       За да заблещука в душите ни перла, нужна е песъчинката на болката и страданието. За да се трансформира кипящата горчива смола в кехлибар, трябва да се премине през най-тежкото изпитание, наречено време.
       Тези осем приказки от света на Сините планини ни даряват пътека към безкрайността. Пътека, по която разбирането ни за живота и смъртта, за любовта, за истинската мъдрост, за творчеството и милосърдието ще се извисят до ново, различно ниво.
       Светът, в който ни въвежда авторката, е приказен и фантастичен. Но приказките, понякога, са по-истински от горчивата реалност.
       Попитайте сърцата си и си спомнете за розата на Малкия принц, за крачката на Алиса през огледалото или за палавата усмивка на Питър Пан. Тогава затворете очи и смело поемете към Сините планини.
       На добър път!

понеделник, 26 юли 2010 г.

КОНТРАБАНДАТА - НАЧИН НА УПОТРЕБА

Скоро по книжарниците ще излезе новата книга "Пътища" на Паула Лайт и Димитра Г.

Отдавна, много отдавна, още от зората на държавността, се играе една и съща любима игра на котка и мишка. Котката е държавата с ненаситната си хазна, високите мита и акцизи, рояка бдящи чиновници, митничари, данъчни служители и пр. Мишката е символ на групите храбреци и тарикати, чиято заветна цел е да погълнат плячката сами, без да оставят и парченце за лакомата паст на котката. Играта се нарича контрабанда.
Предполагам, като ученици също сте чели за подвизите на интересните мъжаги-злодеи с мечове и револвери, които, в безлунни нощи, са акостирали на пусти брегове и, под самия душещ нос на ченгетата, са стоварвали сандъци с ямайски ром, хавански пури и други благинки. Имало само една малка, досадна подробност. При цялото си усърдие и заетост, тия смели мъже някак забравяли да се отчетат на държавата.
Книги като „Странноприемница Ямайка” на Дафне дьо Морие са придали на контрабандната игра блясъка на тайнственост, романтика и героизъм.
В ония славни времена, преди два-три века, въпросът се решавал с храбри хайки в мрака, с престрелки и някоя и друга бесилка за назидание.
Тук и сега, в първата половина на двадесет и първия век, в обновена България, поела по пътя на своето европейско развитие, играта продължава, но с доста променени правила.
В епохата на прехода, котката на българската държавност много измършавяла. Ребрата й се брояли, преплитала кълки и, както става с всяко изтощено животно, чиновниците-бълхи изпивали сетните капки на разредената й кръв.
На бълхите хич и не им пукало за котката. Малките им, гладки и затлъстели мозъци дори не си давали сметка, че, ако тя гушне букета, те също ще загинат от глад! Не, нито една бълха не си мислела как плячката да остане в устата на котката, неин приемник. Било ги яд, обаче, че всичките благинки са за мишките, а те, великите народни трибуни, могъщите управници, нямат никакъв дял в купона.
Така, българските политически бълхи били окончателно шута на държавната котка и сами мутирали в лакоми, охранени котараци.
После, управляващата котка привикала мишките, една по една, и ги „открехнала” за новите правила на играта контрабанда:
- Виж к’во, брато - казала им. - Дай да не се дърляме за глупости, а да си поделим плячката. Майната й на държавата! Нема да плащаш разните му мита и акцизи, ама ша кихнеш и за нас от печалбата. Ша стане добра далавера.
По-умните мишки решили, че новите правила ще намалят търговския риск и били лапи с котката. Сделката била скрепена.
Бедата, обаче, била в туй, че, на няколко години, управляващите котараци в парламентарната ни демократична република се сменяли. Те си знаели, че, не след дълго, плячката ще попадат в други муцуни и това ги правело още по-кръвожадни и по-лакоми.
Най-лесно било за червения котарак. Той си имал контрабандни канали, тайни сметки и престъпни аверчета още от епохата на развития социализъм. С посредничеството на братските комунистически партии, отдавна бил организирал вида на стоката, вноса, пая си. Даже си бил отгледал своя собствена порода мишоци, по-точно, свирепи пристанищни плъхове, еволюирали от някогашни барети, охранители в УБО, шпиони или спортисти. Тандемът работел в пълна хармония.
Не така просто било дереджето на синия котарак. Той все още си бил млад, до вчера, малко котенце, родило се на площадите в зората на демокрацията. Нямал си котешки роднини зад граница, нямал опит и стаж в лова на мишки и, понякога, контрабандистите направо се бъзикали с него.
Но младокът набързо отърсил козина и схванал правилата на играта: вместо в хазната, плячката отивала в партийната каса, откъдето се разпределяла по-лесно, или във фондации с благопристойни имена и дваж по-благопристойни цели.
След няколко откъснати или смазани опашки, изгризани уши и заложени капани с отрова, мишките най-после схванали намека, че с новия шеф шега не бива и се вградили в схемата. За това се погрижил един особено гаден, духовно скопен котешки екземпляр с прякор „Сивия кардинал”.
Оригинално решение намерил жълтият котарак, който си мислел, че още носи корона и се изживявал като лъв и цар на всички животни в гората.
Той черпел опита си в престъпните далавери от Лондонския финансов клуб, в който ултра червени пролетарски котараци и ултра жълти монархисти отдавна лочели от една и съща купичка.
Така, жълтият замяукал, че ще покани на държавната трапеза мъдри кучета, които да сложат край на контрабандата. Така, на българския финансов небосклон се появили хрътките от, служители на короната, чиято задача била да изпират отмъкнатата плячка, отчитана като техни хонорари и да я връщат в муцуните на жълтите котки, узаконена. Квотата на мишките малко намаляла, но, все още, имали достатъчно интерес да си сътрудничат с котешкото племе.
Но дошло времето на трите котки. Тогава зейнали три лакоми муцуни: на червения,  жълтия и на лукавия чер котарак, който бил най-охранен от тримата, но вечно хленчел за права и свободи на черните котки.
Та, появил се голям зор при решаването на въпроса как ще се дели плячката. Спасението дошло от друг, четвърти котарак, който се пишел пъстър, въпреки че червените му петна били най-много. Тримата напълнили купичката му с гъста сметана и той приел да посредничи как да си поделят плячката по Контролно пропусквателните пунктове и видовете стоки. Вярно, неведнъж партньорите се зъбели и хвърчели фъндъци козина в три цвята, но някак се оправяли. Всеки от тях си имал собствена кохорта от обслужващи ги мишки-контрабандисти.
Но, за кой ли път в злощастната ни родина завял вятърът на промяната!
Появил се нов, хищен, самоуверен котарак, мускулест и едър, със снежнобяла козина на когото дали името Пожарникаря.
- Ох, сладкият ни пухчо! - въздишали булките и мечтаели да отглеждат новия котарак върху меки родопски китеници и да го гушкат в собствените си легла.
- Какъв юнак, какъв хубавец! - дърпали мъжете оределите си мустаци и философствали над чаша ракия. - Той ще изгони ония свирепи и алчни котараци, ще натика плъховете в мишата дупка, дето им е мястото, ще напълни хазната и коремите ни!
Никой не искал да види лукавия жълт блясък в зениците на животното. Не! Хората гледали на него като на бяла лястовичка на надеждата. Те знаели за това, че гаси пожари, но не знаели, че може и да ги разпалва. Знаели, че е ужас за плъхове и мишки, но не знаели, че често се пазари край мишите дупки за сирене. Знаели, че ненавижда алчните котараци в познатите им цветове, но не знаели, че просто иска да грабне плячката им и то не за да я сложи в хазната, а в своята собствена муцуна.
Когато седнал на владетелския трон, белият котарак си имал пая от тринадесет фирми, някои прекратени, а други, действащи, както и банка на името на своята писана, през която минавали всичките по-солидни финансови операции на държавния бюджет. Нямал си, обаче, дял от плячката, носена отвъд границата ни от плъхове и мишки, а това много го тормозело. Наред с всичко друго, трябвало да пази и имиджа си на борец срещу престъпността и за народно благоденствие.
Така, белият котарак, който с гордост носел името си Пожарникаря набързо овладял всичките трикове на илюзионизма.
Под блясъка на телевизионни камери, той вкарал в миша дупка няколко измършавели, тъпи мишки, които просто не умеели да преговарят адекватно с котешкото племе, а хората засияли от радост, че новакът ще сложи край на кражбите, анархията и разсипията.
После албиносът тихо като мишка, лукаво като хиена и ловко като маймуна започнал да гради своята собствена котешка империя.
Няма да се спирам на сортовете плячка като дрога, месо или горива. Не знам дали котаракът е успял да сложи лапа и върху тези блага.
Ще се спра само на въпроса за цигарите.
Когато албиносът се възкачи на трона на държавното управление, търговията с цигари беше доста стабилна и спокойна. Цените не се бяха менили скоро и голяма част от дължимите акцизи действително постъпваха в държавната хазна. А българинът просто не може без тютюна. Може да се лиши от брачен партньор, от имоти, от хляба дори, стига да има възможност, след всяка загуба, нервно да си запали цигара.
Лукавият албинос видял огромния потенциал в тази наша национална страст. Той започнал жално да мяука пред достатъчно на брой телевизионни камери колко ограбена била хазната след управлението на останалите котараци, колко е тежка световната криза, как трудно било да върже бюджета. После, драстично увеличил акциза върху цигарите.
Земята българска екнала от жаловити стонове, писъци и проклятия.
Видиотени от никотинов глад старци търсели по улиците недопушени фасове. Съпруги и съпрузи се карали помежду си и крещели на децата си: „Аз нямам пари за цигари, а те шоколад взели да ми искат!”
Почтени учителки сънували как разбиват павилиони с цигари, университетски професори, с разтреперани пръсти, просели по някой и друг къс от доста по-заможните си студенти.
Появило се ново чудо. Електронната цигара, с която може да откажеш истинските. Така, сериозни и улегнали граждани засвяткали с чудатото приспособление като извънземни. Но после смутено шепнели:
- Колега, още не съм отвикнал от тютюна. ‘Айде, черпи с една истинска цигарка!
На всеки ъгъл се появили надписи: „Продавам тютюн и машинки за свиване на цигари.”
Предприемчиви работници-хигиенисти от цигарените фабрики започнали да търгуват с тютюнеца, който измитали от земята.
Конкуренцията загрубяла. Производители на електронни цигари гръмко обвинявали съперниците си, че продават „китайски боклуци”, които увреждали мозъка.
Албиносът се хилел доволно. Стореното от него било дало небивал шанс на родната контрабанда с цигари.
От времето на революционните комитети, никого не били посрещали с такъв възторг мишоците. От гадни плъхове, контрабандистите станали „симпатяги”, „наши момчета”, „смелчаги”.
Дори стариците открехвали съседите си къде са чули за най-близък контрабанден пункт, а предприемчиви безработни булки вземали по няколко стека на консигнация и тръгвали да ги продават на дребно, от врата на врата срещу малка печалба.
Всеки благославял контрабандиста като съвременен Робин Худ, народен спасител и юнак.
А котаракът албинос доволно се облизвал. Сам бивш мишок, съсобственик на фабрика за „Марлборо” и „Мелник” уличена в производство на фалшиви цигари - менте в Крайморие, той знаел как да дресира и организира бандата си от плъхове. Фабриката му била разследвана през 1995 г., но, някак на магия, продължила да работи до 1997 г. Съдружник му бил и небезизвестният подземен плъх Румен Николов-Пашата. Тогава шеф на местното РПУ бил Георги Пенев, който след това станал шеф на Бургаския клон от охранителната фирма на пожарникаря. По време на разследването, нашият все още мъничек плъх изобщо не бил разпитван.
И така, в резултат на добре организираната цигарена афера сега, личната хазна на котарака-албинос прелива, а в народната се гонят ветровете.
Но, поне според мен, „Белият” си има и друга заветна цел. Ако успее да съхрани това статукво, докато е на власт, тютюневите предприятия съвсем ще фалират. После, колко му е да ги приватизира чрез подставени лица на безценица?!
Стъпка по стъпка, нашият герой с хищните си лапи, претърпява интересна еволюция: От плъх, в котарак, а от котарак, в хищен тигър.
Но стига съм ви разказвала приказки в този хубав неделен ден! Я да взема да си запаля една контрабандна цигарка, да си сипя от домашната ракийка, произведена без акцизи, в нелегален казан от барабаните на две стари перални и да си направя салатка от генно обработени доматени мутанти.
Наздраве! Да живее контрабандата!

Паула Лайт - 25.07.2010 г.

събота, 12 юни 2010 г.

П Ъ Т И Щ А


Скоро по книжарниците ще излезе новата книга "Пътища" на Димитра Г.и Паула Лайт - http://www.dallas-bc.bg


АНОТАЦИЯ

Това е разказ за пътищата на една смела жена от черното зло на комунистическа България, през кървавата мелница на емигрантската участ, до висините на икономическия, културен и политически елит на САЩ. От репресиите, тормоза, униженията и сивия труд до познанството с множество интересни личности, включително писателят Труман Капоти, който ако не беше покосен от тежката болест и смъртта щеше да разкаже тази необикновена история, вместо мен.
Паула Верити Лайт.

понеделник, 24 май 2010 г.

ПО ДЕЛАТА ИМ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ.

На 17.04.2010 г., "политик, лидер на партия Ред Законност и Справедливост (Р.З.С.), посети Чикаго, заедно със своя заместник в партията, Атанас Семов и международния секретар, Живко Темелков. Там, в залата при българската православна църква „Света София”, в продължение на близо три часа, "видният политически трибун", с тържествен и пророчески глас, обяви, че Българската Конституция трябва да бъде сменена.
Това, безспорно, е истина. В този свой вид, Конституцията е огромна спънка пред възможността поне да поемем по пътя на трансформацията си в нормална демократична държава. Преди около двадесет години, онази част от българската интелигенция, която не беше сляпа, нито на слугинска прехрана в кухнята на власт-имащите, вече прекрасно осъзнаваше това. Дотолкова, че, безпомощни да сторим нещо друго, участвахме в гладни стачки. Разбирахме, че проектантите на тази Конституция искат реформата в България да бъде по посока на хаотична бананова република, подвластна на мафията. Но бяхме безсилни нещо да променим. Тогава, Яне Янев не беше един от нас.
Истината е проста. Този политик си търси свещена мантра, ореол, основание да остане на сцената, без да бъде освиркан и замерян с домати. В тази насока, темата за Конституцията му върши чудесна работа.
Нека си припомним какви ореоли си нахлузиха над недостойните чела други негови събратя:
Симеон Сакскобургготски - надеждата за благосъстояние - „Ще оправя България за 800 дни”.
Сергей Станишев - социалната струна в сърцата на бедняци-те - „Стабилна и социално ориентирана политика”.
Бойко Борисов - надеждата ни за капка справедливост в зеления ад на джунглата - „ще вкарам бандитите в затвора”.
Ахмед Доган - чувството за етническа солидарност - „права и свободи за малцинствата”.
Е, оказа ли се ореолът им изкован от благороден метал или, с времето, ръждяса, както всяко фалшиво тенеке?!
Ще си отговорите сами…
А на лъскавия плакат-покана Яне Янев бе назован „лидер на новата Българска Република”. Какъв цинизъм! Моля се единствено да ни пази Бог.
Ние, които живеем между пипалата на октопода на територията на България, отдавна не можем да си позволим наивност. Твърде дълго ни прострелваха с халосни патрони и живи са ни одирали кожата, за да продължим да бъдем лесна плячка. Сега вече се придържаме към кредото: „По делата им ще ги познаете”.
Нека за миг осветим фигурата на Speedy Яне.
Съжалявам, ако ви разочаровам, но той просто не е реален политик, а фигурант и момче за политически поръчки на друго, доста тъмно лице от българския подземен свят - обвиняемия Алексей Петров.
Алексей, бивш служител в специалния отряд за борба с те-роризма, бивш търговски съдружник на Бойко Борисов в „Будо-инвест” - ООД, съществувало до август, 1998 г., бивш служител на ДАНС и постоянен участник в разпределянето на баницата между босовете на престъпния свят, до неотдавна, беше в топли и сърдечни отношения с настоящия български премиер.
Негово сламено чучело в политическата власт, в която просто няма как да се легитимира с лично присъствие, е Яне Янев, из-вестен в политическите кръгове с нежното прозвище „Лудото Яне”.
Ето как, преди известно време, дребният политически клоун, за няколко месеца, набра инерция и влезе с трясък и гръм в голямата политика.
Той е бил разследван за документ с невярно съдържание, съставен с цел да се отърве от казармата. В този фалшив документ пише, че той е бил приет за студент, което е довело от предсрочното му уволнение. Хванат на тясно, през 1989 г., родният политически трибун е бил вербуван от Военното контраразузнаване.
Опитите му през годините да излезе на голямата политическа сцена са комични, трогателни и патетични. Той не успя да свие гнездо в нито една политическа партия. И как да успее, когато името му се използваше като синоним за налудна политическа мегаломания?
Но, с лостовете и средствата на Алексей Петров, Янев, най-неочаквано, получи своята писта към върха. Този, който не направи кариера в нито една партия, създаде своя. Финансовата му немощ загадъчно се изпари и човекът си спретна скъпа и бляска-ва предизборна кампания. С цел компромат на конкуренцията, добрият Яне взе да вади от ръкава си факти, които биха могли да се узнаят само със съдействието на службите за сигурност.
Така, момчето влезе в парламента, който отдавна не е храм на българското народовластие.
Отначало, докато Бойко Борисов и Алексей Петров бяха в топли дружески отношения, между ГЕРБ, РЗС и Атака цареше трогателно единство.
После, големите атове (жребци) се сритаха, а, когато конете се ритат, магаретата страдат. Така, гневът на премиера към Алексей Петров първоначално се насочи към клетия Яне.
С леко нерегламентирано въздействие върху друг полити-чески клоун, Марио Тагарински, парламентарната група на РЗС беше разбита.
Яне получи съответните заповеди и насочи стрелите си както към пожарникаря, така и към раболепния му и послушен съратник, Волен Сидеров.
Завихриха се дребни схватки, отвратително жалки и нелепи, в които забележителните български герои взаимно се нападаха на теми от икономическата политика и борбата с корупцията до сексуалната принадлежност.
„Малките” проблеми на Алексей Петров, свързани със за-държане в следствения арест и повдигане на куп сериозни обвинения, изплашиха Яне Янев. Очевидно, през цялото време той се е надявал Алексей да изпревари Бойко, но стана точно обратното. Ето как, послушното момче се оказа в много кофти позиция вър-ху политическата и житейска шахматна дъска. В България, вече никой не го приема сериозно и той отчаяно се захвана да търси своето лоби в чужбина. Ваше право е, сами за себе си, да преце-ните героя.
Искам да ви споделя само, че името РЗС лъже. Депутат от листата на тази партия, например, е адвокат, инструмент на най-върли лихвари, един от които изгони осемдесет годишна жена, вече покойница, на студа, защото беше заложила апартамента си за 2000 лева.
Вгледайте се в очите на тези хора и разровете окопите на благоприличие и благонадеждност, зад които са се маскирали и ще видите, че, ако бяха откровени членове на партия РЗС, биха я преименували Разбойнически Злокачествен Съюз.
Не мога да ви попреча да поднасяте на Speedy Яне цветя и почитания! Мъчно ми е, че, вероятно, лишавам някои от вас от още една илюзия.
Но, моля ви, помнете едно: По делата им ще ги познаете!

Паула Лайт

неделя, 4 април 2010 г.

ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ!

Синът Божи понесе страданието на мъченическата смърт, на разпятието и мрака, за да измие с кръвта си нашите грехове и да освети пътя към нашето спасение.

Преди неделята е бил петъкът. Денят, когато на оня мрачен хълм, на Голгота, Той е умрял сред безумните крясъци на озлобената тълпа: „Разпни го!”

Може би, мислите, че тия викове са надавали някакви чудовищни варвари, някакви зверове, неразбираеми за съвременната ни епоха? Грешите! В ония страшни дни, пътят към Разпятието е бил трасиран от хора като нас.

Не ви ли напомня първосвещеникът Кайафа за съдия, манипулиран от безскрупулни търговци, живели тогава? Нима демагогският жест, с който Пилат Понтийски си измива ръцете и въпросът му „какво е истина” не ви приличат на продажните слугуващи журналисти днес? С какво лукавите фарисеи се различават от лукавите наши политици? Не прилича ли римският войник, забил копието си в изтерзаното тяло на кръста, на оня изрод, отрязал крачетата на кучето Мими?

Да, в оня злокобен ден Иисус е умрял сред безразличието, интересчийството и злобата на хора като нас. Нои е имал величието и силата да им прости и да каже: „Господи, прости им! Те не знаят какво вършат.”

Христос е измил с кръвта си черното зло, бликащо от човешките души и ни е обещал смисъл, надежда и спасение.

Без пазарлъци и условия, без гняв и презрение. Само с един завет: да се обичаме.

Защото само единението и любовта са способни да се възправят срещу мрака на злото. Ако в душите ни има обич, толерантност и прошка, ще бликне светлината на Възкресението. Ще възкръснат надеждата, вярата в доброто, Отечеството ни, човещината ни.

Нека вярваме в себе си и в Доброто, приятели!

Паула Лайт

http://bg.netlog.com/paula_light

Възникна грешка в тази притурка

Мнението Ви за статията

Възникна грешка в тази притурка

NASA Image of the Day

ooVoo Web Video Chat Room

Възникна грешка в тази притурка